Тя е на 26 години, по професия графичен дизайнер, по

Посланието на Китна

Тя е на 26 години, по специалност графичен дизайнер, по предопределение – занаятчия на шевици. Още преди няколко години Петя Илиева се впуска в своя трогателен креативен опит, въодушевен от хубостта на родната везба. Проектът „ КИТНА ” е нейната първа дипломна работа в Нов български университет (2013 г.), която се ражда за живот едвам преди година, само че към този момент има своя признателна аудитория. Досущ като своята авторка, бижутата на Петя са деликатни, пъстри и загадъчни, съхранили достоверността на националната шевица, вдишали търпението на майсторката, пременили се със свежите цветове на младостта.

За хубостта на дребните неща, които ни изпълват с чувство за човещина и българската национална шевица като Енигма и извор на добродетели, споделено от Петя Илиева в специфичен диалог за Web Stage.

В днешно време е мъчно да се разсъни интереса на младите българи към традициите, фолклора, шевиците. С какво те завоюваха те и по какъв начин стартира всичко?

Спечелиха ме със своята хубост, с изяществото, с прецизността и търпението с което са направени, с разнообразието си, с пъстротата на цветовете им и тяхното комбиниране, с ритъма и хармонията вплетени в композицията им, с невероятните загадъчни форми, стилизирани до неразбираемост, които предизвикат въображението в опит да бъдат разгадани. Интересът ми към българската национална шевица се зароди в деня, в който срещнах една баба, която притегли вниманието ми с облеклото си. Тя беше облечена с бяла риза с шевици по ръкавите и деколтето. Заговорих се с нея и разбрах, че постоянно носи тази бяла риза, тъй като както самата тя се изрази: „ Тя ме пази! ”. Това не беше обстоен отговор за мен, само че беше задоволителен, с цел да предизвика моето любознанието и интерес към тази очевидно пъстроцветна плетеница. За жал се оказа, че до момента е направено прекомерно малко за проучването на тази комплицирана демонстрация на българското национално творчество. В Интернет пространството информацията по тематиката е прекомерно незадоволителна. Така, аз насочих своите старания към написаното по случая в старите антикварни книги, които също се оказаха сложни за разкриване. Все отново съумях да разкрия дребна част от структурата и дизайна на везбата. В хода на изследването ми, започнаха да изникват, нови и нови въпроси за шевицата. Знаем ли какво е смисъла на българската фолклорна шевица? Наясно ли сме с технологията нужна за нейното разработване? Защо българската везба, която се е развивала свободно в продължение на епохи, чието умеене се предавало от потомство на потомство, като плод на българския дух и българското художествено творчество, стартира да изчезва? Това се оказа един въпрос без отговор. Не че го няма отговорът, а просто никой не желае и да го чуе. Много от тези творби на изкуството са се изгубили и не престават да се губят под въздействието на по този начин нареченото ново време.

Живеем в ера, която цени работата и ръчния труд, само че по различен метод. Някогашната везба е сменена от фабрично направени артикули, които излизат по-евтино и не лишават доста време, с цел да се изработят. Така изчезва освен шевицата, само че и националната носия. Неоценени от националната маса, която ги счита за нещо отвън модерното. Изключение вършат единствено някои фенове на националното изкуство, съумели да запазят една дребна парченце от големия, към момента незадоволително проучен свят на българската шевица. В търсенето на тайните на българската шевица открих, че само професор Живко Желев е съумял да дешифрира нейни кодове. Откритата технология е предпазена с пет патента и три търговски марки. Иновацията е притежател на 17 златни медала на профилирани изложби в целия свят. Същата дава опция да се закодира неразгадаемо всякаква информация. Неслучайно професорът Желев постоянно е облечен в бяла риза, върху която са извезани донеслите му международна популярност български шевици. Също по този начин самият той твърди, че българските фолклорни шевици въздействат позитивно на нашето психологично въодушевление и здраве, тъй като съставляват позитивни знаци. Когато кръвта и водата циркулират в тялото ни, биохимичните процеси се катализират от знаци - като амулетите на индианците или азиатските янтри. Това са научно потвърдени изказвания от професор Желев и би трябвало да ги приемем за истина до доказване на противното.

