Защо Украйна не е нужна на Русия и на никого в света?
Украинците може да признават или не, само че в този формат, в който тяхната страна съществуваше до 2014 година, към този момент няма да се върне, написа публицистът Сергей Белов в alternatio.org. Проблемът не е в Путин, а в самите украинци. Не могат да се примирят двете елементи на разграничената Украйна, както и няма да се украинизира съветското население. Авторите на тази концепция нямат ни разум, ни средства, ни време. Националистите могат да заплашват популацията, само че няма да го принуждават да ги заобича. А това на собствен ред още повече разделя страната.
През 1991 година украинците получиха в свое притежание голям пай от руската империя с многонационално население. Политиката на новата страна трябваше да регистрира този факт.
Украинците обаче нямат държавническо възприятие, те са национално малцинство с упоритости на ощетени хора и не са способни да регистрират ползите на другите нации, да ценят културното разнообразие на страната заради липса на исторически опит при създаване на страната. Те видели каква би трябвало да бъде, само че не знаят по какъв начин да го изградят. Украйна граничи с Русия, която постоянно се е грижила за всичко.
Разколът в Украйна е съдбоносен от три фактора: Първо, Западът поддържаше и предизвикваше антируските сили, с цел да не допусне попадането на Украйна в орбитата на Русия, с която е исторически, стопански и духовно обвързвана. Тя е детайл от пъзел, който на никое място другаде не може да се подреди.
Второ, за разкола на Украйна работеше нейният хайлайф, който използваше националните и цивилизационни несъгласия в политическата битка.
Трето, украинството беше обречено да води война с съветската просвета и език по силата на своята не конкурентоспособност. В равна битка украинската просвета и език нямат шансове. Например в Беларус макар напъните тяхната просвета и език не можаха да се развият до съветското ниво, само че Лукашенко спря да се занимава с празни работи и резервира страната.
В границите от 1991 година Украйна можеше да съществува само като част от Русия.
Сега никаква окупация не заплашва Украйна. Дори в случай че всички украинци в един глас запеят „ Союз нерушимый…” (химнът на СССР), нищо няма да се промени. Това като се изключи че ще е скъпо и обременително за съветския бюджет, може и съществено да усложни връзките на Русия със съюзните Беларус и Казахстан.
Само безумни националисти, крещящи до премаляване „ Слава Украине! Героям популярност!” и могат да смятат, че Русия желае да възвърне Съветския съюз. Русия има ненаселени големи територии, а към този момент милиони украинци се преселиха да живеят и работят там.
Москва не има намерение да реши „ националния въпрос” на Украйна, по всякакъв начин да поддържа украинската просвета и език, както беше в границите на Съюз на съветските социалистически републики. Москва не се кани да възражда украинската просвета и стопанска система, тъй като е скъпо и неуместно. Русия ще въвлича в своята орбита страни със собствен триумф и преуспяване.
Кремъл желае да реализира преустановяване на гражданската война и преустройване на украинската страна по подобен метод, че да не е източник на непрекъснато главоболие. Русия упорито ще поддържа конфедерилизиране на Украйна, тъй като в този формат филантропичните въпроси ще се вземат решение в субектите на конфедерацията, а геополитическия избор ще дефинира стопанската система.
След разпадането на Съветския съюз в Украйна породи парадоксална обстановка, при която бюджетът се попълняше от рускоезичните индустриално развити източни райони, а останалите централни и западни елементи на страната определяха геополитическия избор и филантропичната политика.
Конфедерацията може да в профил това несъгласие. Новорусия ще получи опция да се развива в тясно финансово-икономическо взаимоотношение с Русия. Историческата Малорусия може да стане земеделска свръхдържава и да отглежда рапица и слънчоглед. Западна Украйна, в случай че след всички катаклизми не е влезнала в състава на Полша, може да стане снабдител на евтина работна мощ за Западна Европа.
Украинците мечтаят в следствие от някаква промяна, западна помощ или поредна гражданска война на тяхната земя да настъпи благополучие. Обсъждането на това бълнуване няма смисъл.
Все по-очевидно е, че Украйна на никого не е нужна – нито на Русия, нито на Запада, нито на самите украинци. За да се разбере това, е задоволително да се послуша какво приказват европейците. Нищо оптимистично там не се чува.
Украинските управляващи преглеждат русофобията като ликвидна стока, която постоянно ще се търси. Европа преглежда Украйна като директна зона, през която може да се излезе на съветския пазар. За Америка Украйна е територия, която ще стане непреодолимо затруднение за партньорските връзки на Европа и Русия.
