Животът на Земята се е зародил на Марс
Твърде е евентуално животът на Земята да се е зародил в началото на Марс. Доказателства, които приказват в поддръжка на тази революционна доктрина, могат да се намерят в данните за образуването на първите нужни за зараждането на живота молекули.
За първи път теорията за марсиански генезис на живота на Земята е образувана и предпазена от професор Стивън Бренер от Устхаймския институт за просвета и техника в Гейнсвил, Съединени американски щати на конференция във Флоренция, Италия.
Дълги години учените си блъскаха главите в търсенето на свещения Граал на биологията – по какъв начин е зародило първичното групиране на атомите, тъй че да се получат трите съществени съставни елементи на молекулите на всички живи организми – РНК (рибонуклеинотвата киселина), ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина) и протеините.
Тези молекули, които са главен конструктивен детайл на живите организми, са надалеч по-сложни от така наречен „ предбиотичен бульон “. Според учените този примитивен бульон се е състоял от органични химични субстанции на основата на въглерода и е съществувал на земята преди към 3 милиарда години. В този примитивен бульон са се „ зародили “ и трите съществени съставния елемент.
Това е и основният миг в теорията за пораждане на живота. Простото прибавяне на сила, топлота и светлина към някакъв брой органични молекули в предбиотичен бульон не води автоматизирано до зараждането на живот, води до приемането на катран.
Как тогава се е появила РНК, първият от трите съществени градивни детайли на живота? За да се появи РНК тя би трябвало да бъде моделирана в кристалната повърхнина на минералите, т.е. за бъде вкарана в шаблон. За задачата минералите, които са взели участие в основаването на РНК, би трябвало да са били разтворени в първичния бульон.
Според професор Бренер концентрацията на тези минерали е била доста по-наситена на Марс спрямо младата Земя. Бренер и екипът му считат, че животът се е зародил на Червената планета, а по-късно чрез астероиди е бил пренесен на Земята.
Теорията за панспермията не е непозната на науката, само че професор Бренер я преглежда под нов ъгъл. Според него основни за зараждането на живот са минерали, с високо наличие на молбиден и бор.
Минералите, които съдържат бор, спомагат за образуването на въгрехидранти пръстени, а тези, съдържащи молбиден, пренареждат междинната молекула и я пренареждат в рибоза. Рибозата е основният монозахарид, който построява гръбнака на структурата на РНК.
Учените са безапелационни, че преди 3 милиарда години изискванията на нашата планета не са били подобаващи за образуването на минерали, съдържащи бор и молбиден. Това ще рече, че минералите съдържащи бор не са съществували на Земята, или най-малко не в количества, които да са задоволителни, с цел да се реализира нужната химическа реакция.
По думите на професор Бренер: „ Само в случай че молбиденът бъде окислен във висока степен, то би могъл да повлияе върху основаването на живот на Земята. Но в такава форма обаче молбиденът не би могъл да съществува на Земята преди 3 милиарда години ".
В същото време на ранния Марс средата е била доста по-суха и оксидираща. Условията на Червената планета са били надалеч по-подходящи за химическите реакции, нужни за възникване на живота.
Резултатите, който професор Бренер и екипът му изнасят недвусмислено подсказват, че в действителност всички ние сме марсианци по генезис. Просто в един миг сме се преместили в нов, по-приветлив и подобаващ дом.
