Цветлин Йовчев: Ние отиваме стъпка по стъпка към фашизъм, ако продължим по този начин
Цветлин Йовчев, някогашен вицепремиер и министър на вътрешните работи, в изявление за обзора на деня на Радио " Фокус " " Това е България ".
След няколкодневните кампанийни вопли по отхвърли към страната ни на Нидерландия и Австрия за шенгенско участие, както фонтанно изригна тематиката, по този начин и всекидневната рутина я отнесе. На дневен ред към този момент пристигнаха следващите напъни за Истанбулската спогодба, почналата специализирана полицейска интервенция против разпространителите на опиати, ехото от нападките на " Продължаваме промяната “ към президента, и несъмнено, наложилата се към този момент за неизменима тематика към невъзможността да се образува държавно управление. Какво би трябвало да създадем по шенгенското участие, с цел да не се озовем след година в същата обстановка и пред същите оправдания? Защото към този момент ни бе казано, че може би след година ще имаме нов късмет. Наш посетител е Цветлин Йовчев – някогашен вицепремиер и министър на вътрешните работи. Г-н Йовчев, осъзнаваме ли, какво е належащо да създадем с цел да реализираме влизането в " Шенген “ или ни изнася да се вършим, че не разбираме?
Вижте, надали сега на някой му изнася тази обстановка, която се сътвори. Може би на една напълно дребна група от хора, които употребяват това за добиване на политически дивиденти. Когато приказваме за " Шенген “, първо би трябвало да разделим нещата най-малко в два разнообразни аспекта. И първото, което би трябвало да кажем, е, че това за следващ път е извънредно незаслужено и даже унизително за България решение. Ние сме член на Европейския съюз от 2008 година, може би 12 години ли бяха, които търпяхме унизителния Механизъм за съдействие и инспекция, в този момент към този момент подмина 11-та година, в която поносим положението, при което ние сме покрили всички механически критерии за " Шенген “, а получаваме отвод по някакви други разнообразни аргументи от тези, които бяха посочени като ясни критерии за приемането ни в Шенгенската зона. Така че аз мисля, че в България ние би трябвало да предприемем нужните дейности в тази посока, с цел да се приключи с това унизително отношение на няколко европейски страни към нас. И това нещо би трябвало да стане с доста ясна стратегия, която да включва дипломатически старания на всички равнища, която да включва политически напън по всички вероятни линии, и посредством която да кажем ясно, че българите не желаем повече да поносим това унизително състояние, в което ни слагат.
Добре, господин Йовчев, само че по какъв начин да осмислим " комплицираната “ европейска политика и да създадем разликата сред оказваната от Европейската комисия и Европейския парламент поддръжка и острия звук на Нидерландия и Австрия? Т.е. по какъв начин да намерим правилния път сред положителното и неприятното ченге или най-малко да разбираем на нашите сътрудници в Брюксел, че не е доста редно да си играят по този начин с нас?
Вие доста вярно поставихте въпроса, и аз мисля, че в много хора в България поражда това подозрение, че в действителност на нас ни се играе един спектакъл, че по някакви аргументи няколко страни в Европейския съюз имат предпочитание, имат интерес България да остане в това състояние. Те да си оставят една такава буферна зона, в която постоянно биха могли с избран напън, принадлежности и така нататък да реализират избрани цели, които имат. Но това нещо не е положително за България. И към този момент тук се сблъскваме с един различен проблем. Вече за кой ли път се появява това европейско лицемерие. От една страна ние сме годни да охраняваме външната граница на Европейския съюз, да хвърляме старания, огромни старания освен това, да бъдем по този начин положителни да изпълняваме всички условия, които са свързани с регистрацията на тези имигранти, с настаняването им в избраните места за настаняване и така нататък, и в това време да ни държат отвън Шенгенската зона по някакви други аргументи и да си вземат решение няколко страни вътрешнополитическите проблеми с това. Знаете ли, аз доста добре си припомням 2013-2014 година, когато държавно управление на Пламен Орешарски, в което аз бях член, и аз персонално съм бил подложен на един голям напън от страна на Европейската комисия, където натискът беше в посока на това, че ние не би трябвало да стопираме имигрантите на границите, би трябвало всичките да ги одобряваме и да им осигурим едни положителни условия да живеят тук, в България. Сега сякаш нещата малко се трансформираха, и сякаш в Европа към този момент повя различен вятър, и в този момент започнаха да ни упрекват, че надали не ние не се оправяме с опазването на границата. Но вижте, при един напълно незадълбочен обзор на обстановката, могат да се прочетат най-малкото, което е, документите на FRONTEX по този въпрос – ние виждаме, че мигрантският напън сега през централното направление, което е през Италия, е 2 пъти по-голям, в сравнение с е източното, където сме и ние. А през източното направление безусловно е съизмерим с това, което е по западното направление, където са Франция и Испания. И сега да се твърди, че това е някаква причина и с помощта на това да се постановат някакви нови условия към България и да се слагат условия, и да се приказва, че страната ни не дава отговор на условията, е извънредно незаслужено. Аз слушах австрийската позиция – извинявайте, само че съществуването на 75 000 имигранти нерегистрирани в Австрия не значи, че те са влезнали през България.
