За първи път учени наблюдават в детайли мозъчната активност на умиращ пациент
Учени следят за първи път мозъчната интензивност на човек в последните мигове от живота му. Те стават очевидци на ритмична интензивност, сравнима с тази по време на сънуване. Наблюдението евентуално поддържа изказванията на някои хора, че при прекарвания, близки до гибелта, животът безусловно минава пред очите им като на лента.
Откритието е направено по време на непрекъснатото наблюдаване с електроенцефалограф (ЕЕГ) на епилептичните пристъпи на 87-годишен мъж. Целта на доктор Раул Виценте от Университета в Тарту, Естония, е да ги засича и управлява в точния момент.
За страдание, здравето на пациента се утежнява, а по-късно получава инфаркт и умира по време на записа с ЕЕГ. Именно по този начин екипът на доктор Виценте се снабдява по случайност със запис на човешката мозъчна интензивност преди и след гибелта. Това е първото сходно детайлно наблюдаване, а резултатите от него са оповестени в научното издание Frontiers in Aging Neuroscience .
„ Измерихме мозъчната интензивност в продължение на 900 секунди към самото време на гибелта и си поставихме за цел да проучим какво тъкмо се е случило в 30-те секунди преди и след прекъсването на сърцето “, споделя неврохирургът доктор Аймал Земар от Университета в Луисвил, Съединени американски щати, водещ създател на прочуването.
Анализът на записа демонстрира промени в мозъчните талази преди и след прекъсването на сърдечния темп, в това число в съответен вид талази, свързани с по-висока когнитивна функционалност. Учените откриват, че мозъчните талази, които се засилват по време на сън, извикване на мемоари и обработка на информация, са дейни и в последните мигове на мозъка.
„ Генерирайки вибрации, свързани с извикването на мемоари, мозъкът евентуално си напомня за финален път значими събития от живота, сходни с тези при прекарванията, близки до гибелта “, споделя Земар.
Интересното в тази ситуация е, че мозъчната интензивност продължава даже откакто сърцето към този момент е спряло. Ето за какво Земар счита, че откритията повдигат нови въпроси, свързани с живота и гибелта.
" Тези открития провокират нашето схващане за това по кое време тъкмо свършва животът и повдигат значими следващи въпроси, като тези, свързани с времето за даряване на органи. "
Разбира се, проучването има и своите ограничавания – то е центрирано единствено върху един-единствен пациент, за който знаем, че в резултат на епилепсията има ирегулярна мозъчна функционалност. То обаче надгражда по-стари изследвания по тематиката, които откриват сходни промени в мозъчните талази на плъхове преди и след прекъсването на сърцето им.
Възможно е припомнянето на значими мемоари в последните мигове от гибелта да е биологична реакция, присъща за типовете като цяло. За да разберем дали това е по този начин сигурно обаче, ще бъдат нужни още изследвания.
Засега Земар се надява, че тези нови наблюдения ще дадат известна разтуха на хората, които би трябвало да се сбогуват със своите обичани.
„ Като неврохирург аз непрекъснато се изправям пред лицето на загубата. Неописуемо мъчно е да се заяви новината за гибелта на смутените членове на фамилията – споделя той. – Едно нещо можем да научим от това проучване – въпреки и нашите обичани да са затворили очи и да са подготвени да ни изоставен, техните мозъци евентуално им напомнят някои от най-хубавите моменти от живота им. “
Източник: IFSLcience