Тя, българската фолклорна шевица, се оказва собственик на доста позитивни качества: наподобява красива, нежна и приятна за окото, изчистена до съвършенство и уравновесена цветово. Тя, като една модерна Енигма, е преплела надълбоко в себе си технология за неразбиваеми кодове. С невидимите си трептения въздейства благотворно върху здравето на индивида. Привлечена от безспорните качествата на шевицата, у мен породи желанието да я възродя, отреждайки й почтено място в съвремието. Запазвайки цялата магия на ръчната направа, в композиция с желанието ми да създавам - да сътворявам нещо с ръцете си + пристрастеността ми към бижутата, всичко това ме предизвика да осъществявам този план КИТНА.

Ти твориш бижута с детайли, удържали инспекцията на времето, съдържащи позитивни знаци и тайнства. Вярват ли хората в тях, познават ли ги въобще?

Вече участвах в няколко хендмейд базара, с помощта на които съумях да направя пряк контакт с хората, които се запознаваха с мен и с моделите на моя план. Определено хората не са осведомени с тайнствеността на шевиците и посланието, което те носят. Радостно им описвам за всичко това, което знам за част от орнаментите, усещайки интереса им и погледите, които като че ли попиват всяка моя дума. Всеки човек надълбоко в себе си има вяра в положителното и се надява то да му се случва. Всичко обаче е въпрос на верен метод в вярното време и на вярното място.

Какъв е кодът на нашенските шевици, съгласно теб – в какво е силата им?

За мен кодът към момента не е изцяло разгадан. В това е тайнството, поредна тайнственост на още едно българско знамение, може би едно завещано ни от траките, славяните и прабългарите художествено завещание, или по-скоро кодирани послания за реализиране на контакт с незнайното. Сложната орнаментика към момента крие свои секрети и ще продължава да има такива. Надявам се, че моят план ще предизвика интереса у хората, с цел да се основат условия българската национална орнаментика да разкрие цялата си загадъчност. На този стадий силата на нашенските шевици е най-много в силата на ръцете, които ги създават.

Успяват ли твоите творения да убедят хората още веднъж да тръгнат към корените си – пък въпреки и по-модерно?

Българите сме приели шевицата за нещо остаряло, за което няма място в модерния свят, нещо което би трябвало да стои вплетено единствено по килимите на село или върху някоя от забравените облекла в дрешника на нашите баби и дядовци, или инцидентно изскачащо на телевизионния екран по националните носии, на задъхани червенобузи танцьори от фолклорни ансамбли, които множеството от нас, също по този начин задъхано желаеме да прескочим както някаква досадна реклама, натискайки отдалеченото. Така е, в нашето забързано всекидневие, от дълго време не е на мода да си демодиран. Има още едно несъмнено място, където българската шевица е потънала в давност, обречена на безконечен затвор, липса на пресен въздух и слънце – в музеите. С плана си съумявам да предизвиквам интереса на хората обвързван с техните корени, тъй като им демонстрирам, че шевицата може да бъде съвременна, че има място за нея през днешния ден и в този момент. Тук е мястото да отбележа, че огромен интерес към продуктите на КИТНА демонстрират и доста чужденци. Ако в избора си българите демонстрират някаква носталгия, то при чужденците е нещо друго. Съществува една невербална връзка сред това, което виждат очите, това, което дешифрира мозъка и това което усеща сърцето на наблюдаващия. КИТНА се демонстрира, като един нов повсеместен език за другарство без тон.

Как избираш претекстовете за своите творби и какъв брой време е нужно да сътвориш едни обици да вземем за пример?