Точно за това смятах да ви попитам, господин Йовчев, те не са прехвръкнали, само че не са и и минали всички през България. Това е една голяма вълна, заляла страната от доста направления.
Ами ние нямаме граница с Австрия. Значи, даже и една част да са минали през България, те са пресекли и други граници, част от които са шенгенски. Извинявайте, това е извънредно незаслужено отношение. Да не приказваме, че другата страна, която също има условия към нас и от някаква височина на наставник ни назидава, че ето на, видите ли, те не са срещу България, само че не в този момент бил моментът да влезем, да се присъединим към Шенгенското пространство, имам поради Нидерландия. Ами вижте, погледнете отново статистиките, които са на Европол, за наркотрафика, и ще видите, че пристанището, през което са открити най-вече случаи и е най-засилен наркотрафикът по море, това е Ротердам. И в този момент те да ни изясняват, че ние не пазим добре външната граница при една такава статистика, е малко цинично сега да се случи. Именно това е нещо, към което тук би трябвало да се обединят безусловно всички политически партии, и всеки един във връзка с личното си политическо семейство в Европейския съюз и в Европейския парламент да упражни напън в тази посока. Ние не можем непрестанно да се съгласяваме с всичко, което ни се сервира, и с нас да се държат по подобен позорен метод. Ние не можем непрестанно да бъдем дисциплиниран член, който е подготвен да извърши безусловно всички условия, които се слагат от Европа, дано по този начин да го кажем по-общо, и в това време с нас да се държат унизително. Това е към този момент извънредно унизително толкоз години откакто сме членове на Европейския съюз нас да не престават да ни третират като второкласен хора.
Дали ще ни помогне, в случай че тръгнем на правилото " каквото повикало – такова се обадило “, т.е. да почнем и ние да блокираме начинания на Нидерландия и Австрия? То в случай че се тропа по масата, и ние го можем, мисля, не по-зле от тях.
Вижте, никога не би трябвало да отиваме в тази прекаленост, в която това да се прави просто напук. Но при всички положения оттук насетне ние също имаме много от решенията, които одобряваме, те не са в наш интерес, в случай че щете Зелената договорка, в случай че щете и други неща. И откакто ние одобряваме обаче тези неща за сметка в края на краищата на личния ни народ в някои случаи, то тогава би трябвало да чакаме и европейска взаимност. А тази европейска взаимност я няма. Аз отново ще се върна към 2013-2014 година, в която ние имаме тук извънредно тежки проблеми с навлизащите имигранти, и си припомням, че ни се обясняваше, че окей, за идната бюджетна година може би тогава ще се намерят някакви спомагателни средства, които да ни се провиснал, и ни бяха оставили в доста тежко състояние. След доста старания ние получихме помощ по линия на европейските организации и Агенцията за подкрепяне при търсене на леговище и FRONTEX, само че за това бяха нужни доста старания, доста работа и дълго време. И в края на краищата българските жители поеха този напън и те заплатиха част от тази цена, с цел да може останалата част от Европа да се усеща спокойна в този миг и ние да поемем тежката част от това, че да се оправяме с този мигрантски напън тук.
Платихме я със личния си стандарт, с цената на личния си стандарт. Това може би би трябвало доста постоянно да се изяснява. Защото ние не сме толкоз богата страна, че да имаме опциите за спомагателни разходи, които не са ни по кесията.
Вижте, аз доста пъти обяснявах тогава при срещите си в Европейската комисия с комисаря по правораздаване и вътрешни работи, че те изискват от нас ние да осигурим на противозаконните мигранти, тъй като множеството от тях са такива, те не всички са бежанци, би трябвало да им осигурим такива условия, каквито доста от нашите жители биха се радвали, в случай че някой им ги предложи гратис да се възползват от тях. И точно това към момента сякаш не се схваща. Не се разбра, че в края на краищата откакто страната ни е изпълнила безусловно всички критерии, първо, това нещо е задоволително изискване, с цел да завърши този позорен развой. Вижте, все едно да ви спре пътен служител на реда на шосето, и да ви каже: не сте нарушили Закона за придвижване по пътищата, само че на мен не ми харесва метода, по който управлявате автомобила си, и по тази причина ще ви глобя. Или данъчният да пристигна у вас и да ви каже: вижте, платили сте си до тук всички налози, само че аз мисля, че вие би трябвало да платите още, тъй като по този начин съм решил. Ето това сега е държанието на Европейския съюз към нас. И това цинично отношение на Нидерландия, към този момент и Австрия се причисли към него, е извънредно време да завърши.
