Мутация на коронавируса спомогна за разпространението на заболяването, но направи вируса уязвим за ваксини
Учени демонстрираха, че SARS-CoV-2 – вирусът, който провокира COVID-19, е мутирал по подобен метод, че да може да се популяризира по-бързо из целия свят. Тази разновидност обаче не е нещо изначално неприятно, защото тя довежда до смяна и в протеиновите му шипове, а това от своя страна прави вируса по-уязвим на ваксини.
Учени от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил и Университета на Уисконсин-Мадисън идентифицираха разновидност на вируса, наречена D614G. Науката знае за съществуването на този вариант от най-малко няколко месеца. Предишни изследвания демонстрираха, че той най-вероятно се е появил в Европа, след което се е трансформирал в най-разпространения вид на SARS-CoV-2 по света (среща се в 85 % от световните случаи). Новото изследване поддържа това изказване – съгласно учените D614G се възпроизвежда по-бързо и се предава по-лесно от вируса, зародил в началото в Китай.
За да схванат по-добре този вариант, учените заразяват хамстери както с него, по този начин и с по-старата му версия. Впоследствие ги слагат до 8 кафези с незаразени хамстери. Въздушният поток сред клетките бил свободен, само че хамстерите не можели да открият физически контакт между тях. Експериментите демонстрират, че D614G се възпроизвежда 10 пъти по-бързо и е доста по-заразен.
„ Забелязахме, че мутиралият вирус се предава по-лесно по въздушно-капков път в сравнение с истинския вирус, което би могло да изясни за какво той е по-разпространен измежду хората “, споделя Йоширо Каваока, вирусолог от Университета на Уисконсин-Мадисън.
„ Вирусът D614G надминава и надраства варианта на предшественика си с към 10 пъти и се възпроизвежда извънредно дейно в първичните назални епителни кафези, които са евентуално значимо място за предаване от човек на човек “, разяснява Ралф Барич, професор по епидемиология в Университета на Северна Каролина и професор по микробиология и имунология в Медицинския университет на Северна Каролина.
Изглежда, че силата на новия вариант се дължи на смяна, зародила в протеиновите му шипове – онази част от повърхността на протеина, която разрешава на вируса да се обвързва с клетките и да ги атакува. А точно – до появяването на клапан на върха на един от шиповете, което разрешава на вируса да заразява по-ефективно клетките.
Същевременно обаче тази новопридобита дарба на SARS-CoV-2 може да се окаже и неговото проваляне. Според откривателите с помощта на този отворен клапан антителата (като тези в тестваните сега ваксини) биха могли да обхванат доста по-лесно в самия вирус и да го деактивират.
Това подсказва също по този начин, че мутиралият вирус може да е по-заразен, само че не е наложително да провокира по-лоши признаци на заболяване. Както демонстрира предходно изследване по тематиката, D614G се промъква по-ефективно в клетките и се предава по-лесно, само че не съществува забележителна връзка сред броя на инфектираните с него и риска от хоспитализация.
Изследването е оповестено в Science.