Няколко са параметрите по които предпочитам претекстовете: символиката, силата която носят, хубостта им. Тук размерът има значение и макар умаления тип се стремя всеки един от продуктите на КИТНА да резервира своето неповторимо великолепие и хубост. Най-вече крайният резултат би трябвало да ми се хареса първо на мен. Трудно ми да е кажа тъкмо какъв брой време ми лишава. В множеството случаи сядам да бродирам и изключвам за времето и за това, което се случва към мен, до момента в който не приключа с орнамента. Времето в което създавам бижутата е моето време за медитация. Това са минутите, часовете, в които се отронвам от ежедневните задания, наслаждавайки се на сегашния миг, изграждайки финалния облик бод, след бод. Колкото по-голям и изпълнен с цвят е, толкоз повече време ми належащо, само че няма да неистина - става постепенно и лишава време да бъде избродиран. Като прибавим и останалите действия от софтуерния развой, като да вземем за пример съхненето на лепилото, което става за 24 часа, общото време за направа лишава повече от 1 ден.

Какво добавяш най-често от себе си и по какъв начин съчетаваш достоверното с новото?

Това, което прибавям от себе си са по-модерни нюанси на цветовете. Някои от детайлите ги достилизирам, колкото и необикновено да звучи, само че да има опция да станат още по-стилизирани. Това се постанова, с цел да могат претекстовете да се поберат в по-малък размер за обеци, с цел да наподобяват нежно и красиво, запазвайки достоверността си. Бижутата ми дават благоприятни условия за ново приложение на българската везба. Като допълващ детайл към цялостната визия, те разрешават да бъдат съчетани към всяко съвременно облекло. Те са като допълващ детайл, придавайки приключен темперамент на цялостната визия, с нотка на националност. Те са дребното, само че значимо допълнение, което трансферира върху индивида, който ги носи своята хубост, жизнеспособност, великолепие и загадъчност, които носят националните носии, само че без да се натрапват, позволявайки на модерния човек да резервира или да подчертае, своята характерност и своя генезис.

Как хората одобряват твоите бижута – българи и чужденци, кое ценят най-вече?

Имам чувството, че хората значително са не запомнили за благосъстоянието и наследството, което имаме. Реакцията им е главно на преоткриване, удивление и учудване, както у българи, по този начин и у чужденци. Всички са очаровани от изяществото на направата и от инвестиции напълно ръчен труд, от това, че младеж, какъвто съм и аз, се пробва да възроди това благосъстояние, предпазвайки го от давност. В случая мисля, че от ден на ден се прави оценка не от кое място се е зародила концепцията, а положените старания в нейното реализиране. Публиката ми е разнообразна - както възрастни хора, които на млади години са се занимавали с везбарство, по този начин и млади, които не са се докосвали до ръчната бродерия и българската везба, само че са пленени от нейната магия. Хора, които ценят фината направа, труда и времето вложени в изработката на всяко едно от неповторимите бижута. Хора, които търсят ключ към по-доброто, който постоянно да им бъде на разположение и при нужда да ги закриля.

Всеки актьор има обръщение към публиката, какво е твоето?

Красотата и смисълът на живота е в дребните неща, които са заредени с позитивна сила и те изпълват с чувство за човещина всеки ден.

Най-големият комплимент за твоята работата?

Получавам доста похвали за работата си и за концепцията си. Комплименти, които ме карат да се усещам щастлива и задоволена от това което върша. В тази връзка, може би един от най-големите похвали получих от едно малко бебе, което приближи до щанда на Китна плачещо, носено на ръце от своята майка. Когато се загледа в подредените творби, изненадващо престана да плаче, по-късно ме погледна с огромните си и към момента мокри очи и ме подари с лъчезарна усмивка. Всичко това ме остави безмълвна, задоволена и изпълнена с увереността, че Аз мога!

За какво мечтаеш и до каква степен би желала да се прочуе КИТНА?

На КИТНА разпореждам вярата, че ще възроди част от нашата българска самородност и почтено ще окичи европейското и международно културно завещание.