Какво можем да му противопоставим?
Аз го споделих с вас. Има доста механизми, по които това нещо може да се направи. Вижте, дипломацията е комплицирана просвета, и сега за това към този момент една скоба би трябвало да отворим, че ние не сме си подредили къщичката задоволително добре, и там явно изоставаме, само че не можем, когато наближи моментът, в който би трябвало да се вземе решение, ние едвам тогава да се сетим и да стартираме да действаме малко по малко. Не е задоволително времето. Трябва ето в този момент, от този миг това, за което говорихме – извънредно дейна дипломатическа работа в тази посока, и то аз отново настоявам следното: откакто ние нямаме забележки във връзка с техническите критерии, оттук насетне би трябвало да се сложи въпросът, че не можем да бъдем притискани да отговаряме на някакви други условия отвън тях. Да, ние знаем, че имаме проблеми, да, ние имаме проблеми евентуално и с защитата на границата, би трябвало да създадем много неща, с цел да я създадем по-добра. Това е наш вътрешен проблем, който ние би трябвало да го решим. Но това не е аршин, това не е изискване, което би трябвало да бъде поставяно и издигано като съществена причина, с цел да ни бъде отказвано участието в " Шенген “. Второто, което е, непрестанно се приказва от доста, в това число и от политици в България, че ето на видите ли, върховенството на закона било проблем.
И доста сме корумпирани, господин Йовчев. Ето това доста обичаме да го акцентираме като мотив измежду нашите сътрудници – какво печелим от него, е различен въпрос.
Ние имаме подобен проблем, това не можем да го отречем. Но да се изкарваме оттук насетне, че обстановката е такава, върви против българските жители, които не заслужават да бъдат част от Шенгенското пространство, тъй като в края на краищата те заплащат цената на такива политически игри, тъй като това са политически игри. И не им прави чест на хората, които сега стартират тези тези. Вероятно някаква група от хора може би би ги харесала отвън България, може би ще им ръкопляскат някъде, ще кажат: " Браво, отлично, ето вижте какви демократи сте “, само че това не е в полза на българския народ. Още нещо желая да споделя с вас. Вижте, на няколко пъти се стартира тезата, че надали не Нидерландия и Австрия, те са изразители на мнение, което се споделя от доста други страни, които посредством тях един тип като представител го споделят неявно. Извинявайте, само че това подухва на мисълта, че ние нямаме бистрота в европейските решения, че има групи от страни или някакви други групи, които имат ползи, които осъществят посредством избрани страни, което не върви по формалните механизми в Европейския съюз. Т.е. взимането на решения и налагането на тези решения е някакво задкулисие. Не ми се желае да приема тази тези, само че в случай че е правилно, това също не приказва добре за Европейския съюз и за положението му.
Г-н Йовчев, тъкмо взела да заглъхва тематиката с " Шенген “, тъй като при нас, както се оказва, всяко знамение трае три дни, и от Брюксел се ускори ново цунами: Европейската комисия задължава страните-членки да признаят правата на еднополовите родители. По въпроса България има негативно пояснение на Конституционния съд. Как ще успеем да се измъкнем от този обръч?
Ами вижте, би трябвало да отстояваме нашите ползи, които са националните ни ползи. Аз не съм уверен, че все още това, което се стартира като съществена теза, като съществена цел на Истанбулската спогодба, е действително това, което се преследва в нея, тъй като има други механизми, по които могат да се защитят и дамите, и децата, и другите от принуждение, и не е належащо да се одобряват формулировки, които ще отворят необятно вратата оттова нататък за неща,от които мисля, че цяла Европа по-късно ще страда, само че въпрос на време е. Вижте, все още не знам, до каква степен ще бъде мощен този напън, тъй като има едно друго доста ясно изразено събитие в Европа, което мисля даже, че към този момент става рисково. Нека единствено да обърна внимание през днешния ден на случилото се в Германия.
Да, щях да ви попитам особено за него, за опита за крайнодесния прелом.
