Ердоган се превърна в главна заплаха за икономиката на Турция
Турската рецесия образно демонстрира по какъв начин повярвалият в своята безпогрешност властнически водач може да зачеркне икономическите достижения на своето ръководство.
Превръщането на прагматичния водач в идеологизиран тиранин
Едно от най-интересните неща в турската рецесия е ролята, която играе в нея несменяемият от 2003 година водач на страната Реджеп Тайип Ердоган. Този харизматичен политик до август 2018 година имаше всички шансове да влезе в историята като „ бащата на турското икономическо знамение “: по време на своето дълго ръководство той в действителност беше обезпечил на своите съграждани невъобразим растеж на благосъстоянието.
Но в един миг Ердоган загуби възприятието за действителност, повярва в своята безпогрешност, намерения се за султан – и в този момент със личните си ръце демонтира делото на живота си. Именно тази драма на окончателното преобразяване на сполучливия, умерено властнически, прагматичен водач в идеологизиран деспот се разиграва пред очите ни това лято, като най-трагичните последствия от тази трансформация към момента предстоят.
За западните икономисти е изцяло явно, че лъвският дял от отговорността за случилия се през това лято срив на турската лира, който ще стане въведения към дълбока икономическа, а както наподобява, и дългова рецесия в Турция, се носи персонално от Ердоган. Той провокира всеобщо бягство на капитала от страната и паническо изкупуване на твърда валута в турските обменни бюра.
И въпросът даже не е в стремглаво възходящата през последните години антизападна и националистическа реторика на Ердоган, не е в действителното утежняване на връзките с Европейския съюз и Съединени американски щати, не е в зачестилите арести на неугодни чужденци. Всичко това не провокира екстаз в интернационалния бизнес, само че и не го отхвърля да прави бизнес в Турция.
В центъра на внимание на валутния пазар – независимостта на Централната банка
Бизнесмените бяха разтревожени надалеч повече от възходящата инфлация и надлежно намаляващия /още от есента на 2016 г./ курс на турската лира. Това заплашваше фундамента и естественото правене на бизнес. Международните вложители и кредитори на турския бизнес чакаха от Централната банка на страната решителни контрамерки, смятайки, че тя ще работи тъкмо по този начин, както в сходни случаи постъпват самостоятелните Централни банки в индустриално развитите демократични страни: ще стартира да покачва лихвите.
Но Турция не е Западът, където министър председатели и президенти признават /или в условия на мощни демократични институции са принудени да признават/ независимостта на основната банка на страната. Грешката на интернационалните финансисти се състоя в това, че те доста дълго подценяваха прераждането на Турция в властническа страна, в която националният водач счита, че има правото да дава заповеди на всички, в това число и на Централната банка.
Специфична рецепта за битка с инфлацията
Въпреки международно приетата икономическа доктрина и дългогодишната международна процедура, Реджеп Тайип Ердоган счита повдигането на лихвите за негодно средство за битка с инфлацията и се афишира за поевтиняване на заемите. И тук не е значимо, дали той в действителност счита по този начин или хитрува, с цел да има мотив в интерес на по-нататъшното изкуствено стимулиране на прекомерно високия напредък на Брутният вътрешен продукт, който той употребява като коз пред гласоподавателите, въпреки че този плевел напредък /7,4% през 2017 г./ към този момент докара до рисково прегряване на стопанската система.
Фактът си е реалност: тази пролет по време на изборната акция Ердоган неведнъж, в това число и по време на визитата си в една от международните финансови столици – Лондон, съобщи, че при положение на победа ще усили контрола върху работата на турската ЦБ. Част от интернационалните вложители още тогава възприеха това като обезпокоителен сигнал: курсът на лирата през май съществено загуби от своята стойност. Но множеството вложители очевидно сметнаха тези закани като предизборна реторика на словоохотливия турски водач.
Кога и за какво стартира суматохата, и каква е ролята на Тръмп
Във всеки случай тогава нещата не стигнаха до всеобщо, паническо разпродаване на лири. То стартира два месеца по-късно. По това време Ердоган беше спечелил изборите. Турция мина към президентска форма на ръководство, при която компетенции на президента бяха значително разширени, а новият остарял президент при съставянето на държавното управление назначи за министър на финансите не умел експерт, а своя шурей. По този метод той сподели, че цени повече верността, в сравнение с компетентността.
И след всичко това, когато на 24 юли турската ЦБ се събра на своето следващо съвещание и макар очевидната нужда не подвигна лихвата, въпреки че инфлацията към този момент беше достигнала 16%, на всички им стана ясно, че тази основна институция на пазарната стопанска система е изгубила своята самостоятелност в Турция. И от тук нататък парично-кредитната политика се дефинира от самия Ердоган с неговите гротескни, както се изрази един немски анализатор, стопански възгледи.
Тогава интернационалните вложители започнаха да бягат на тълпи от турския пазар. Наистина, в някои медии може да се срещне изказванието, че сривът на лирата е провокиран от Доналд Тръмп, удвоявайки наказателните мита върху вноса на стомана и алуминий от Турция като наказване за продължаващия домакински арест на американския свещеник. Но импулсивният собственик на Белия дом ненадейно разгласи тази мярка едвам на 10 август, когато разпродажбите на турската валута към този момент вървяха две седмици и от дълго време бяха прераснали в суматоха. Така че американският президент единствено обилно наля масло в огъня: нито повече, нито по-малко.
Това е значимо да се разбере, тъй като разрешава да се дефинира същинската цена на изявленията на Ердоган, че злите задгранични сили водят икономическа война срещу свободолюбивия турски народ и неговата прелестна стопанска система. Пропагандата за заговора на Запада е още един сигурен симптом за изпитващ компликации властнически режим.
В близко бъдеще ще чуем още доста сходни изказвания. Ердоган няма да си признае пред обожаващите го гласоподаватели, че точно той най-вече е съдействал за икономическите проблеми на страната, че той, увличайки се от укрепването на своята власт, външна политика и военни интервенции, е изпуснал момента за решителна и частично мъчителна промяна на модела на развиване, че той, поставяйки под собствен надзор ЦБ, е провокирал суматохата на пазара.
Авторитарните водачи в никакъв случай не признават грешките си. Гражданите на Турция в този момент би трябвало да заплащат за опълчването на пазарните закони. /БГНЕС
-------
Андрей Гурков, „ Дойче Веле “
Превръщането на прагматичния водач в идеологизиран тиранин
Едно от най-интересните неща в турската рецесия е ролята, която играе в нея несменяемият от 2003 година водач на страната Реджеп Тайип Ердоган. Този харизматичен политик до август 2018 година имаше всички шансове да влезе в историята като „ бащата на турското икономическо знамение “: по време на своето дълго ръководство той в действителност беше обезпечил на своите съграждани невъобразим растеж на благосъстоянието.
Но в един миг Ердоган загуби възприятието за действителност, повярва в своята безпогрешност, намерения се за султан – и в този момент със личните си ръце демонтира делото на живота си. Именно тази драма на окончателното преобразяване на сполучливия, умерено властнически, прагматичен водач в идеологизиран деспот се разиграва пред очите ни това лято, като най-трагичните последствия от тази трансформация към момента предстоят.
За западните икономисти е изцяло явно, че лъвският дял от отговорността за случилия се през това лято срив на турската лира, който ще стане въведения към дълбока икономическа, а както наподобява, и дългова рецесия в Турция, се носи персонално от Ердоган. Той провокира всеобщо бягство на капитала от страната и паническо изкупуване на твърда валута в турските обменни бюра.
И въпросът даже не е в стремглаво възходящата през последните години антизападна и националистическа реторика на Ердоган, не е в действителното утежняване на връзките с Европейския съюз и Съединени американски щати, не е в зачестилите арести на неугодни чужденци. Всичко това не провокира екстаз в интернационалния бизнес, само че и не го отхвърля да прави бизнес в Турция.
В центъра на внимание на валутния пазар – независимостта на Централната банка
Бизнесмените бяха разтревожени надалеч повече от възходящата инфлация и надлежно намаляващия /още от есента на 2016 г./ курс на турската лира. Това заплашваше фундамента и естественото правене на бизнес. Международните вложители и кредитори на турския бизнес чакаха от Централната банка на страната решителни контрамерки, смятайки, че тя ще работи тъкмо по този начин, както в сходни случаи постъпват самостоятелните Централни банки в индустриално развитите демократични страни: ще стартира да покачва лихвите.
Но Турция не е Западът, където министър председатели и президенти признават /или в условия на мощни демократични институции са принудени да признават/ независимостта на основната банка на страната. Грешката на интернационалните финансисти се състоя в това, че те доста дълго подценяваха прераждането на Турция в властническа страна, в която националният водач счита, че има правото да дава заповеди на всички, в това число и на Централната банка.
Специфична рецепта за битка с инфлацията
Въпреки международно приетата икономическа доктрина и дългогодишната международна процедура, Реджеп Тайип Ердоган счита повдигането на лихвите за негодно средство за битка с инфлацията и се афишира за поевтиняване на заемите. И тук не е значимо, дали той в действителност счита по този начин или хитрува, с цел да има мотив в интерес на по-нататъшното изкуствено стимулиране на прекомерно високия напредък на Брутният вътрешен продукт, който той употребява като коз пред гласоподавателите, въпреки че този плевел напредък /7,4% през 2017 г./ към този момент докара до рисково прегряване на стопанската система.
Фактът си е реалност: тази пролет по време на изборната акция Ердоган неведнъж, в това число и по време на визитата си в една от международните финансови столици – Лондон, съобщи, че при положение на победа ще усили контрола върху работата на турската ЦБ. Част от интернационалните вложители още тогава възприеха това като обезпокоителен сигнал: курсът на лирата през май съществено загуби от своята стойност. Но множеството вложители очевидно сметнаха тези закани като предизборна реторика на словоохотливия турски водач.
Кога и за какво стартира суматохата, и каква е ролята на Тръмп
Във всеки случай тогава нещата не стигнаха до всеобщо, паническо разпродаване на лири. То стартира два месеца по-късно. По това време Ердоган беше спечелил изборите. Турция мина към президентска форма на ръководство, при която компетенции на президента бяха значително разширени, а новият остарял президент при съставянето на държавното управление назначи за министър на финансите не умел експерт, а своя шурей. По този метод той сподели, че цени повече верността, в сравнение с компетентността.
И след всичко това, когато на 24 юли турската ЦБ се събра на своето следващо съвещание и макар очевидната нужда не подвигна лихвата, въпреки че инфлацията към този момент беше достигнала 16%, на всички им стана ясно, че тази основна институция на пазарната стопанска система е изгубила своята самостоятелност в Турция. И от тук нататък парично-кредитната политика се дефинира от самия Ердоган с неговите гротескни, както се изрази един немски анализатор, стопански възгледи.
Тогава интернационалните вложители започнаха да бягат на тълпи от турския пазар. Наистина, в някои медии може да се срещне изказванието, че сривът на лирата е провокиран от Доналд Тръмп, удвоявайки наказателните мита върху вноса на стомана и алуминий от Турция като наказване за продължаващия домакински арест на американския свещеник. Но импулсивният собственик на Белия дом ненадейно разгласи тази мярка едвам на 10 август, когато разпродажбите на турската валута към този момент вървяха две седмици и от дълго време бяха прераснали в суматоха. Така че американският президент единствено обилно наля масло в огъня: нито повече, нито по-малко.
Това е значимо да се разбере, тъй като разрешава да се дефинира същинската цена на изявленията на Ердоган, че злите задгранични сили водят икономическа война срещу свободолюбивия турски народ и неговата прелестна стопанска система. Пропагандата за заговора на Запада е още един сигурен симптом за изпитващ компликации властнически режим.
В близко бъдеще ще чуем още доста сходни изказвания. Ердоган няма да си признае пред обожаващите го гласоподаватели, че точно той най-вече е съдействал за икономическите проблеми на страната, че той, увличайки се от укрепването на своята власт, външна политика и военни интервенции, е изпуснал момента за решителна и частично мъчителна промяна на модела на развиване, че той, поставяйки под собствен надзор ЦБ, е провокирал суматохата на пазара.
Авторитарните водачи в никакъв случай не признават грешките си. Гражданите на Турция в този момент би трябвало да заплащат за опълчването на пазарните закони. /БГНЕС
-------
Андрей Гурков, „ Дойче Веле “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