Роб или роБог
Цялата публикация е оповестена в брой 3/2016 година на Списание 8
РОБОГ
Свикнали сме да се възприемаме като черешката на земната торта. Като перлата, върха и надали не крайната точка в еволюцията на нашата планета. Със сигурност имаме своите учредения – макар че, ще се съгласите, постоянно дейностите ни са неразумни, даже по детски прибързани, никой не може да оспори на хората позицията на биологичния тип, властващ на Земята.
През последните десетилетия с изумителна скорост ускоряваме развиването на своята цивилизация, изключително що се отнася до технологиите. С помощта на стремглаво разрастващите се нововъведения всеки от нас има достъп до колосални размери информация и такова многообразие от запаси, които единствено допреди броени десетилетия не биха могли да се поберат в фантазиите и на най-смелия фантазьор.
Човекът обаче постоянно приема за даденост всичко, което вижда. Толкова бързо животът ни се промени от компютрите, че изобщо не ни е до това да се замисляме в каква посока може да ни води тази еволюция. А както предизвестява самият Стивън Хокинг – това може да е и най-голямата неточност на човечеството. Защото, въпреки да спорят за съответните изражения, учените са единомислещи, че ускоряващото се развиване на технологиите рано или късно ще сътвори изкуствен интелект, който да оспори нашето човешко състезание.
Отгръщайки идващите страници, дружно ще надникнем в бъдещето. Ще дадем думата на учените – футуролози, инженери и откриватели, които основават и проучват бъдещето на изкуствения разсъдък. После ще потънем в задълбочените, само че и по човешки прочувствени размишления на писателя Николай Теллалов. Той ще ни даде своята хуманна и мъдра позиция за това, че основаният от нас изкуствен интелект няма да бъде нищо повече от отражение на нас самите, на нашия мироглед и метода, по който сме устроили обществото си.
Не човек, а желязоФутурологът Рей Кърцуайл дава обещание, че през 2045 година животът ще стартира изначало: компютърният мозък ще се трансформира в идната голяма стъпка на земната еволюция
„ Уотсън президент! Уотсън президент! “ Не, не е пристигнало време за поредните избори, в които с причини или кебапчета някой се пробва да печели гласа ви. Нито пък правилният асистент на Шерлок Холмс е решил внезапно да смени специалността си. Всъщност пропагандният апел идва от учени в необятен кръг области, създатели или просто персони с взор в бъдещето, обединени от идеята да оказват помощ още тази година за президент на Съединени американски щати да бъде избран... суперкомпютър.
Кой ли е този „ Уотсън “ и дали в действителност не би могъл да се оправи по-добре от най-малко някои американски президенти? В кръга на шегата, в случай че си спомним за някои жители на Белия дом, то решението за машина звучи като дори много добра концепция... Суперкомпютърът, дело на IBM и носещ името на един от създателите на компанията, е една от аналитичните машини, чиито пробиви през последните години дават доста храна за размисъл на футуролозите и експертите по изкуствен интелект. Защото мощният изчислител е доста повече от математически инструмент или просто логаритъм – „ Уотсън “ е кадърен да се учи самичък, обработва с голяма скорост колосални масиви от информация и... съумя да победи човек в съревнование, в което до неотдавна смятахме, че резервираме преимуществото си пред машините.
УОТСЪН ПРЕЗИДЕНТ!
„ Джеопарди “ е известна американска телевизионна викторина, която няма своя аналог у нас. Различното от останалите е, че въпросите в нея се формулират по пътя на асоциациите – да вземем за пример не ви питат непосредствено коя е столицата на Съединени американски щати, а ви загатват думи, с които се разказва, някаква смешка за нея или други индиректни подсказки. Въпросите са по този начин дефинирани, че изискват освен разнородни знания, само че и комбинативно мислене в разнообразни форми. Затова се смяташе, че няма по какъв начин компютърът да е по-добър от човешкия мозък в такава конкуренция. Само че допреди 2011 година, когато „ Уотсън “ победи най-хубавите състезатели в играта. Суперкомпютърът освен чете и схваща многосмисловия език на задачата, само че в същото време извлича знанията, нужни му за отговора, от стотици милиони страници документи, включително и „ Уикипедия “.
