Доколко промените в климата влияят върху икономиката?
Уилям Нордхаус бе почетен с Нобелова премия за стопанска система за 2018 година за „ консолидиране на изменението на климата в дълготраен макроикономически разбор “. Това значи, че той е създал модел, какво значи световното стопляне за международната стопанска система.
Но редица други учени са надълбоко несъгласни с прогнозите на Нордхаус за това, какво ще коства на Земята световното стопляне, освен това, те имат вяра, че прогнозите на нобеловия лауреат са в рисково несъгласие с науката.
Един от създателите обявяващи се интензивно против теорията на Нордхаус е Стиив Киин, почетен професор в Университета в Калифорния. Ето неговите възражения против Нордхаус. В лекцията си за Нобелова премия Нордхаус дефинира 4-градусовото покачване на междинната световна температура като „ оптимално “ – т.е. точката, в която разноските и изгодите от смекчаването на изменението на климата са уравновесени.
В идващ научен труд, основан на тази доктрина, той декларира, че „ вредите се правят оценка на 2 % от продукцията при световно стопляне от 3 ° C и 8 % от продукцията при стопляне с 6 ° C “. Това е задоволително равнище на вреди, еквивалентно при стопляне с 6 ° C на спад в темповете на стопански напредък през идващия век от по-малко от 0,1% годишно.
Заключенията на Нордхаус стъпват частично на заключението, че слабата връзка сред температурата и Брутният вътрешен продукт в Съединени американски щати през днешния ден може да се употребява, с цел да се допусна по какъв начин бъдещите световни покачвания на температурата ще се отразят на стопанската система.
Например, най-студеният щат в Съединени американски щати е Северна Дакота, със междинна температура от 4,9 ° C и много висок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията – 67 000 щатски $ през 2018 година Малко по-топлите щати, като Ню Йорк (9,0 ° C, 73 000 USD) са склонни да имат по-висок Брутният вътрешен продукт, до момента в който най-горещият щат – Флорида, при 22.1 ° C средногодишна температура – има по-нисък Брутният вътрешен продукт (43 000 щатски долара). Това значи, че след избран миг по-високите температури понижават Брутният вътрешен продукт, само че връзката е доста слаба: големите промени в температурата водят до относително дребни промени в стопанската система и приходите.
Ако беше правилно, че тази слаба връзка може да бъде приложена към световната смяна на температурата, тогава световното стопляне в действителност нямаше да е обезпокоително. Въпреки това, връзката сред температурата и Брутният вътрешен продукт в една страна през днешния ден не ви споделя безусловно нищо за това по какъв начин светът ще се промени, в случай че световните температури се покачат с 1 или с 10 ° C.
Това може да бъде мъчно за схващане, защото приказваме в действителност за нещо непознато – човечеството в никакъв случай не е изпитвало толкоз високи световни температури. Но можем да преценим какъв брой нереалистична е работата на Нордхаус, защото той предвижда тъкмо същите вреди породени от спада на световната температура, както и от повишението й. Той предвижда да вземем за пример, че както покачването с 4 ° C, по този начин и рухването на температурата с 4 ° C ще понижи световния Брутният вътрешен продукт с 3,6%.
Средната световна температура през последната ледникова ера е била с 4 ° C по-ниска от днешната. Няма по какъв начин тъкмо да предвиждаме какъв би бил Брутният вътрешен продукт през днешния ден в един подобен свят, само че знаем, че по-голямата част от Европа северно от Берлин и от Америка северно от Ню Йорк биха били под един километър лед. Да се твърди, че това би понижило Брутният вътрешен продукт единствено с 3,6% е просто неуместно.
В реалност, оценките на климатолозите, основаващи се на относително консервативни числа сочат, че ограничението на световното стопляне до 1.5C вместо 2C, евентуално ще спести трилиони долари на стопанската система до 2100 година, даже отчитайки разноските за усилване на предприеманите дейности.
Несигурността при моделирането на климата значи, че този разбор никога не е безапелационен. Но поради различимата опция, че при 2 ° C стопляне може да се провокира каскада от „ преломни точки “, които предизвикват необратимо загряване на планетата до пагубни температури, не можем да си позволим да си играем с огъня.
Рискът за човешката цивилизация от превръщането на Земята в „ парник “ е задоволително мощен, с цел да оправдае по-високата цена на напъните за декарбонизация, съвместима с повишение на температурите с 1,5 ° C. Дори в случай че средногодишното стопляне доближи 2 ° C или по-високо и това се окаже по-рентабилно за стопанската система, спестените пари не костват моралните разноски за изгубване на типове, заличаване на местообитанията и за прогонване на бежанци от домовете им поради климата.
Вярата, която Уилям Нордхаус и други имат в „ невероятната адаптивност на човешката стопанска система “, е съвсем възхитителна в прочут смисъл. Но тази адаптивност се е появила при удивително постоянен климат, където световните температури са варирали единствено с 1 ℃ под или над междинното ниво за последните 10 000 години. Ако тази непоклатимост на климата се наруши, тогава приспособимостта на индивида съвсем сигурно ще се наруши дружно с нея.
Сега редица учени по въпросите на климата и стопанската система, приканват да се сложи акцентът върху икономическата успеваемост и постепенните промени, които страните подхващат против световното стопляне да минат на назад във времето или напряко да бъдат изоставени. Когато уважавани специалисти се разминават толкоз фундаментално по даден проблем, би било разбираемо обществото да го изостави. Но в този случай сходна реакция би била извънредно рискова.
Точно както енергийните компании бяха упрекнати, че са провокирали парализиране на политическата реакция против изменението на климата, омаловажаването на заплахите от срутва на климата от страна на главните икономисти, сковава смелите и навременни дейности против измененията в климата в продължение на съвсем 50 години.
През това време популацията на човечеството се е удвоило, а междинното количество сила, което всеки човек употребява, е повишено 2.2 пъти. Ако не бъдат оспорени наивните уверения на някои икономисти, че всичко ще продължава да бъде наред с стопанската система, която имат вяра, че пазят, тя ще рухне също толкоз бързо, колкото и климатът.