Обаче, когато Русия излезе от играта, цялата скица се срина. „ Стоката” се оказа гнила и никому ненужна. Сега на Русия й остава единствено да чака и да следи по какъв начин западните стратези ще вземат решение украинските проблеми, обобщава alternatio.org.
Редакция БЛИЦ (с незначителни съкращения)
През 1991 година украинците получиха в свое притежание голям пай от руската империя с многонационално население. Политиката на новата страна трябваше да регистрира този факт.
Украинците обаче нямат държавническо възприятие, те са национално малцинство с упоритости на ощетени хора и не са способни да регистрират ползите на другите нации, да ценят културното разнообразие на страната заради липса на исторически опит при създаване на страната. Те видели каква би трябвало да бъде, само че не знаят по какъв начин да го изградят. Украйна граничи с Русия, която постоянно се е грижила за всичко.
Разколът в Украйна е съдбоносен от три фактора: Първо, Западът поддържаше и предизвикваше антируските сили, с цел да не допусне попадането на Украйна в орбитата на Русия, с която е исторически, стопански и духовно обвързвана. Тя е детайл от пъзел, който на никое място другаде не може да се подреди.
Второ, за разкола на Украйна работеше нейният хайлайф, който използваше националните и цивилизационни несъгласия в политическата битка.
Трето, украинството беше обречено да води война с съветската просвета и език по силата на своята не конкурентоспособност. В равна битка украинската просвета и език нямат шансове. Например в Беларус макар напъните тяхната просвета и език не можаха да се развият до съветското ниво, само че Лукашенко спря да се занимава с празни работи и резервира страната.
В границите от 1991 година Украйна можеше да съществува само като част от Русия.
Сега никаква окупация не заплашва Украйна. Дори в случай че всички украинци в един глас запеят „ Союз нерушимый…” (химнът на СССР), нищо няма да се промени. Това като се изключи че ще е скъпо и обременително за съветския бюджет, може и съществено да усложни връзките на Русия със съюзните Беларус и Казахстан.
Само безумни националисти, крещящи до премаляване „ Слава Украине! Героям популярност!” и могат да смятат, че Русия желае да възвърне Съветския съюз. Русия има ненаселени големи територии, а към този момент милиони украинци се преселиха да живеят и работят там.
Москва не има намерение да реши „ националния въпрос” на Украйна, по всякакъв начин да поддържа украинската просвета и език, както беше в границите на Съюз на съветските социалистически републики. Москва не се кани да възражда украинската просвета и стопанска система, тъй като е скъпо и неуместно. Русия ще въвлича в своята орбита страни със собствен триумф и преуспяване.
Кремъл желае да реализира преустановяване на гражданската война и преустройване на украинската страна по подобен метод, че да не е източник на непрекъснато главоболие. Русия упорито ще поддържа конфедерилизиране на Украйна, тъй като в този формат филантропичните въпроси ще се вземат решение в субектите на конфедерацията, а геополитическия избор ще дефинира стопанската система.
След разпадането на Съветския съюз в Украйна породи парадоксална обстановка, при която бюджетът се попълняше от рускоезичните индустриално развити източни райони, а останалите централни и западни елементи на страната определяха геополитическия избор и филантропичната политика.
Конфедерацията може да в профил това несъгласие. Новорусия ще получи опция да се развива в тясно финансово-икономическо взаимоотношение с Русия. Историческата Малорусия може да стане земеделска свръхдържава и да отглежда рапица и слънчоглед. Западна Украйна, в случай че след всички катаклизми не е влезнала в състава на Полша, може да стане снабдител на евтина работна мощ за Западна Европа.
Украинците мечтаят в следствие от някаква промяна, западна помощ или поредна гражданска война на тяхната земя да настъпи благополучие. Обсъждането на това бълнуване няма смисъл.
Все по-очевидно е, че Украйна на никого не е нужна – нито на Русия, нито на Запада, нито на самите украинци. За да се разбере това, е задоволително да се послуша какво приказват европейците. Нищо оптимистично там не се чува.
Украинските управляващи преглеждат русофобията като ликвидна стока, която постоянно ще се търси. Европа преглежда Украйна като директна зона, през която може да се излезе на съветския пазар. За Америка Украйна е територия, която ще стане непреодолимо затруднение за партньорските връзки на Европа и Русия.
Обаче, когато Русия излезе от играта, цялата скица се срина. „ Стоката” се оказа гнила и никому ненужна. Сега на Русия й остава единствено да чака и да следи по какъв начин западните стратези ще вземат решение украинските проблеми, обобщава alternatio.org.
Редакция БЛИЦ (с незначителни съкращения)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