Разстреляната тюркология – репресиите над тюрколозите в Съветския съюз през 30-те години на ХХ в.
Тюркологията е дял от науката, която се занимава с проучването на езика, културата, фолклора и историята на тюркските нации из целия свят. Тя стартира да се обособява като обособена при започване на ХХ в., а Първият тюркологичен конгрес извършен в Баку през 1926 година, ѝ придава значение и автономия, защото до този миг тя се преглежда като част от Ориенталистиката. Най-известни са школите в Русия, Германия, Франция, Англия, Турция и други В България също има тюрколози, въпреки и да са малцина, само че при нас по-сериозно е развито различен клон на тюркологията – османистиката.
Ако кажем, че най-приносните тюрколози са живели в Русия, то не считам, че бихме сбъркали. Знаем, че тя е населявана от стотици тюркскоговорящи етнически маси, които пораждат научния интерес на съветските учени още през XVII в. През XIX в. пък стартират да работят съществено тюрколози като Мирза Мехмед Али Казъм бей (А. Казем-бег), В. В. Радлов, В. В. Бартолд, С. Е. Малов, Н. Ф. Катанов, Л. З. Будагов, В. Д. Смирнов, В. А. Максимов, В. А. Гордлевски и други Част от изброените учени творят и през руския интервал.
С „ Великата октомврийска гражданска война “ от 1917 година стартира нов стадий в развиването на тюркологията в Русия. Преди да преминем към политиката на новата власт обаче би трябвало да забележим препоръчаната периодизация за развиването на науката тюркология в Съветския съюз. Тя е препоръчана от тюрколога Джелял Гасъмов, който е един от репресираните от новата власт интелектуалци. Според него развиването на тюркологията в Съюз на съветските социалистически републики от 20-те до 50-те на ХХ в. би трябвало да се прегледа в три съществени интервала.
Първият интервал – „ съживяването на науката и обслужване на болшевиките “. Според Д. Гасъмов то се характеризира във вярна работа и прославяне на делата на Комунистическа партия на Съветския съюз. Най-важната специфичност е следването на Марксистко-Ленинската теория. Вторият интервал е от началото на 30-те до началото на 40-те години на ХХ в. Както се показва Д. Гасъмов, това е интервалът на „ подозрението и унищожаването “. През него руското държавно управление втвърдява своя звук към тюркските нации. Използването на крайни способи като изтезания и репресии над интелектуалци, които не следват руската линия, се трансформира в процедура през този интервал. Има индикации, че редица скъпи ръкописи на арабски, персийски и тюркски езици са унищожени от руската власт, което съгласно Д. Гасъмов е стъпка за унищожаването на насъбраната през вековете културна активност на тюркските нации.
Третият интервал обгръща началото на 50-те години на ХХ в. и десталинизацията в Съветския съюз. В резултат на провеждането на тази политика една основна част от репресираните интелектуалци са оправдани, освободени от пандизите и концлагерите, в които ги вкарва Й. Сталин.
С името на Ленин се свързва новата вътрешна политика на Съветския съюз по отношение на тюркските етнически малцинства. Според статистически данни от края на XIX в. в Русия живеят 177 етнически малцинства, които приказват 125 езика и диалекти и изповядват близо 40 религии. За да ги приобщи към новата власт Ленин е наясно, че би трябвало да води толерантна политика към тях. Резултатите не закъсняват и тактиките на В. Ленин стартират да се ползват. Подема се необятно образователно-културно придвижване и ограмотяване измежду тюркскоговорящите нации – политика, която Царска Русия се пробва да наложи с частични триумфи през втората половина на XIX в.
А. Кримски Създадени са редица институти за изтокознание, откриват се специалности във висши образователни заведения, където се образоват бъдещите руски тюрколози. Интересен факт за отбелязване е, че Московският институт за изтокознание се основава по концепция и предложение от страна на М. Горки. Оформят се два центъра за проучвания по тюркология в Съветския съюз – единият се намира в Москва, а другият в Киев. Начело са затова В. А. Гордлевски и А. Кримски, който по-късно е разстрелян от руската власт за изповядване на „ пантюркизъм “.
Особено настояща тематика през 20-те години е латинизацията на тюркските писмености. До този миг тюркските нации употребяват арабската книжовност. Първи стъпки за латинизацията на писменостите се вършат още през втората половина на XIX в. от Мирза Ахунзаде, който отпътува за Истанбул и предлага на Високата врата промяната, само че тя остава без резултат. Новата задача – латинизацията – се оказва трудоемка задача за тюрколозите, които стартират да създават разнообразни модели още при започване на 20-те години на ХХ в. Те преглеждат в детайли езиците, тяхната граматика, фонетични особености, конструкция, публични, политически и механически термини и прочие Всяка една тяхна специфичност е прегледана детайлно, след което те съумяват да напишат учебници за главно, начално и приблизително обучение на тези езици.
