Ода за женските сълзи ~ МАДЛЕН АЛГАФАРИ
Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замерят с прашка птичките.
Когато до лудост в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, тъй като го изгуби.
Тя плачеше, когато оставаше сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болежка.
Не мислеше за какво, не питаше и още какъв брой.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, отново плачеше – щастлива.
И скрито, безшумно плачеше, когато си отиват.
А след това плака гордо, когато стана баба.
От болежка пък – че ставаше по-немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи сподели на сина си:
– Е, сине, поплачи си, само че знай: Аз съм доста щастлива жена,
тъй като съм имала шанса да рева за всичко това!
Из „ Вяра имам “
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: С душата си при теб съм още – МАДЛЕН АЛГАФАРИ