В конкуренцията не липсвали и любопитни рядкости. Запитан: „ най-голямото летище на този град е кръстено на воин от Втората международна война, а второто най-голямо – на борба от същата война “, кой знае за какво „ Уотсън “ отвърнал: „ Какво е Торонто? “. Защо „ отрочето им “ дало подобен чудноват отговор, не могат да кажат и основателите, защото компютърът към този момент има личен метод на мислене и разбор, който не е авансово програмиран, а се развива в хода на дилемите. След триумфа „ Уотсън “ посреща нови провокации – основава кулинарни предписания, пресмята вероятността избрани хора да развият заболяване при генетично влечение – все въпроси, които желаят изострен разум, само че и ексцентрични форми на разбор. Така стигаме до задаващите се избори за президент на Съединени американски щати. Според феновете си „ Уотсън “ би бил по-способен да проучва комплицираната, многопластова информация, нужна, с цел да бъде взето значимо решение, би го правил ясно и транспарантно, би бил самостоятелен от другите лобита и крайните страсти.
Не избързваме ли обаче с това дотам да признаем превъзходството на машините? Не дезертираме ли прекомерно елементарно от надпреварата за това кой е най-интелигентният тип на планетата?
БЛИЗКО БЪДЕЩЕ
„ Аз съм те родил, аз ще те убия! “ – споделя строго героят на Гогол Тарас Булба и извършва заканата си. Що се отнася до хората и компютрите обаче, по-вероятно наподобява да се случи тъкмо противоположното – ощетен да се окаже основателят.
През юли 2015 година над 1000 водещи откриватели в региона на роботиката и изкуствения разсъдък подписаха отворено писмо, в което предизвестиха за заплахата от използването на изкуствен интелект за военни цели и самостоятелни оръжия. Сред подписалите личаха персони като създателя на „ Тесла “ Елон Мъск, съоснователя на „ Епъл “ Стив Возняк и Стивън Хокинг. Самият знаменит физик година по-рано написа, че подценяването на заплахите от развиването на изкуствения разсъдък може да стане най-голямата неточност в историята на човечеството. Според Хокинг „ досегашните триумфи са нищо спрямо това, което ни чака в околните десетилетия. Успешното основаване на изкуствен интелект ще стане най-голямото събитие в историята на човечеството. Но за жалост, може да се окаже и последното, в случай че не се научим да заобикаляме рисковете “.
Ето че стигнахме до фундаменталния въпрос: по какъв начин можем да измерим тъкмо какъв брой умни са машините, тъй че да ги сравним със личния ни мозък? И разумното следствие: дали и по кое време ще пристигна моментът, когато изкуственият разсъдък би могъл да се трансформира от асистент в заплаха, от чиновник в стопанин? Една от най-обективните форми за оценка са игрите. Вероятно помните по какъв начин далечният предшественик на „ Уотсън “ - „ Дийп Блу “, през 1997 година победи Гари Каспаров. Оттогава нещата се развиват още по-главоломно, въпреки и да не попадат с сходни победи под светлината на прожекторите. Поредната доста показателна стъпка е реалност напълно неотдавна: и последната измислена от индивида известна игра, в която имахме предимство, отиде в историята. Го е източна стратегическа конкуренция, сходна по логичност с шаха и шашките, която автентично се играе с камъчета и е позната в Древен Китай от най-малко 4 хилядолетия. С привидно доста елементарни правила, тя в действителност е неведнъж по-сложна от шахмата – съгласно математиците цифрата на вероятните разигравания е 2 пъти по-голямо от това на хипотетичния брой атоми във Вселената.
В края на предходната година изкуственият разсъдък „ Алфа Гоу “ се изправи в поредна борба за достойнството на машината и я завоюва: международният първенец Фан Уей изгуби 5 следващи игри от изкуствения си противник. Тъй като комбинативността в тази игра в действителност е колосална, в тази ситуация не става дума за просто съревнование, а за проява, че все по-успешно компютърът може да бъде теоретичен да мисли – няма по какъв начин всички комбинации от вероятни развития да бъдат заложени авансово, значи е нужно да се зададе логичност, по която компютърът да дефинира играта си. Паралелно се употребяват мрежа на оценката, която проучва позицията на компютъра на дъската, и мрежа на държание, която пък взема решение какъв ход да направи машината. Така „ Алфа Гоу “ не прави оценка обективно хода на играта, а „ усеща “ положителните ходове. Разбира се, остава условността, че това е развъртян изкуствен интелект, само че от първо потомство - извършва единствено дилемите, за които е предопределен - не би било мъчно да успехите „ Алфа Гоу “ на шах или „ Дийп Блу “ на го...
