Самодивите вият своите венци от росен
У нас растението росен се среща много рядко. Може да се открие най-много по южните скатове на предпланините. На някои места и до през днешния ден е прочут с другото си име - самодивско цвете.
Росенът може да е бял, розов или червен на цвят. Той отделя огромни количества етерично масло. Ако в парещ и безоблачен ден към него се сервира запалена съчка кибрит, въздухът към него ще избухне в пламъци, от които се вие черен пушек. Въпреки това растението ще остане непокътнато.
Едно от най-старите национални поверия гласи, че самодивите вият венците си от росен.
За тях има даже стихове и песни:
„..Вила мома три венци зелени -
първи вила от росен ми здравец,
втори вила от бяла пшеница,
трети вила от червен трендафил.
Тоз що вила от росния здравец,
него го е по село хвърляла -
да е село радостно и крепко.... ”
Болните и бездетните дами пък се изпращат в гората, с цел да търсят росен, а с него и своя лек. Заедно със себе си би трябвало да носят бъклица с вино, пита самун, зелена дамаджана, нов пешкир, печена кокошка и чорапи или пешкир.
Тези неща се закачат по клоните като подарък за горските самовили. Влизат в гората в цялостно безмълвие, предвождани от собствен събрат или посестрима. Остават там до втори петли, а след това още веднъж негласно стават, поръсват се с водата в стомната и скритом влизат в селото.
Най-голяма респект росенът получава на Еньовден - празникът на вещиците, самодивите, билкарите и знахарите. В наши дни с изключение на от росен самодивите вплитат във венците си всевъзможни билки. Венците наложително се вършат с билки, набрани преди залеза на празника.
Смята се, че малко преди изгрева на 24 юни билките имат най-голяма лечебна мощ. Поверието гласи, че в случай че човек успее да направи венец от 77 типа лечебни треви и го закачи към входа на дома си, той ще го пази от зли сили, неприятни хора и злощастия цяла година.
