Няма я вече причината за специалното данъчно третиране на хотели и ресторанти
Туризмът без подозрение беше браншът на българската стопанска система, обиден най-тежко от ковид-пандемията и ограничаващите ограничения. Спирането на полетите, изгубването на чужденците и страхът от заразяване на обществени места доведоха до невъобразим спад на туристите, нощувките и приходите до степен, че години стопански растеж в туристическите общини беше заличен.
Руската война в Украйна също имаше своето отрицателно отражение. Въпреки това индикаторите за лято 2023 година сочат към съвсем цялостно възобновяване на нивата преди рецесията. Слуховете за гибелта на онлайн платформите за кратковременен наем също наподобяват мощно пресилени, пише Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна стопанска система, представен от dir.bg.
Сравнението на общия брой нощувки за петте месеца на деен летен сезон по Черноморието сред май и септември сочи съвсем цялостно възобновяване - през 2019 година осъществените през този интервал нощувки в страната като цяло са били малко под 21 млн., през 2023 година - 19,7 млн. Въпреки че в двата най-активни месеца към момента има по почти 100 хиляди нощувки по-малко спрямо 2019 година, в случай че трендовете останат в същата посока, 2024 година ще надскочим нивата отпреди рецесията. Това към този момент се е случило при общия брой пренощували, които през петте летни месеца са били 5,4 млн. души за 2023 година, спрямо 5,2 млн. души за 2019 година
Важно е да отбележим също, че тази динамичност се случва на фона на понижаване и на броя на непознатите гости от 3,1 млн. души през лятото на 2019 година до 2,7 млн. души през 2023 година С други думи годините на коронавирус и войната въпреки всичко са се отразили в спад на известността на страната за чужденците през летния сезон, само че част от спада е заместен от повече летуващи българи. Значителна смяна има и в приходите от нощувки[1] - до момента в който през лятото на 2019 година приходите от нощувки са били 1,172 милиарда лева, то през лятото на 2023 година към този момент доближават 1,511 милиарда лева или растеж от 29%. Прякото съпоставяне на приходите е мъчно на фона на инфлацията, само че дава обща тенденция за наклонността на развиването на бранша.
Областната динамичност сочи към несиметричен ритъм на възобновяване в другите райони на страната. Трите черноморски области - Бургас, Добрич и изключително Варна, към момента остават зад предкризисната си нива на туристическа интензивност, най-малко показана през броя на нощувките. На този декор обаче София и Пловдив, където е съсредоточена по-голямата част от останалата туристическа активност, към този момент са задминали нивата от 2019 година, което сочи към по-бързо възобновяване на сегмента на градския туризъм, подсилен и от връщането на нискотарифните полети.
Интересен взор към възобновяване на туризма дават пробните данни на Евростат за използването на платформи за наеми от споделената стопанска система.
Последните налични данни се отнасят за 2022 година, така че предстоящо в тях проличава по-бавно възобновяване по отношение на 2019 година спрямо данните за миналото лято. Интересно е обаче разпределението в обособените области - през 2022 година 873 хиляди нощувки в Бургас са били осъществени през платформи от споделената стопанска система, а на второ място е столицата със 678 хиляди нощувки, 440 хиляди във Варна. 191 хиляди в Благоевград и 154 хиляди в Пловдив. Ако съдим по отношението по отношение на общия брой нощувки в областите, наемането на жилища и стаи през платформите е очевидно по-популярно за градски туризъм, в сравнение с за почивки по морето. Данните също по този начин ясно сочат, че изказванията за отвод от прилагане на онлайн платформите в интерес на обичайните хотелски услуги след пандемията у нас са мощно пресилени. Въпреки че използването им към момента не е достигнала равнищата отпреди 2020 година, те по-скоро следват общите трендове в туризма, само че и резервират своя дял.
Възстановяването на туризма слага и още един значим въпрос в подтекста на разискванията към държавния бюджет - приказваме, несъмнено, за отстъпката от налога добавена стойност за хотелите и заведенията за хранене. Специалната по-ниска ставка беше въведена с ясната цел да тушира резултатите от локдауните и отлива на чужденци. Съдейки по данните за последното лято обаче нощувките, броят на летовниците и приходите на туристическия отрасъл от дълго време са се отърсили от резултата на пандемията и рестриктивните мерки. С това изчезва и повода за специфичното данъчно отнасяне, което от своя страна значи, че цялостният размер на Данък добавена стойност следва да бъде възобновен.