РОБОТОТЕХНИКА
Значи е явно, че губим съревнованието, нали? Нима роботите ще господстват над нас? Тези въпроси през днешния ден са по-актуални от всеки път, а първи си ги задават някои от огромните мозъци на математиката в първата половина на предишния век. Отново отношението по тематиката минава и през игри. Сред пионерите е математикът Джон декор Нойман, който пръв основава математически модел за хипотетична машина, способна да създава копия на самата себе си. По-късно концепциите му са опростени от Джон Конуей в „ Живот “ – считана за първата симулационна компютърна игра. Тя е обаче и доста повече - първи опит за компютърен модел, който още през 70-те години с опциите на тогавашните технологии има някои свойства на универсална машина. При нея се симулират кафези, прилежащи една на друга, като всяка въздейства на 8-те си „ съседа “ и се повлиява от тях. Всяка клетка може да бъде в едно от положенията - жива или мъртва. В началото се задава начална настройка, а всяко последващо потомство се развива на основата на следните правила: в мъртва клетка, до която има тъкмо три живи, също се заражда живот. Ако живата клетка има тъкмо 2 или 3 живи съседки, тя оцелява, другояче умира. Играта продължава, до момента в който всички кафези загинат или при завъртането на цикъла нито една от клетките не трансформира положението си. Графичните изображения на играта са в доста разнородни разновидности и степени на трудност. На пръв взор обикновената концепция... се оказва извънредно комплицирана и повлиява през идващите десетилетия, а и до през днешния ден, възгледите на редица науки.
Алан Тюринг през 1950 година ни дава считаното през днешния ден за най-сигурно средство, с което да установим компютърната просветеност – теста, носещ неговото име. Според британеца е безсмислено да се питаме дали компютърът може да мисли, значимо е дали може да реагира по подобен метод, че да бъде сгрешен с човек. Това ще стане, когато открием основните логаритми, прилагани от мозъка в процеса на творчество, а по-късно ги претворим благодарение на технологиите...
Цялата публикация е оповестена в брой 3/2016 година на Списание 8
Купи броя от тук
РОБОГ
Скоро машините ще станат по-умни от нас. Според Стивън Хокинг подценяването на това бъдеще може да се трансформира в най-голямата (и последна) неточност на човечеството
Свикнали сме да се възприемаме като черешката на земната торта. Като перлата, върха и надали не крайната точка в еволюцията на нашата планета. Със сигурност имаме своите учредения – макар че, ще се съгласите, постоянно дейностите ни са неразумни, даже по детски прибързани, никой не може да оспори на хората позицията на биологичния тип, властващ на Земята.
През последните десетилетия с изумителна скорост ускоряваме развиването на своята цивилизация, изключително що се отнася до технологиите. С помощта на стремглаво разрастващите се нововъведения всеки от нас има достъп до колосални размери информация и такова многообразие от запаси, които единствено допреди броени десетилетия не биха могли да се поберат в фантазиите и на най-смелия фантазьор.
Човекът обаче постоянно приема за даденост всичко, което вижда. Толкова бързо животът ни се промени от компютрите, че изобщо не ни е до това да се замисляме в каква посока може да ни води тази еволюция. А както предизвестява самият Стивън Хокинг – това може да е и най-голямата неточност на човечеството. Защото, въпреки да спорят за съответните изражения, учените са единомислещи, че ускоряващото се развиване на технологиите рано или късно ще сътвори изкуствен интелект, който да оспори нашето човешко състезание.
Отгръщайки идващите страници, дружно ще надникнем в бъдещето. Ще дадем думата на учените – футуролози, инженери и откриватели, които основават и проучват бъдещето на изкуствения разсъдък. После ще потънем в задълбочените, само че и по човешки прочувствени размишления на писателя Николай Теллалов. Той ще ни даде своята хуманна и мъдра позиция за това, че основаният от нас изкуствен интелект няма да бъде нищо повече от отражение на нас самите, на нашия мироглед и метода, по който сме устроили обществото си.
Не човек, а желязоФутурологът Рей Кърцуайл дава обещание, че през 2045 година животът ще стартира изначало: компютърният мозък ще се трансформира в идната голяма стъпка на земната еволюция
„ Уотсън президент! Уотсън президент! “ Не, не е пристигнало време за поредните избори, в които с причини или кебапчета някой се пробва да печели гласа ви. Нито пък правилният асистент на Шерлок Холмс е решил внезапно да смени специалността си. Всъщност пропагандният апел идва от учени в необятен кръг области, създатели или просто персони с взор в бъдещето, обединени от идеята да оказват помощ още тази година за президент на Съединени американски щати да бъде избран... суперкомпютър.
Кой ли е този „ Уотсън “ и дали в действителност не би могъл да се оправи по-добре от най-малко някои американски президенти? В кръга на шегата, в случай че си спомним за някои жители на Белия дом, то решението за машина звучи като дори много добра концепция... Суперкомпютърът, дело на IBM и носещ името на един от създателите на компанията, е една от аналитичните машини, чиито пробиви през последните години дават доста храна за размисъл на футуролозите и експертите по изкуствен интелект. Защото мощният изчислител е доста повече от математически инструмент или просто логаритъм – „ Уотсън “ е кадърен да се учи самичък, обработва с голяма скорост колосални масиви от информация и... съумя да победи човек в съревнование, в което до неотдавна смятахме, че резервираме преимуществото си пред машините.
УОТСЪН ПРЕЗИДЕНТ!
„ Джеопарди “ е известна американска телевизионна викторина, която няма своя аналог у нас. Различното от останалите е, че въпросите в нея се формулират по пътя на асоциациите – да вземем за пример не ви питат непосредствено коя е столицата на Съединени американски щати, а ви загатват думи, с които се разказва, някаква смешка за нея или други индиректни подсказки. Въпросите са по този начин дефинирани, че изискват освен разнородни знания, само че и комбинативно мислене в разнообразни форми. Затова се смяташе, че няма по какъв начин компютърът да е по-добър от човешкия мозък в такава конкуренция. Само че допреди 2011 година, когато „ Уотсън “ победи най-хубавите състезатели в играта. Суперкомпютърът освен чете и схваща многосмисловия език на задачата, само че в същото време извлича знанията, нужни му за отговора, от стотици милиони страници документи, включително и „ Уикипедия “.
В конкуренцията не липсвали и любопитни рядкости. Запитан: „ най-голямото летище на този град е кръстено на воин от Втората международна война, а второто най-голямо – на борба от същата война “, кой знае за какво „ Уотсън “ отвърнал: „ Какво е Торонто? “. Защо „ отрочето им “ дало подобен чудноват отговор, не могат да кажат и основателите, защото компютърът към този момент има личен метод на мислене и разбор, който не е авансово програмиран, а се развива в хода на дилемите. След триумфа „ Уотсън “ посреща нови провокации – основава кулинарни предписания, пресмята вероятността избрани хора да развият заболяване при генетично влечение – все въпроси, които желаят изострен разум, само че и ексцентрични форми на разбор. Така стигаме до задаващите се избори за президент на Съединени американски щати. Според феновете си „ Уотсън “ би бил по-способен да проучва комплицираната, многопластова информация, нужна, с цел да бъде взето значимо решение, би го правил ясно и транспарантно, би бил самостоятелен от другите лобита и крайните страсти.
Не избързваме ли обаче с това дотам да признаем превъзходството на машините? Не дезертираме ли прекомерно елементарно от надпреварата за това кой е най-интелигентният тип на планетата?
БЛИЗКО БЪДЕЩЕ
„ Аз съм те родил, аз ще те убия! “ – споделя строго героят на Гогол Тарас Булба и извършва заканата си. Що се отнася до хората и компютрите обаче, по-вероятно наподобява да се случи тъкмо противоположното – ощетен да се окаже основателят.
През юли 2015 година над 1000 водещи откриватели в региона на роботиката и изкуствения разсъдък подписаха отворено писмо, в което предизвестиха за заплахата от използването на изкуствен интелект за военни цели и самостоятелни оръжия. Сред подписалите личаха персони като създателя на „ Тесла “ Елон Мъск, съоснователя на „ Епъл “ Стив Возняк и Стивън Хокинг. Самият знаменит физик година по-рано написа, че подценяването на заплахите от развиването на изкуствения разсъдък може да стане най-голямата неточност в историята на човечеството. Според Хокинг „ досегашните триумфи са нищо спрямо това, което ни чака в околните десетилетия. Успешното основаване на изкуствен интелект ще стане най-голямото събитие в историята на човечеството. Но за жалост, може да се окаже и последното, в случай че не се научим да заобикаляме рисковете “.
