Турският дневен ред изглежда съвсем различен, гледан отвън. Не така

Турският дневен ред наподобява напълно друг, гледан извън. Не по този начин наподобява от вътрешната страна. Международните проблеми като кавги със Съединени американски щати или Европа със Съединени американски щати постоянно се свеждат до един параметър вътре в страната: Ще бъдат ли в интерес на президента Реджеп Тайип Ердоган или ще отслабят позицията му, както опозицията би желала да види?
Това важи за необятен набор от въпроси, от разминаването по политиката към Сирия до положението на свободата на печата. " Мотото " всички политики са местни " от американската политика важи също и тук.
Може би по тази причина Ердоган, който не е прочут със спокойната си природа, беше извънредно мек на 28 ноември, когато загатна телефонния си диалог с американския президент Доналд Тръмп на 24 ноември. Въпреки несъответствието сред изказванията на Белия дом и Пентагона във връзка с военната помощ за Отрядите за национална отбрана (YPG), сирийският клон на неразрешената Кюрдска работническа партия (ПКК), с които Съединени американски щати са се съюзили против „ Ислямска страна “ (ИД), Ердоган е в позиция „ изчакай и виж “ .
" Следващата седмица ще имаме още един диалог с Тръмп. Ако той не ми се обади, аз ще му се обадя “, сподели той.
Ердоган евентуално гледа на вътрешните проблеми на Тръмп като на дейности на хипотетичната " дълбока страна в Съединени американски щати " и (засега) не желае да ескалира напрежението . В края на краищата, Тръмп е може би единственият представител на Вашингтон, който сега е подготвен да го чуе и да приказва с него .
Турският президент несъмнено се нуждае от някои " триумфи в чужбина " за домашни цели. Това е изключително правилно, откакто беше доказано, че иранско-турският търговец на злато Реза Зараб ще се признае за отговорен по обвинявания в нарушение на глобите на Съединени американски щати против Иран, оставяйки някогашния общоприет управител на държавната „ Халкбанк “ Хакан Атилаa като единствен задържан обвинен по делото. Това може би е повода Ердоган да не желае да поврежда връзките си с Тръмп " като реагира прекомерно във връзка с Пентагона.
Въпреки това политическото внимание в Турция беше ориентирано към нещо друго. Миналата седмица водачът на основната опозиционна Републиканска национална партия (РНП) Кемал Кълъчдароглу твърдеше, че Ердоган, негови помощници и близки са трансферирали американски долари в сметки в чужбина в миг, когато Ердоган приканва турските жители да обменят задграничната си валута в турски лири, с цел да спре обезценяването им.
В отговор Ердоган откри дело, в което съди Кълъчдароглу да потвърди, че той или неговите родственици са изпратили валута в чужбина.
Във вторник Кълъчдароглу разкри датите на редица покупко-продажби - не на самия Ердоган, а на някои от неговите родственици, в това число неговия брат Мустафа и неговия наследник, Бурак, един от неговите зетьове, и някогашния му секретар. Били са осъществени транзакции в размер от милиона $ към компания с уставен капитал от 1 лира стерлинга на остров Ман, благосъстоятелност на другар, Ситки Аян, чието име преди този момент се появи в разкритията на Уикилийкс. Адвокатите на Ердоган неотложно отхвърлиха документите, описващи ги като " подправени " .
Този спор надали ще свърши някъде, като да вземем за пример с оставката на Ердоган или Кълъчдароглу. Но това демонстрира, че партиите към този момент са влезнали в " изборно въодушевление " за локалните, президентски и парламентарни избори през 2019 година
И когато приказваме за опозицията, ние към този момент имаме поради най-вече РНП. Прокюрдската Народна демократическа партия (НДП) има няколко депутати, в това число и съпредседателя си Селахатин Демирташ, в пандиза. Разцепената Партия Националистическо придвижване (ПНД), ръководена от Девлет Бахчели, към този момент разгласи, че ще поддържа Ердоган на изборите. И новата İYİ (Добрата партия), водена от Мерал Аксенер към момента е единствено в началната си фаза.
Анализ на Мурат Йеткин за Hurriyet Daily News, превод - БГНЕС