[1] Те в общия случай съставляват почти ½ от всички разноски на туристите за цялата отмора.
Последвайте канала на
Руската война в Украйна също имаше своето отрицателно отражение. Въпреки това индикаторите за лято 2023 година сочат към съвсем цялостно възобновяване на нивата преди рецесията. Слуховете за гибелта на онлайн платформите за кратковременен наем също наподобяват мощно пресилени, пише Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна стопанска система, представен от dir.bg.
Сравнението на общия брой нощувки за петте месеца на деен летен сезон по Черноморието сред май и септември сочи съвсем цялостно възобновяване - през 2019 година осъществените през този интервал нощувки в страната като цяло са били малко под 21 млн., през 2023 година - 19,7 млн. Въпреки че в двата най-активни месеца към момента има по почти 100 хиляди нощувки по-малко спрямо 2019 година, в случай че трендовете останат в същата посока, 2024 година ще надскочим нивата отпреди рецесията. Това към този момент се е случило при общия брой пренощували, които през петте летни месеца са били 5,4 млн. души за 2023 година, спрямо 5,2 млн. души за 2019 година
Важно е да отбележим също, че тази динамичност се случва на фона на понижаване и на броя на непознатите гости от 3,1 млн. души през лятото на 2019 година до 2,7 млн. души през 2023 година С други думи годините на коронавирус и войната въпреки всичко са се отразили в спад на известността на страната за чужденците през летния сезон, само че част от спада е заместен от повече летуващи българи. Значителна смяна има и в приходите от нощувки[1] - до момента в който през лятото на 2019 година приходите от нощувки са били 1,172 милиарда лева, то през лятото на 2023 година към този момент доближават 1,511 милиарда лева или растеж от 29%. Прякото съпоставяне на приходите е мъчно на фона на инфлацията, само че дава обща тенденция за наклонността на развиването на бранша.
Областната динамичност сочи към несиметричен ритъм на възобновяване в другите райони на страната. Трите черноморски области - Бургас, Добрич и изключително Варна, към момента остават зад предкризисната си нива на туристическа интензивност, най-малко показана през броя на нощувките. На този декор обаче София и Пловдив, където е съсредоточена по-голямата част от останалата туристическа активност, към този момент са задминали нивата от 2019 година, което сочи към по-бързо възобновяване на сегмента на градския туризъм, подсилен и от връщането на нискотарифните полети.
Интересен взор към възобновяване на туризма дават пробните данни на Евростат за използването на платформи за наеми от споделената стопанска система.
Последните налични данни се отнасят за 2022 година, така че предстоящо в тях проличава по-бавно възобновяване по отношение на 2019 година спрямо данните за миналото лято. Интересно е обаче разпределението в обособените области - през 2022 година 873 хиляди нощувки в Бургас са били осъществени през платформи от споделената стопанска система, а на второ място е столицата със 678 хиляди нощувки, 440 хиляди във Варна. 191 хиляди в Благоевград и 154 хиляди в Пловдив. Ако съдим по отношението по отношение на общия брой нощувки в областите, наемането на жилища и стаи през платформите е очевидно по-популярно за градски туризъм, в сравнение с за почивки по морето. Данните също по този начин ясно сочат, че изказванията за отвод от прилагане на онлайн платформите в интерес на обичайните хотелски услуги след пандемията у нас са мощно пресилени. Въпреки че използването им към момента не е достигнала равнищата отпреди 2020 година, те по-скоро следват общите трендове в туризма, само че и резервират своя дял.
Възстановяването на туризма слага и още един значим въпрос в подтекста на разискванията към държавния бюджет - приказваме, несъмнено, за отстъпката от налога добавена стойност за хотелите и заведенията за хранене. Специалната по-ниска ставка беше въведена с ясната цел да тушира резултатите от локдауните и отлива на чужденци. Съдейки по данните за последното лято обаче нощувките, броят на летовниците и приходите на туристическия отрасъл от дълго време са се отърсили от резултата на пандемията и рестриктивните мерки. С това изчезва и повода за специфичното данъчно отнасяне, което от своя страна значи, че цялостният размер на Данък добавена стойност следва да бъде възобновен.
[1] Те в общия случай съставляват почти ½ от всички разноски на туристите за цялата отмора.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