Смъртта на Черния монах - Распутин
Твърде евентуално е в никакъв случай да не намерим отговор на въпроса по какъв начин един елементарен селяндур без родословие, без връзки в двора и даже без обучение за малко се трансформира в един от най-влиятелните хора в Руската империя.
Распутин е една от най-противоречивите персони в съветската история. Ненавиждан от масите и Руската православна църка, само че признат като безценен другар и изповедник от съветското императорско семейство, животът на Распутин прилича баснословен роман.
Смъртта му също прилича роман, само че отблъскващ. Всъщност похищенията против живота на „ черният духовник “ са две. Първото нападение против него е направено през 1914 година в село Покровское. Извършителят на нападението е селянката Хиония Гусева. Гусева е била член на женска фракция, която е била основана с единствената цел да донесе крах на „ Сатаната Распутин “.
Научил за подготвяно против него нападение Распутин взема решение да се укрие при родственици в дребното селце Покровское, до момента в който задълбочаващия си спор сред него и духовниците от Руската православна черква се поуталожи.
Почти по едно и също време с него пристигнала и покаялата се продажница Хиония Гусева. Окрилена от обещанието на монасите, че с убийството на Сатаната Распутин ще изкупи вечно страшните си грехове, Гусева навлякла просешки парцали и зачакала благоприятен случай.
И го дочакала. На 28 юни 1914 година, часове откакто в Сараево е погубен престолонаследникът на Австро-Унгарската империя Франц Фердинанд и брачната половинка му, на улицата е атакуван и Григорий Ефремович Распутин. Бившата продажница съумява да се приближи до лудия духовник и да забие надълбоко в корема му ножа, който толкоз дълго носи.
Кръв и черва се разпиляват на улицата. Распутин се добира до дома си, където изпада в безсъзнание в локва от личната си кръв. Въпреки превръзките лекарите подвигат безпомощно плещи – раната е прекомерно тежка. По неотложност от Тюмен идва основния доктор на болничното заведение, който го оперира безусловно на кухненската маса.
Светът се тресе от първите детонации на избухналата Първа международна война, а императрицата е загрижена само и единствено за здравето на един недодялан селяндур с неприятна известност на самозванец, апаш и сводник. Нито тежката рана, нито интервенцията в нестерилна конюнктура, нито даже траялото 10 часа пътешестване до болничното заведение в Тюмен са в положение да убият монаха.
След близо триседмична кома и изтощителна битка с тежка зараза, Распутин стартира бавното си възобновяване. След два месеца дефинитивно възобновен монаха напуща тюменската болница и още веднъж се гмурва в нощния живот на Санкт Петербург, който още не е усетил следствията от интернационалния спор.
Две години след нападение в Покровское Распутин е огрян от признание и прави предсказване за личната си гибел. В началото на 1916 година лудият духовник се обръща към император Николай II с думите:
" Аз усещам, че ще си отида от живота до 1 януари. Царю на съветската земя, в случай че чуеш камбанен звън, който ще ти заяви, че Григорий е погубен, знай, че един от твоите е подготвил моята гибел и никой от вас, никое от твоите деца няма да живее повече от две години. Царю съветски, ти ще бъдеш погубен от съветския народ, а самият народ ще бъде прокълнат и ще стане оръдие на дявола. "
Прокобата се сбъдва до последната дума. В средата на декември 1916 година Распутин отива в „ Моника Палас “ по покана на няколко царедворци, измежду които и Феликс Юсупов. Любимецът на кралицата е поканен на чай и сладки – с цианкалий. Заговорниците са отровили храната и напитките с отрова, задоволителна до убие слон. Но на Распутин тя не подействала.
Отчаяни и изплашени от силите на Сатаната в облик на елементарен духовник, заговорниците стрелят неколкократно в него, в гърдите и в главата, за да го убият. След покушението те завличат безжизненото му тяло до брега на река Нева и хвърлят натрупа му в ледените и води.
Два дни по-късно тялото на Распутин е изхвърлено на брега на реката. Аутопсията разкрива, че същинската причина за гибелта на този загадъчен духовник не е нито отравянето с цианкалий, нито огнестрелните рани в гърдите и главата, а...удавяне в резултат на хипотермия.
