Учителката по география и съпругът й Антон са горди собственици

...
Учителката по география и съпругът й Антон са горди собственици
Коментари Харесай

Мария повлече крак от Денвър към село Чавдар

Учителката по география и брачният партньор й Антон са горди притежатели на пекарната " Прованс " Вече трето българско семейство емигранти в Колорадо се завръща вкъщи
Тя е млада, красива и елегантна и изобщо не се вписва в обичайните показа за живеещите на село. Мария Цачева обаче е от новите българи, които носят смяната у нас.

След 10 година емигранство в Съединени американски щати, тя и фамилията й избраха да се върнат в България. И смениха Денвър, щата Колорадо, със село Чавдар.

„ Преди да заминем, работех като учител по география в частното учебно заведение на „ Дънди ” в село Челопеч, бях и измежду първите синоптички на Българска национална телевизия. Съпругът ми Антон обаче настояваше да пробваме американската фантазия и живота в Страната на неограничените благоприятни условия ”, връща лентата обратно Мария.

Двамата подхващат сериозната крачка и заживяват в огромния град оттатък Океана. Малко по малко подреждат живота си. Живеят в хубава къща, раждат се двете им деца. Антон работи в постоянна компания, а Мария се грижи за хлапетата и отвреме на време преподава в локално учебно заведение.

Рядко обаче съумяват да се връщат в България, тъй като пътуването на цялото семейство е сериозен разход. А Мария тъгува, че баба и дядо не могат да се нарадват на внуците си и единствено по скайпа ги гледат по какъв начин порастват.

„ Не ми се искаше да се връщаме в България и да се мъчим с живота тук. Но когато се прибрахме през 2014 година и видях какъв брой е променено и уредено е родното ми село, към този момент започнах да мисля в друга посока ”, споделя Мария.

През същата година Колорадо става първият щат, който легализира марихуаната – освен за лекуване, само че и за развлекателни цели.

Новите " благоприятни условия " притеглят в града освен купонджии и " веселяци ", а и всевъзможни отрепки. Няколко години по-късно Денвър декриминализира и използването на халюциногенни гъби. И мнозина стартират да назовават града международната столица на дрогата.

„ Преди, когато бе разрешен канабисът единствено за лечебна цел, идваха доста хора, с цел да облекчават страданията си - тумори, алцхаймер и други Когато обаче марихуаната стана общодостъпна, обстановката много се промени. Много се усили престъпността. Масовите стрелби зачестиха - когато отидохме в Съединени американски щати, имаше по 1-2 случая в годината, след това станаха всеки месец. Насилието основава неустановеност и боязън ”, споделя Мария.

В последна сметка тя и Антон още веднъж вземат решение да създадат значима смяна в живота си, като приключат с емигрантския живот и се приберат в родината. Идва време да осъществен българската си фантазия.

Двамата избират да живеят в село Чавдар, където са родителите на Мария, вместо в пренаселената София. Купуват си къща, по-голямото дете става първокласник в локалното учебно заведение. „ Много съм удовлетворена, тъй като децата в класа са малко и учителката може да обърне особено внимание на всяко.

Учи ги от правопис до това по какъв начин да си вържат връзките на обувките ”, споделя Мария.

Когато към този момент са си вкъщи, тя и брачният партньор й Антон Митов вземат решение да отворят личен бизнес. Идеята с какво да се занимават пристигнала от неудобствата, с които се сблъскали.

В Чавдар хлябът свършвал доста рано. „ В 10 часа към този момент нямаше и съседите ни се смееха, че спим до кусно. Налагаше се да вървим до прилежащото село, с цел да си купим ”, спомня си Мария.

Така предприемчивите българи решили да отворят пекарна. В началото били обезпокоени и неуверени, тъй като никой от двамата не разбирал от правене на самун. Но не се отказали.

Имали събрани пари, купили земя, създали план и вдигнали постройката. Нарекли дребното украшение „ Прованс ” – името отговаряло на атмосферата в китното селце, а и се асоциирало с известните в Южна Франция дребни пекарни, които ухаят на домакински уют.

През ноември 2017 година прерязали лентата, а лелята на Мария – Иванка Георгиева, им дала алегоричен подарък - дребен пай гранит, обгърнат с червен конец и здравец, с думите: „ камъкът си тежи на мястото “.

Сега Мария е горда, че дребната пекарна дава работа на петима души.  Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР