Турската икономика отбеляза рекорден срив. Въпреки мерките, предприети от управляващите.

Турската стопанска система означи рекорден срив. Въпреки ограниченията, подхванати от ръководещите. Подобен спад не е имало от 1998 година насам, след като в страната се вършат сходни изследвания, написа.

Кризата с ковид провокира невъобразим до момента срив на икономическата обстановка в Турция. По данни на турската статистическа работа (TurkStat), през второто тримесечие Брутният вътрешен продукт е намалял с 11% по отношение на първите 3 месеца на 2020 година Това е най-големият спад, регистриран от 1998 година насам, след като в страната се вършат сходни изследвания.

Спрямо второто тримесечие на предходната година е регистриран спад с 9,9%. Този срив е сериозен, само че в действителност се очакваше даже още по-лошо развиване. Опасенията бяха за спад в Брутният вътрешен продукт от 10,7%. Така излиза, че Турция въпреки всичко е по-слабо наранена от други страни с бурно разрастващи се стопански системи.


Турция е пред планина от задължения, а приходите й от експорт и о...

Проблемите на Турция

Страната страда изключително мощно от понижения приток на непознати туристи. Заради рестриктивните мерки за пътешестване, провокирани от пандемията,, в сравнение с през последните години.

Силно наранено от пандемията е и производството на коли и автомобилни елементи, отбелязва Handelsblatt и напомня, че Турция е петият максимален производител в тази сфера в Европа. Само през 2019 година от турските поточни линии слязоха 1,5 млн. нови коли, а 30 от 50-те водещи снабдители на автомобилни елементи създават точно в Турция.

Проблемът се крие в това, че 80% от експорта в тази сфера са предопределени за Европа. А там сега се продават доста по-малко нови коли от нормалното. В резултат на това доста пораства натискът за намаление на цените на. " Конкуренцията сред производителите ще стане убийствена ", предсказва пред Handelsblatt Алпер Канджа, ръководител на Съюза на доставчиците на автомобилни елементи (Таysad).

Спасителните ограничения не оказват помощ

Турция се опита да смекчи следствията от пандемията с увеличение на държавните разноски, с по-либерална парична политика и стратегии за кредитиране. Но политиката на евтините пари сложи националната валута под мощен напън.

Поради съчетанието от релативно ниски лихви и висока инфлация, действителният лихвен %, който е значим за вложителите, се движи в минусовата сфера. Това води до отлив на задгранични капитали, от които Турция мощно се нуждае.

За да усили привлекателността на турската лира, Централната банка би могла да увеличи главния лихвен %. Президентът Ердоган обаче неведнъж се е обявявал за " зложелател на лихвите ".

Въпреки голямото обезценяване на лирата, Централната банка остави главния лихвен % на равнище от 8,25 на 100. Преди това главната рента бе намалявана съвсем в продължение на година от 24% до настоящето ѝ равнище, за да се съживи стопанската обстановка.