Ето че стигнахме до фундаменталния въпрос: по какъв начин можем да измерим тъкмо какъв брой умни са машините, тъй че да ги сравним със личния ни мозък? И разумното следствие: дали и по кое време ще пристигна моментът, когато изкуственият разсъдък би могъл да се трансформира от асистент в заплаха, от чиновник в стопанин? Една от най-обективните форми за оценка са игрите. Вероятно помните по какъв начин далечният предшественик на „ Уотсън “ - „ Дийп Блу “, през 1997 година победи Гари Каспаров. Оттогава нещата се развиват още по-главоломно, въпреки и да не попадат с сходни победи под светлината на прожекторите. Поредната доста показателна стъпка е реалност напълно неотдавна: и последната измислена от индивида известна игра, в която имахме предимство, отиде в историята. Го е източна стратегическа конкуренция, сходна по логичност с шаха и шашките, която автентично се играе с камъчета и е позната в Древен Китай от най-малко 4 хилядолетия. С привидно доста елементарни правила, тя в действителност е неведнъж по-сложна от шахмата – съгласно математиците цифрата на вероятните разигравания е 2 пъти по-голямо от това на хипотетичния брой атоми във Вселената.
В края на предходната година изкуственият разсъдък „ Алфа Гоу “ се изправи в поредна борба за достойнството на машината и я завоюва: международният първенец Фан Уей изгуби 5 следващи игри от изкуствения си противник. Тъй като комбинативността в тази игра в действителност е колосална, в тази ситуация не става дума за просто съревнование, а за проява, че все по-успешно компютърът може да бъде теоретичен да мисли – няма по какъв начин всички комбинации от вероятни развития да бъдат заложени авансово, значи е нужно да се зададе логичност, по която компютърът да дефинира играта си. Паралелно се употребяват мрежа на оценката, която проучва позицията на компютъра на дъската, и мрежа на държание, която пък взема решение какъв ход да направи машината. Така „ Алфа Гоу “ не прави оценка обективно хода на играта, а „ усеща “ положителните ходове. Разбира се, остава условността, че това е развъртян изкуствен интелект, само че от първо потомство - извършва единствено дилемите, за които е предопределен - не би било мъчно да успехите „ Алфа Гоу “ на шах или „ Дийп Блу “ на го...
РОБОТОТЕХНИКА
Значи е явно, че губим съревнованието, нали? Нима роботите ще господстват над нас? Тези въпроси през днешния ден са по-актуални от всеки път, а първи си ги задават някои от огромните мозъци на математиката в първата половина на предишния век. Отново отношението по тематиката минава и през игри. Сред пионерите е математикът Джон декор Нойман, който пръв основава математически модел за хипотетична машина, способна да създава копия на самата себе си. По-късно концепциите му са опростени от Джон Конуей в „ Живот “ – считана за първата симулационна компютърна игра. Тя е обаче и доста повече - първи опит за компютърен модел, който още през 70-те години с опциите на тогавашните технологии има някои свойства на универсална машина. При нея се симулират кафези, прилежащи една на друга, като всяка въздейства на 8-те си „ съседа “ и се повлиява от тях. Всяка клетка може да бъде в едно от положенията - жива или мъртва. В началото се задава начална настройка, а всяко последващо потомство се развива на основата на следните правила: в мъртва клетка, до която има тъкмо три живи, също се заражда живот. Ако живата клетка има тъкмо 2 или 3 живи съседки, тя оцелява, другояче умира. Играта продължава, до момента в който всички кафези загинат или при завъртането на цикъла нито една от клетките не трансформира положението си. Графичните изображения на играта са в доста разнородни разновидности и степени на трудност. На пръв взор обикновената концепция... се оказва извънредно комплицирана и повлиява през идващите десетилетия, а и до през днешния ден, възгледите на редица науки.
Алан Тюринг през 1950 година ни дава считаното през днешния ден за най-сигурно средство, с което да установим компютърната просветеност – теста, носещ неговото име. Според британеца е безсмислено да се питаме дали компютърът може да мисли, значимо е дали може да реагира по подобен метод, че да бъде сгрешен с човек. Това ще стане, когато открием основните логаритми, прилагани от мозъка в процеса на творчество, а по-късно ги претворим благодарение на технологиите...
Цялата публикация е оповестена в брой 3/2016 година на Списание 8
Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