В последна сметка се взема решение да се изостави арабицата и с тази цел на 22 юли 1922 година в Баку се основава комитет, който на 27 юни 1924 година приема решение, с което арабицата е сменена с латиница. Тюркските езици се реформират, само че за реализирането и използването на промените се изисква техническо време. Тя би трябвало да се дискутира от върховен конгрес, в който да се съберат най-авторитетните тюрколози от целия свят. Така се приготвя и теренът за Първия интернационален тюркологичен конгрес, който се организира сред 26 февруари – 6 март 1926 година в Баку.
Темите на конгреса са отделени в 12 секции, като са извършени 17 съвещания. В Баку са прочетени общо 38 отчета. В Първия тюркологичен конгрес в Баку вземат участие общо 131 делегати от Азербайджан, Крим, Озбекистан, Казакстан, Тюркменистан, България, Германия, Турция и други Деведесет и трима от участниците са с тюркски генезис, а останалите 38 – чужденци, най-вече пристигнали от Западна Европа учени. В Баку се събира, в случай че може да се назова по този начин, „ елитът на тюркологията “, с цел да разиска настоящето състояние и бъдещето на тюркологията.
Стария град на Баку Сред тях са освен университетски учени, само че и лекари, дипломати, адвокати, публицисти, 19 публично поканени лица. Участието на тюрколози от международно равнище като В. Бартолд, П. Витек, Т. Хензел, М. Ф. Кьопрюлю, А. Кримски, Н. Ашмарин и други, които с работата си са се потвърдили като видни учени, придава още по-голямо значение на интернационалния конгрес в Баку.
Една от тематиките, която разединява идейно делегатите е писмеността на тюркските езици. Москва постанова латинизация и отстранява арабската писменост измежду тюркските нации. Това среща от една страна утвърждение, само че въпреки това съпротивата на другите учени. В Баку Х. Ходжаев, Б. Чобанзаде и делегати, изпратени от Москва, са натоварени със задачата да защитят формалната партийна политика. Тюркологът Г. Шереф и други делегати от Татаристан са срещу наложената латинска писменост и провежданата от Съветския съюз езикова политика. В конгреса назрява и различен спор – съветските делегати Н. Яковлев и Жирков оферират кирилицата като писменост измежду тюркските нации, а делегатът от Казакстан Касим Тънъстанов предлага и се пробва да наложи напълно нова, направена от него писменост, която е отхвърлена от делегатите.
След към една седмица научни диспути и разногласия Първият интернационален конгрес на тюрколозите в Баку завършва работа на 6 март 1926 година В Баку „ елитът на тюркологията “ из целия свят дефинира насоките на развиването освен на науката, само че и на тюркските нации, защото разискваните тук тематики не са единствено научни. Решенията, взети тук, могат да бъдат систематизирани по следния метод.
1) Трябва да се открият нови центрове за проучване на тюркологията из целия свят.
2) Задачите на тези центрове би трябвало да бъдат следните: а) да се съберат всички писания, отдадени на тюркологията и при потребност да им се направи микрофилм; б) всички ръкописи да бъдат издирени, събрани и микрофилмирани.
3) Всички локални тюркологични центрове да поддържат тясна връзка между тях и да си оказват помощ взаимно.
4) Тюркскоговорящите учени ефективно да вземат участие в научно-изследователския развой.
5) За издаването на протоколите да се сътвори комисия отпред с трима тюрколози.
6) Вторият интернационален конгрес да се събере в Семерканд след две години.
Конгресът в Баку взема решение за осъществяване на Втори конгрес, който е плануван за 1928 година в Самарканд, само че той не се организира. Следващият огромен конгрес на тюрколозите е проведен чак през 1936 година в Ашхабад. Тридесетте години на ХХ в. бележат радикално друга политика на Съюз на съветските социалистически републики към малцинствените групи. Отношението им към тях е изцяло заменено. Това се дължи на обстоятелството, че Сталин не споделя политиката на Ленин към малцинствените групи в Съветския съюз. Ленин е пионер в това отношение, защото съществена негова политика е „ политиката на нациите “. Тя планува културна самостоятелност, пълноправие и самоопределение и признание на всички етнически групи в Съветския съюз. Но по-късно руската власт се усеща застрашена от тюркските нации и втвърдява тона на политиката си към тях, като за модел са взети плановете на Илмински и Кун, която се състои в „ разделяй и владей “.
Именно през 30-те години стартират чистките и репресиите над милиони в Съветския съюз. Независимо от тяхната националност, етнос, език, просвета и прочие Всички обвинени или набелязани от руската власт хора ги чака тежка орис. В „ най-хубавия “ случай те са измъчвани, а в най-лошия – разстреляни.
Чистката визира и тюркските нации в Съветския съюз. Според статистиката над 1 500 000 тюркски интелектуалци са премахнати от Сталин. Те са оповестени за „ врагове на народа “ без да схванат за какво. Най-често наказаните се упрекват за пантюркизъм. След гибелта на Й. Сталин (1953 г.) през втората половина на 50-те години на ХХ в. огромна част от наказаните са оправдани. Чистката визира и тюрколозите в Съветския съюз.
