Дали кървавите безредици са само футболни страсти
(Цялата публикация, към която преди 40-ина години имаше голям интерес и скърцане на зъби, ще бъде оповестена в подготвяния в този момент за щемпел алманах от няколко тома за българската социология през 60-те - 90-те години на ХХ век. По това време българската социологическа школа бе известна в Европа със своето международно ниво. В изданието ще са включени всички огромни имена на българската социология от проф. Живко Ошавков и проф. Стоян Михайлов насам. Сборникът е отдаден на 90-та годишнина от рождението на проф. Михайлов.)
Олимпиада
(Спорт, просвета и фашизъм)
Гео Милев
сп. „ Пламък ”, януари 1925 година
От една-две години към този момент спортът става удивително събитие в нашия културен живот; културен – тъй като спортните клубове стоят в цифрата на „ културните организации “, още и по тази причина, че литературни вестници и списания имат непрекъснат отдел за „ спорт и туризъм “; пък най-накрая и по тази причина, че спорт и туризъм се предизвикват обилно и любвеобилно от М-вото на националната просвета… Думата „ събитие “ е слаба в тоя случай. По-добре е да се каже: зараза. Спортна зараза. Стотици и хиляди младежи не мислят за нищо друго с изключение на за мачове, голове и отбори – спортисти; или за екскурзии и изкачвания до Черни връх – туристи; пък най-накрая и за всевъзможни гимнастически игри – юнаци. Като гръмотевица лети над цяла България девизът: Здрав дух в крепко тяло! Един лозунг, от който най-малко българската юноша няма потребност. Българският народ има в обилие и излишек „ крепко тяло “, а липсва му „ здрав дух “ – т.е. разум. А до каква степен здравият дух е плод на крепко тяло, може да се види от една манифестация на спортните организации. Напр. на Великден маршируват из София спортисти от цяла България: едри, загрубели момчета, със сиви лица, ниски чела и плоски очи – зад които не се вижда да пламти никакъв „ здрав дух “… И не може да бъде другояче, когато тоя дух не се занимава с нищо друго с изключение на с мачове, голове и тимове… Олимпиадата в Париж: България, Ирландия – 0:1 „ в интерес на Ирландия “. Тази радиограма (важно събитие!) се разглася посредством ръкописни плакати из целия град. Спортисти спят цяла нощ при радиостанцията да чакат радиограмата от Париж. И за нищо друго не мислят, за нищо друго не се интересуват. Девизът гласи: Здрав дух в крепко тяло! Интересът е: ритането на топката. Чрез развиването на краката се развива и мозъкът в главата. По този метод напредъкът на българската просвета е гарантиран. Сигурно!
Затова М-вото на просветата поставя особени грижи за спортните, туристически и юначен сдружения. То ги предизвиква, то ги предлага на учащата се юноша. Когато ний бяхме учаща се юноша, вълнувахме се от пу други желания. Напр. припомням си, че в сряда и събота следобяд се блъскахме и даже биехме пред вратата на учебната библиотека. Обаче през днешния ден учащата се юноша освен в сряда и събота, само че през всичките дни на седмицата дискутира най-разпалено дали „ Левски “ с право е спечелил един гол против „ Славия “, дали извоюваният от ирландците гол на олимпиадата в Париж е бил верен, или не. И тъй като по тоя метод се обезпечава културният прогрес на нацията, държавното управление поставя огромни грижи за закрепването на младия наш спорт. За пътешестване на спортните първенци до Парижката олимпиада то отпуснало 4 милиона кървави национални пари. Но не стига това, та една събота пасажерите от софийските трамваи бяха изнудвани с един лев свръх цената на билета – за олимпиадата; който не заплати, е бил свалян с полиция от трамвая. За олимпиадата – т.е. за популярност и чест на отечеството. Пък и освен това: надпреварата на българските спортисти в Париж имало и политическо значение…
Политическото значение на спортните, юнашките и туристическите сдружения е напълно ясно. Впрочем всичко е политика. Знае се това. Туризмът подхранва обич към България, спортът и гимнастиката основават здрави тела и груби духове. Това е политиката. Политиката и държавното управление. Нужната за държавното управление политика. Нужни са фрагменти, закалени в дисциплинираност, фанатизирана в агресивност, въобще – здрави тела, които по-малко да мислят, а най-добре е напълно да не мислят. Мисленето е рисково. Властта в никакъв случай не е имала интерес от хора, които мислят. И това е културната политика на властта: да се основат хора, които по-малко мислят. Спортът е чудесно средство за такава културна политика.
Само фашизмът има героизъм да признае, че такава културна политика е връщане „ от модерната цивилизация към междинните епохи “, е реакция – „ в положителния смисъл на думата “… Но у нас такава културна политика няма героизъм (понеже доблестта е огромна необичайност в България) да признае, че е фашизъм. Защото – що е фашизъм, в случай че не образуване на незаконна държавна милиция? – Фашистите в Италия, преди да узурпират властта, бяха политическо гимнастическо сдружение. Също спортистите и юнаците у нас. Те не са гимнастически организации за обработване на физическото здраве, а една 200-хилядна фашистка милиция. Под плющенето на трикольора юнашките сдружения у нас са също такива политически организации, както „ турнферайните “ в Германия и „ соколите “ в Чехословакия. Така наречената обич към отечеството, разпалена до националистически фанатизъм, е тяхната закваска. Иначе не би се дигало подобен звук с юнашкия събор. Няколко хиляди юнаци и юнакини шестват из софийските улици – с музика, със флагове, барабанчета. Някои от тях са въоръжени с чудовищни знаци (от дърво) – най-варварски оръжия, като например боздугани, маждраци и прочие А някои, ясно и недвусмислено, носят на рамо брадви – емблемата на фашистите.
