Ердоган – първият султан на нова Турция
Турция публично ще премине от парламентарна форма на ръководство към президентска на 9 юли. Реджеп Тайип Ердоган ще получи такива компетенции, каквито не е имал нито един политически водач на Турция преди него.
Той ще постави клетва пред Народното събрание. Така Турция публично ще стане президентска република. 13 години изминаха, откогато Партията на справедливостта и развиването, чийто създател и водач е Ердоган, стартира договаряния за влизането на Турция в Европейския съюз, които се употребиха по това време с поддръжката на популацията.
Тогава изглеждаше, че в страната интензивно се развива демокрацията и свободата на словото. Но в този момент Турция има намерение да даде в ръцете на своя все по-авторитарен, по-ислямистки и по-националистически президент невиждана власт.
Сравненията с Франция и Съединени американски щати не са верни
Ерсин Калайсоглу от Центъра за политика в Университета Сабънджъ акцентира, че към момента не е ясно до дъно, по какъв начин точно ще се промени системата на ръководство. „ До момента вървят полемики единствено за това по какъв начин ще наподобява системата в общи черти. За момента нито обществото, нито политолозите знаят точните елементи “, счита Калайсоглу.
Ердоган акцентира, че президентската форма на ръководство съществува и в други огромни демократични страни. Но новата политическа система в Турция доста се разграничава от съществуващата в Съединени американски щати или по този начин наречената полупрезидентска република, каквато е Франция.
Американският президент няма правото да разпуска Конгреса. Ердоган може да разпуска Народното събрание и да насрочва нови избори. Във Франция Народното събрание назначава членовете на Конституционния съд. В нова Турция това ще бъде правено от президента.
Признаци на самодържавие
Ерсин Калайсоглу показва самодържавните признаци на президентската система за ръководство на Турция: „ Както в американската, по този начин и във френската системи има цивилен общества. У нас то отсъства “. Освен това, Ердоган ще може в бъдеще постоянно да издава президентски укази, имащи силата на закони, като заобикаля Народното събрание. До момента той можеше да прави това единствено в изискванията на изключително състояние, което, прочее, към момента е в действие.
Едновременно с това, Ердоган ще може във всеки един миг да лишава от компетенции съдиите. Така че това надали ще бъде президентска система с без значение и независимо правораздаване, считат специалистите. Политологът Догу Ергил споделя страховете на своя сътрудник Калайсоглу. Изключително значимото за демокрацията разделяне на управляващите и самостоятелният съд на процедура са премахнати, счита Ергил.
Заплахата от ултранационализъм
Открит остава въпросът дали „ Народният алианс “, който партията на Ердоган сътвори с Партията на националистическото деяние /ПНД/, ще спомага за намаляването на напрежението в страната. Мнозина се опасяват, че твърдата позиция на ПНД по кюрдския въпрос и отричането на някои демократични полезности могат да основат още по-силна националистическа атмосфера в Турция.
Ердоган се нуждае от ПНД, с цел да има болшинство в меджлиса. Тази обстановка може да сътвори тежки спънки пред мирното решение на кюрдския проблем, а затова и за хармонизацията с Европейски Съюз. Много значим въпрос е и по какъв начин ще се развиват връзките на Турция със Запада.
Кризата в връзките със Запада
През 1999 година Турция стана формален претендент за влизане в Европейски Съюз. На 3 октомври 2005 година започнаха договарянията за присъединение на страната към съюза. За последните 13 години съвсем не е реализиран никакъв прогрес по този въпрос. След въвеждането на изключително състояние преди две години договарянията бяха на процедура замразени. Докладчикът на Европарламента за Турция Кати Пири се разгласи за публично преустановяване на договарянията за влизането на страната в Европейски Съюз.
Докато връзките на Турция с Европейски Съюз са застрашени от цялостното заледяване, взаимоотношенията сред Анкара и Вашингтон също претърпяват един от най-тежките интервали в историята. Те се усложняват от няколко сложни въпроса за двете страни. Фетхуллах Гюлен, който Ердоган упреква за преврата през 2016 година, живее в Съединени американски щати. Вашингтон сътрудничи в Сирия с кюрдските Отряди за национална самозащита, които Турция счита за терористична организация. Също по този начин Анкара, макар митингите на НАТО, купува съветски зенитно-ракетни комплекси С-400. Всичко това вкара турско-американските връзки в задънена улица.
Политологът Догу Ергил цитира в тази връзка скорошно допитване, съгласно което турците се отнасят към Съединени американски щати по-лошо, в сравнение с към Иран. В турското общество от ден на ден се популяризират антиамерикански и антиевропейски настроения, които към този момент даже не зависят от политиката на Ердоган. /БГНЕС
-----------
Дуран Арам Ъкън, ДВ
Той ще постави клетва пред Народното събрание. Така Турция публично ще стане президентска република. 13 години изминаха, откогато Партията на справедливостта и развиването, чийто създател и водач е Ердоган, стартира договаряния за влизането на Турция в Европейския съюз, които се употребиха по това време с поддръжката на популацията.
Тогава изглеждаше, че в страната интензивно се развива демокрацията и свободата на словото. Но в този момент Турция има намерение да даде в ръцете на своя все по-авторитарен, по-ислямистки и по-националистически президент невиждана власт.
Сравненията с Франция и Съединени американски щати не са верни
Ерсин Калайсоглу от Центъра за политика в Университета Сабънджъ акцентира, че към момента не е ясно до дъно, по какъв начин точно ще се промени системата на ръководство. „ До момента вървят полемики единствено за това по какъв начин ще наподобява системата в общи черти. За момента нито обществото, нито политолозите знаят точните елементи “, счита Калайсоглу.
Ердоган акцентира, че президентската форма на ръководство съществува и в други огромни демократични страни. Но новата политическа система в Турция доста се разграничава от съществуващата в Съединени американски щати или по този начин наречената полупрезидентска република, каквато е Франция.
Американският президент няма правото да разпуска Конгреса. Ердоган може да разпуска Народното събрание и да насрочва нови избори. Във Франция Народното събрание назначава членовете на Конституционния съд. В нова Турция това ще бъде правено от президента.
Признаци на самодържавие
Ерсин Калайсоглу показва самодържавните признаци на президентската система за ръководство на Турция: „ Както в американската, по този начин и във френската системи има цивилен общества. У нас то отсъства “. Освен това, Ердоган ще може в бъдеще постоянно да издава президентски укази, имащи силата на закони, като заобикаля Народното събрание. До момента той можеше да прави това единствено в изискванията на изключително състояние, което, прочее, към момента е в действие.
Едновременно с това, Ердоган ще може във всеки един миг да лишава от компетенции съдиите. Така че това надали ще бъде президентска система с без значение и независимо правораздаване, считат специалистите. Политологът Догу Ергил споделя страховете на своя сътрудник Калайсоглу. Изключително значимото за демокрацията разделяне на управляващите и самостоятелният съд на процедура са премахнати, счита Ергил.
Заплахата от ултранационализъм
Открит остава въпросът дали „ Народният алианс “, който партията на Ердоган сътвори с Партията на националистическото деяние /ПНД/, ще спомага за намаляването на напрежението в страната. Мнозина се опасяват, че твърдата позиция на ПНД по кюрдския въпрос и отричането на някои демократични полезности могат да основат още по-силна националистическа атмосфера в Турция.
Ердоган се нуждае от ПНД, с цел да има болшинство в меджлиса. Тази обстановка може да сътвори тежки спънки пред мирното решение на кюрдския проблем, а затова и за хармонизацията с Европейски Съюз. Много значим въпрос е и по какъв начин ще се развиват връзките на Турция със Запада.
Кризата в връзките със Запада
През 1999 година Турция стана формален претендент за влизане в Европейски Съюз. На 3 октомври 2005 година започнаха договарянията за присъединение на страната към съюза. За последните 13 години съвсем не е реализиран никакъв прогрес по този въпрос. След въвеждането на изключително състояние преди две години договарянията бяха на процедура замразени. Докладчикът на Европарламента за Турция Кати Пири се разгласи за публично преустановяване на договарянията за влизането на страната в Европейски Съюз.
Докато връзките на Турция с Европейски Съюз са застрашени от цялостното заледяване, взаимоотношенията сред Анкара и Вашингтон също претърпяват един от най-тежките интервали в историята. Те се усложняват от няколко сложни въпроса за двете страни. Фетхуллах Гюлен, който Ердоган упреква за преврата през 2016 година, живее в Съединени американски щати. Вашингтон сътрудничи в Сирия с кюрдските Отряди за национална самозащита, които Турция счита за терористична организация. Също по този начин Анкара, макар митингите на НАТО, купува съветски зенитно-ракетни комплекси С-400. Всичко това вкара турско-американските връзки в задънена улица.
Политологът Догу Ергил цитира в тази връзка скорошно допитване, съгласно което турците се отнасят към Съединени американски щати по-лошо, в сравнение с към Иран. В турското общество от ден на ден се популяризират антиамерикански и антиевропейски настроения, които към този момент даже не зависят от политиката на Ердоган. /БГНЕС
-----------
Дуран Арам Ъкън, ДВ
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