Убийството на доцент Алексей Петров – политолог от Пловдивския университет

Убийството на доцент Алексей Петров – политолог от Пловдивския университет – се случи в същия ден, в който във Англия първа вест беше делото против трима българи, упрекнати в шпионаж в интерес на Русия. Обвинените се оказаха политически симпатизанти и деятели, взели участие в изборни комисия от партиите “Възраждане ” и Българска социалистическа партия.

Тези две събития разказват добре политическата алтернатива на България. От една страна е Сцилата на мафиотската страна и хората с прякори в политиката. Самият Алексей Петров не бе просто човек с минало в прохождането на проведената престъпност в България през 90-те години на предишния век. Той бе и почитан консултант в ДАНС и участник (по не напълно доказана информация) в политически диалози на най-високо равнище сред Борисов и Петков. Тази посредническа роля той беше упражнявал и по-рано, организирайки срещи сред братя Галеви и тогавашния вътрешен министър на страната.

" Мафиотска страна " и съветско въздействие

Самият факт, че българската публична политика се нуждае от медиатор с мафията е индикативен и неслучайно преди месеци “Политико ” непосредствено и недипломатично назова положението на нещата у нас “мафиотска страна ”.

Проблемите в никакъв случай не идват сами обаче. Другата страна на алтернативата е Харибдата на съветското политическо въздействие в България, което избива понякога в шпионски афери или бомбастични изявления на политици на най-високо равнище. Цели партии в страната – като “Възраждане ” – в действителност напълно намерено поддържат режима на Путин и се борят за налагането на съветския управнически модел у нас. И настояват, че за тази цел е належащо излизане на страната от Европейски Съюз и НАТО и разделянето ѝ с “европейски полезности ” като конституционализъм, народна власт и някои фундаментални човешки права и свободи. Всичко това, парадоксално, се продава под етикета за “възстановяване на българския суверенитет ”, въпреки че резултатът би бил тъкмо противоположен: България би се трансформирала в част от една възродена съветска империя и нейната зона на въздействие.

Удивително е, че Българска социалистическа партия и президентът Радев, въпреки че не изповядват намерено този блян, реторически го поддържат. Например, в публични обръщения към нацията или други изявления президентът Радев съвсем в никакъв случай нищо хубаво не е казвал за Европейски Съюз. Или в случай че е казвал, то е било толкоз рядко, с половин уста и през зъби, че е останало неусетно измежду въодушевените му словоизлияния му за “националния интерес ”, “суверенитет ” и предателите “войнолюбци ”, които като цяло са евроатлантическите партии в България. За газово-ядрените съветски обсесии на гореспоменатите политически лица не си коства и да се приказва – от време на време те звучат напряко като представители на „ Газпром “ и „ Росатом “.

Единствено вероятният компромис

Политическата алтернатива на България е, че с цел да има някакво ръководство би трябвало да се избира сред хора с прякори и хора със мощен проруски уклон. Правителството “Денков ” беше единственият все още вероятен компромис. Парламентарната поддръжка от ГЕРБ и Движение за права и свободи пристигна против включването в ръководството на лица, част от които са даже в световния лист “Магнитски ”, а други са съвсем в него.

Бойко Борисов и Алексей Петров – от позиция на политико-икономическите им кариери – са нещо като сиамски близнаци. И двамата потеглят от карате-клубовете и някакви връзки със службите, вземат участие в борческите времена, когато се наливат основите на родната проведена престъпност и по-късно по един или различен метод доближават върховете на българската стопанска система и политика. Борисов основава и партия ГЕРБ, която е огромната отлика сред двамата, само че и Петров е имал политически упоритости и е бил близо до власт-имащите.

Тази непосредственост не е безпроблемна и през годините връзките сред двамата “противници ” (по думите на Борисов) са се изостряли до съмнения в осъществяване на атентати един против различен. Но българската прокуратура и правосъдната система като цяло са в положение да заметат какво ли не – даже и сходни проблеми. България не е първата страна в света, в която се постанова мафията да бъде приобщена във властта. През Втората международна война огромни ганстери от Ню Йорк получават понижения на присъдите и други облаги, като сътрудничат за въздържане на немската инфилтрация по пристанищата в Съединени американски щати. Също по този начин те оказват помощ с роднински и други връзки при дебаркирането на съдружниците в Сицилия.

