Убиецът Полфрийман вече може да напусне страната
Убиецът на студента Андрей Моновов – Джок Полфрийман, към този момент може изцяло умерено да напусне страната. Това излиза наяве от решение на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) Кремена Хараланова, Светослав Славов и Мира Райчева, с което се удостоверява акта на Административният съд София-град (АССГ) от януари 2020 година
Позорното освобождение на австралиеца повече от 6 години преди да изтърпи наложеното му наказване стана на 19 септември м.г., с общителното подпомагане на състав на Софийския апелативен съд (САС) с ръководител Калин Калпкачиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева. Казусът провокира лавина от публично неодобрение, включително и митинг с искане за преразглеждане на решението на въззивния съд. Това наложи намесата на някогашния основен прокурор Сотир Цацаров, който изпрати случая във Върховен касационен съд и изиска обновяване на делото за предварителното освобождение на Полфрийман и разглеждането му от различен състав на съда. Основният му мотив бяха обществено известните контактите сред ръководителя на правосъдния състав и началник на политизирания Съюз на съдиите в България Калин Калпакчиев и съдията – докладчик Весислава Иванова с Българския хелзинкски комитет (БХК). Очаквано Върховен касационен съд не почете настояването за обновяване на процеса.
Въпреки освобождението от пандиза на австралиеца обаче по отношение на него продължи да работи заповед на дирекция „ Миграция “ на Министерство на вътрешните работи от 2011 година, с която му беше наложена възбрана да напуща рамките на страната, заяви „ Правен свят ”. През януари т.г. АССГ анулира заповедта на шефа на дирекцията, като постанови, че не е било належащо Министерство на вътрешните работи да чака съобщение от прокуратурата за това, че Полфрийман е бил освободен, с цел да отстрани възбраната за овакантяване на страната. От дирекцията обаче апелираха пред Върховен административен съд, като претекстовете им бяха точно, че по прилика с издаването на заповедта на задържането му, която е реалност по силата на предложение от Софийската градска прокуратура, в този момент такова би трябвало да има и за освобождението му.
Върховен административен съд обаче не споделя тази теза, като показва в решението си, че: „ Никъде в ЗЧРБ не се планува такова условие “.
„ Следва да се уточни още, че според член 43, алинея 1, т. 1 от ЗЧРБ възбрана за овакантяване на Република България се постанова на чужденец, който е наказан с влезнала в действие присъда и не е изтърпял наложеното наказване отнемане от независимост. Видно от цитираната наредба, единственото законово съображение за използването на тази мярка е изтърпяването на присъда от получатела на мярката. В случая все още на издаване на заповедта материалните предпоставки за използването на ПАМ са били налице. Мярката не е безсрочна - приложена е за недопускане на отклонение на лицето от изтърпяване на наказването „ отнемане от независимост “. Представените доказателства за предварителното условно освобождение на касационния ответник водят до извод, че е отпаднало условието за използването на ПАМ, само че не и до извод за незаконност на заповедта все още на издаването й. Това е по този начин, защото фактическото съображение за издаване на заповедта е било присъдата на Полфрийман по НОХД № 866/2008г. на Софийски градски съд, влезнала в законна мощ на 27.07.2011г. Определеното с тази присъда наказване " отнемане от независимост " в размер на 20 години е дейно приведено в осъществяване и търпяно от лицето до 20.09.2019 година, когато то е условно предварително освободено от изтърпяване на остатъка от наказването според определение на Софийски апелативен съд от 19.09.2019 година по в. н. ч. дело № 921/2019г. “, написа в решението на Върховен административен съд.
Според висшите съдии към сегашния миг е налице нов факт от голяма важност за делото по смисъла на член 142, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс, открит с приложеното дефинитивно определение на САС, с което „ получателят на насилствената мярка е условно предварително освободен от изтърпяване на остатъка от присъдата му “.
Позорното освобождение на австралиеца повече от 6 години преди да изтърпи наложеното му наказване стана на 19 септември м.г., с общителното подпомагане на състав на Софийския апелативен съд (САС) с ръководител Калин Калпкачиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева. Казусът провокира лавина от публично неодобрение, включително и митинг с искане за преразглеждане на решението на въззивния съд. Това наложи намесата на някогашния основен прокурор Сотир Цацаров, който изпрати случая във Върховен касационен съд и изиска обновяване на делото за предварителното освобождение на Полфрийман и разглеждането му от различен състав на съда. Основният му мотив бяха обществено известните контактите сред ръководителя на правосъдния състав и началник на политизирания Съюз на съдиите в България Калин Калпакчиев и съдията – докладчик Весислава Иванова с Българския хелзинкски комитет (БХК). Очаквано Върховен касационен съд не почете настояването за обновяване на процеса.
Въпреки освобождението от пандиза на австралиеца обаче по отношение на него продължи да работи заповед на дирекция „ Миграция “ на Министерство на вътрешните работи от 2011 година, с която му беше наложена възбрана да напуща рамките на страната, заяви „ Правен свят ”. През януари т.г. АССГ анулира заповедта на шефа на дирекцията, като постанови, че не е било належащо Министерство на вътрешните работи да чака съобщение от прокуратурата за това, че Полфрийман е бил освободен, с цел да отстрани възбраната за овакантяване на страната. От дирекцията обаче апелираха пред Върховен административен съд, като претекстовете им бяха точно, че по прилика с издаването на заповедта на задържането му, която е реалност по силата на предложение от Софийската градска прокуратура, в този момент такова би трябвало да има и за освобождението му.
Върховен административен съд обаче не споделя тази теза, като показва в решението си, че: „ Никъде в ЗЧРБ не се планува такова условие “.
„ Следва да се уточни още, че според член 43, алинея 1, т. 1 от ЗЧРБ възбрана за овакантяване на Република България се постанова на чужденец, който е наказан с влезнала в действие присъда и не е изтърпял наложеното наказване отнемане от независимост. Видно от цитираната наредба, единственото законово съображение за използването на тази мярка е изтърпяването на присъда от получатела на мярката. В случая все още на издаване на заповедта материалните предпоставки за използването на ПАМ са били налице. Мярката не е безсрочна - приложена е за недопускане на отклонение на лицето от изтърпяване на наказването „ отнемане от независимост “. Представените доказателства за предварителното условно освобождение на касационния ответник водят до извод, че е отпаднало условието за използването на ПАМ, само че не и до извод за незаконност на заповедта все още на издаването й. Това е по този начин, защото фактическото съображение за издаване на заповедта е било присъдата на Полфрийман по НОХД № 866/2008г. на Софийски градски съд, влезнала в законна мощ на 27.07.2011г. Определеното с тази присъда наказване " отнемане от независимост " в размер на 20 години е дейно приведено в осъществяване и търпяно от лицето до 20.09.2019 година, когато то е условно предварително освободено от изтърпяване на остатъка от наказването според определение на Софийски апелативен съд от 19.09.2019 година по в. н. ч. дело № 921/2019г. “, написа в решението на Върховен административен съд.
Според висшите съдии към сегашния миг е налице нов факт от голяма важност за делото по смисъла на член 142, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс, открит с приложеното дефинитивно определение на САС, с което „ получателят на насилствената мярка е условно предварително освободен от изтърпяване на остатъка от присъдата му “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