През 1936 година се организира Тюркменологичен конгрес в Ашхабад, където руската власт праща доближени до нея учени, където те постановат мнението си за кирилизация на към този момент латинизираните тюркски писмености. Някои тюрколози възразяват против това. По-късно те са задържани с измислени от властта обвинявания. Съдбата им е идентична – те са упрекнати за „ пантюркизъм “, „ врагове на народа “, „ във връзки с пантюркистко настроени лица “, „ по отношение на лица, които са срещу руската власт “, та даже и за визити в руските тюркски републики за научни цели!
Тук ще бъдат разказани единствено някои истории на над стотици репресирани и убити тюрколози в Съветския съюз през интервала 1937-1939 година Ал. Самуилович е упрекнат, че популяризира детайли на „ украинския шовинизъм и пантюркизъм “. Освен това той е упрекнат, че шпионира в интерес на Япония. Арестуван е на 3 октомври 1937 година, като страната конфискува и цялото му имущество. Съветската власт взема решение да го ликвидира и на 13 февруари 1938 година е изпълнена смъртната му присъда.
Той е разстрелян, само че близо две години доближените му не знаят за това и го считат за жив. През 1956 година А. Самуилович е оправдан. За „ съдействие с японците “ е наказан и разстрелян и тюркологът Евгений Поливанов през 1937 година През същата година брачната половинка му Бригита Поливанова адресира разнообразни писма до руските институции, в които твърди, че Евгений е почтен и търси правдивост. Но руската власт афишира Бригита за „ сътрудник на Полша “. По-късно е изпратена в лагер, където умира на 1 юли 1946 година Подобна орис сполита и Артур Рудолфович Симумяги, който изпитва сериозен теоретичен интерес към Азербайджан.
Азайберджан през 1990 година През 30-те години, когато тюрколозите с съветски етнически генезис заобикалят контакт с тези от тюркски генезис, А. Симумяги поддържа положителни връзки с тях, заради които е упрекнат за „ пантюркизъм “. Още през 1931 година на партийно заседание той дръзва да отбрани своя сътрудник Б. Чобанзаде, който през същата година е отхвърлен от служба. Това му коства живота, защото в обвиняването се показва, че пази пантюркистко настроени лица. А. Симумяги е интерниран в Сибир, където умира на 16 декември 1939 година „ от напреднала възраст “. През 1956 година е оправдан.
Сред репресираните тюрколози има и такива с тюркски етнически генезис. Те са узбеки, азери, казахстанци, киргизи, татари. Броят на лицата, за които се знаят, че са репресирани или след това премахнати, е обезпокоителен. Съветската власт ликвидира елита на тюркологията си. Животът на най-плодовитите откриватели се редуцира на 15 минути – толкоз продължава техният скърпен развой и разпит, след което те са разстреляни. Такава е ориста на Халил Ходжаев, който е упрекнат за агентура в интерес на Турция. Той е разстрелян на 12 октомври 1937 година в 15:25 ч. в Баку.
Бекир С. Чобанзаде Друг значим тюрколог, който също е разстрелян е Бекир С. Чобанзаде от кримо-татарски генезис. Той е един от най-видните и квалифицираните за времето си тюрколози. Учил е при изтъкнатия маджарски тюрколог Гюла Немет, при който пази докторската си дисертация. Б. Чобанзаде по този метод става първият тюркски академик, който придобива купата „ лекар по тюркска лингвистика и философия “. Връща се в Крим, където работи известно време, след което се открива в Баку през 1924 година Участва в конгреса в Баку през 1926 година, преподава в разнообразни университети през годините. През 1937 година обаче той е упрекнат за това, че е „ пантюркист “ и във връзки с лица, които са срещу режима.
В нощта на 28 януари 1937 година Б. Чобанзаде е задържан, имуществото му е иззето, а огромна част от библиотеката му е натоварена в една кола. Той е заведен в Баку, където от 7 февруари до 25 август е разпитан 57 пъти. По време на разпитите той е подложен на разнообразни мъчения, разследване на които е заставен да признае, че е пантюркист. На 13 октомври 1937 година в последна сметка Бекир Чобанзаде е разстрелян.
Н. Баскаков През 30-те години Съветският съюз ликвидира елита на тюркологията си. Загубите се възвръщат мъчно, защото би трябвало да се има поради, че едни от най-кадърните и готови лица са разстреляни. Може да се каже, че през идните 15-20 години тюркологията в Съветския съюз замира и това се дължи и на Втората международна война, която е унищожителна за Съюз на съветските социалистически републики и в която прочее умират и тюрколози, които вземат участие в боевете. Едва през 60-те години науката поема глътка въздух и дейни тюрколози като А. Кононов, Н. Баскаков, М. Мейер и други пишат и издават значими писания, които хвърлят спомагателна светлина върху слабопознати тематики в международната тюркология.