Тайният съсловен инстинкт на държавното управление подсказва прекомерно правилно за какво би трябвало да се предизвикват разните прояви на спорта.
Р.Сл.
* Черно на бяло
Олимпиада
(Спорт, просвета и фашизъм)
Гео Милев
сп. „ Пламък ”, януари 1925 година
От една-две години към този момент спортът става удивително събитие в нашия културен живот; културен – тъй като спортните клубове стоят в цифрата на „ културните организации “, още и по тази причина, че литературни вестници и списания имат непрекъснат отдел за „ спорт и туризъм “; пък най-накрая и по тази причина, че спорт и туризъм се предизвикват обилно и любвеобилно от М-вото на националната просвета… Думата „ събитие “ е слаба в тоя случай. По-добре е да се каже: зараза. Спортна зараза. Стотици и хиляди младежи не мислят за нищо друго с изключение на за мачове, голове и отбори – спортисти; или за екскурзии и изкачвания до Черни връх – туристи; пък най-накрая и за всевъзможни гимнастически игри – юнаци. Като гръмотевица лети над цяла България девизът: Здрав дух в крепко тяло! Един лозунг, от който най-малко българската юноша няма потребност. Българският народ има в обилие и излишек „ крепко тяло “, а липсва му „ здрав дух “ – т.е. разум. А до каква степен здравият дух е плод на крепко тяло, може да се види от една манифестация на спортните организации. Напр. на Великден маршируват из София спортисти от цяла България: едри, загрубели момчета, със сиви лица, ниски чела и плоски очи – зад които не се вижда да пламти никакъв „ здрав дух “… И не може да бъде другояче, когато тоя дух не се занимава с нищо друго с изключение на с мачове, голове и тимове… Олимпиадата в Париж: България, Ирландия – 0:1 „ в интерес на Ирландия “. Тази радиограма (важно събитие!) се разглася посредством ръкописни плакати из целия град. Спортисти спят цяла нощ при радиостанцията да чакат радиограмата от Париж. И за нищо друго не мислят, за нищо друго не се интересуват. Девизът гласи: Здрав дух в крепко тяло! Интересът е: ритането на топката. Чрез развиването на краката се развива и мозъкът в главата. По този метод напредъкът на българската просвета е гарантиран. Сигурно!
Затова М-вото на просветата поставя особени грижи за спортните, туристически и юначен сдружения. То ги предизвиква, то ги предлага на учащата се юноша. Когато ний бяхме учаща се юноша, вълнувахме се от пу други желания. Напр. припомням си, че в сряда и събота следобяд се блъскахме и даже биехме пред вратата на учебната библиотека. Обаче през днешния ден учащата се юноша освен в сряда и събота, само че през всичките дни на седмицата дискутира най-разпалено дали „ Левски “ с право е спечелил един гол против „ Славия “, дали извоюваният от ирландците гол на олимпиадата в Париж е бил верен, или не. И тъй като по тоя метод се обезпечава културният прогрес на нацията, държавното управление поставя огромни грижи за закрепването на младия наш спорт. За пътешестване на спортните първенци до Парижката олимпиада то отпуснало 4 милиона кървави национални пари. Но не стига това, та една събота пасажерите от софийските трамваи бяха изнудвани с един лев свръх цената на билета – за олимпиадата; който не заплати, е бил свалян с полиция от трамвая. За олимпиадата – т.е. за популярност и чест на отечеството. Пък и освен това: надпреварата на българските спортисти в Париж имало и политическо значение…
Политическото значение на спортните, юнашките и туристическите сдружения е напълно ясно. Впрочем всичко е политика. Знае се това. Туризмът подхранва обич към България, спортът и гимнастиката основават здрави тела и груби духове. Това е политиката. Политиката и държавното управление. Нужната за държавното управление политика. Нужни са фрагменти, закалени в дисциплинираност, фанатизирана в агресивност, въобще – здрави тела, които по-малко да мислят, а най-добре е напълно да не мислят. Мисленето е рисково. Властта в никакъв случай не е имала интерес от хора, които мислят. И това е културната политика на властта: да се основат хора, които по-малко мислят. Спортът е чудесно средство за такава културна политика.
Само фашизмът има героизъм да признае, че такава културна политика е връщане „ от модерната цивилизация към междинните епохи “, е реакция – „ в положителния смисъл на думата “… Но у нас такава културна политика няма героизъм (понеже доблестта е огромна необичайност в България) да признае, че е фашизъм. Защото – що е фашизъм, в случай че не образуване на незаконна държавна милиция? – Фашистите в Италия, преди да узурпират властта, бяха политическо гимнастическо сдружение. Също спортистите и юнаците у нас. Те не са гимнастически организации за обработване на физическото здраве, а една 200-хилядна фашистка милиция. Под плющенето на трикольора юнашките сдружения у нас са също такива политически организации, както „ турнферайните “ в Германия и „ соколите “ в Чехословакия. Така наречената обич към отечеството, разпалена до националистически фанатизъм, е тяхната закваска. Иначе не би се дигало подобен звук с юнашкия събор. Няколко хиляди юнаци и юнакини шестват из софийските улици – с музика, със флагове, барабанчета. Някои от тях са въоръжени с чудовищни знаци (от дърво) – най-варварски оръжия, като например боздугани, маждраци и прочие А някои, ясно и недвусмислено, носят на рамо брадви – емблемата на фашистите.
Тайният съсловен инстинкт на държавното управление подсказва прекомерно правилно за какво би трябвало да се предизвикват разните прояви на спорта.
Р.Сл.
* Черно на бяло
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