Такова знамение като в България обаче, при което хора с прякори и минало, почтено за “Магнитски ”, намерено да вземат участие във властта, е огромна необичайност и се среща в по-екзотични политически дестинации.

Какво би трябвало да се прави в тази обстановка? В един съвършен свят, и хората с прякори, и непознатото въздействие би трябвало да бъдат държани надалеч от политиката. Уви, днешна България не е напълно съвършен свят.

Какво да се прави?

Това, което би трябвало наложително да се прави обаче, е да се приказва истината:

1) Покойният Алексей Петров и завръщането му на обществената сцена не са артикул на ПП-ДБ: в случай че той е имал полезност за тях, то тя е била в способността му да посредничи с хората от неговия свят и другите му сиамски близнаци;

2) Проблемът не е в медиатора, а в самата нужда от ходатайство сред власт и хора с минало и прякори;

3) Този проблем не се реши с отстраняването на Иван Гешев. Самото премахване и инсталирането на Борислав Сарафов на поста основен прокурор е по-скоро за прикриване на следите и компрометиращите връзки, които станаха очевидни в свадите към “атентата ” против Гешев;

4) Самият “атентат ” или опит за заплашване би трябвало да бъде оголен, тъй като той е ключът към цялостен низ от събития. Нищо чудно и гибелта на Алексей Петров да е част от верига, в която влизат този атентат, гибелта на Къро и така нататък Но в случай че казусът с Гешев не бъде оголен, огромните подозрения върху българските проверяващи и правосъдни органи ще останат в публичното съзнание;

5) Ако Политическа партия са имали концепция да връщат Алексей Петров в ДАНС, то това е било сериозна неточност: едно е да използваш някого като медиатор, друго е да го натовариш с власт;

6) България има потребност от държавно управление, което в актуалната обстановка да не прави завои към Русия. Бъдещето на страната като европейска страна зависи от едно такова правителство;

7) Службите на България имат потребност от реформиране, с цел да не разбираме за съветските специфични интервенции у нас от непознати служби. Така беше в проблема “Гебрев ”, по този начин стана и с тримата прясно упрекнати в Англия;

8) Участието на партии на хора с прякори и подозрително минало във властта не е тяхно “изпиране ”, оправдаване или реабилитация. Безпристрастно следствие и вероятно обективен съд са единствените способи за сходна реабилитация;

9) Изключително тревожни са дейностите (или бездействията) на прокуратурата при Сарафов във връзка с проблеми като “Барселонагейт ” и “Осемте джуджета ”. Впечатлението е, че неналичието на напредък по тях още веднъж е плод на предпочитание за обслужване на една или друга политическа фигура.

Трудна задача

Задачата пред българското гражданско общество и политическа общественост е изключително сложна. Тъй като заплахата е двойна – и съветско въздействие, и мафиотизирана страна – най-лесно би било да се стовари виновността върху тези, които се пробват да решат и двете задания. Парадоксът е, че тъкмо това са силите, които би трябвало да бъдат подкрепяни. Защото една мафиотизирана страна няма да подсигурява евроатлантическо бъдеще на България. А едно евразийско ръководство няма да бъде чисто от мафия никога. От тази позиция, изборът сред мафия и евразийство в последна сметка е подправен: който избере едното, ще получи и другото.

Но решаването на двете задания би трябвало да се случва, до момента в който страната въпреки всичко има задоволително устойчиво ръководство. Хвърлянето на всичко във въздуха с вяра, че от единствено себе си нещата ще се подредят, е рисково и безконтролно. Затова, в последна сметка публичната поддръжка би трябвало да е ориентирана към тези, които противостоят на мафиотската страна и съветското въздействие, само че и оферират модел на ръководство. Управлението им по формулировка не може да е идеално, само че виновният жител е задължен да избира най-хубавата от вероятните варианти.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.