Ами да, вижте, първо, въпреки всичко все още имаме ограничена информация. Въпреки че доста е рано да се твърди каквото и да било, мисля, че това продължава и удостоверява наклонност, която споделят доста специалисти през последните години: засилват се дясноекстремистките настроения и дясноекстремистките придвижване в Европа, което е извънредно притеснителен факт. Сега, за съответната група аз персонално се колебая, че тя е имала качествата действително да направи прелом, само че това не трансформира обстановката. И да ви кажа още обвързвано с това – рисковете сега и може би тези настройки на обществото са вследствие на възприятието за неустановеност на хората. Ерих Фром има една доста хубава книга " Бягство от свободата “, в която е изследвал точно, за какво немският народ приема нацистката идеология, и стартира да следва такива водачи, които я проповядват. Сега сега несигурността на личността в актуалния свят води точно до това, до блян към лична сигурност, която е обвързвана с готовността да се откажат от свободата си в името на тази сигурност. И вижте, това обаче идва в доста неприятен миг – в миг, в който ние имаме война в Украйна и имаме вследствие на нея и вследствие на други аргументи много съществени стопански разтърсвания и проблеми. И от ден на ден стават гласовете, които бутат нещата в посока на това да имаме и завой към този момент тук на ляво. Десният завой във връзка с правата на хората, т.е. ограничение на правата на хората, плюс олевяването в стопанската система, т.е. повече държавен надзор, прави извънредно рисково комбиниране. Ние отиваме на крачка от фашизма.
Има ли подобен риск за България от дясноекстремистки придвижване, тъй като тук имаме и плодородната почва: Народното събрание не може да образува държавно управление, президент и обособени партийни водачи са се хванали за гушите, съвсем нищо не се приема смислено от Народното събрание като законопроекти. Това е много добра основа, плодородна бих споделила и будеща голяма паника. Така ли е, господин Йовчев?
Да, права сте безусловно в това, което казвате. Ако се позовем на Годишния отчет на ДАНС, който е за 2021 година, ние имаме повишение на дясноекстремистките настройки, само че към този момент към момента, съгласно отчета, те са в интернет пространството, те нямат някаква физическа изява, в смисъл да се организират някакви дейности на групи или на лица, които да са в тази посока, само че наклонността е ясна. Аз мисля, че в миналите няколко месеца евентуално тази наклонност се е задълбочила. И от ден на ден виждаме в политическите сили тези, които вървят от ден на ден и повече към предпочитание за ограничение на пълномощията на избрани институции, чуваме апели за промяна на модела на ръководство, чуваме от ден на ден апели, които вървят точно към това, политиката ни и политическите партии, и държавното ръководство на страната да стане много по, дано да го назовем, то даже няма да е консервативно, то ще мине границите на консерватизма в визията, която имаме. Отиване на дясно във връзка с свободите на хората, и в същото време ние виждаме, че и в България от ден на ден стават гласовете, които приканват за повече държавен надзор върху стопанската система. Тези две неща водят до едно: те ни тласкат към общество, което се надявахме, че сме не запомнили от 70 години. Ние отиваме малко по малко към фашизъм, в случай че продължим по този метод.
На какво равнище е политическата класа у нас, като си спомним за Германия от края на 20-те и 30-те години? Защото от една страна едни стартират апела за президентска република, от друга пък други внасят законопроекти за изземване на службите от президента.
Вижте, положението не е положително. Може би с вас сме го говорили това и съм го споделял пред вас, че аз смятам, че точно дълбоката рецесия в политическата система е в основата на всички останали проблеми, които се случват, съществени проблеми в страната. Аз не преставам да споделям това мнение. И би трябвало да ви кажа, че колкото по-слаба е политическата система, колкото по-незнаещи, неспособни са хората, които са в политическите партии, в Народното събрание, в ръководството на страната, толкоз по-уязвима е тази система. Защото по този метод се понижават съпротивителните й сили.
Вървим ли към предварителни избори или въпреки всичко измежду парламентарните партии ще се откри задоволително здрав разсъдък и политическа воля да образуват кабинет, даже на малцинството да е той?
Мисля, че е доста мъчно да се предвижда сега. На мен ми се коства, че даже в случай че се стигне до едно такова държавно управление, то ще е с много къс мандат. Цялостната обстановка на извънредно остро опълчване не разрешава да се сътвори устойчива политическа групировка, която ще може да подсигурява един по-дълъг мандат на държавното управление. За жал чака ни една такава политическа неустойчивост. И точно когато имаме една такава политическа неустойчивост, такива разтърсвания, пада доверието на хората в политическите системи. Тогава те са склонни да одобряват други, непознати, радикални хрумвания, и и това нещо е извънредно рисково. Между другото, ние към този момент се сблъскахме с тези неща. За жал политическата класа ни предложи, и бяхме очевидци, и трябваше да преглътнем такива неща, които до преди няколко години ни се костваха извънредно неприемливи. И беше невероятно някой да се опита да направи такова нещо. Вижте, от ден на ден и повече с тези дейности се отваря прозореца на извънредно десния радикализъм. И ние от ден на ден и повече започваме да възприемаме неща надали не за естествени и допустими, такива, които нито съгласно морала, който изповядваме, нито съгласно това, което е било преди няколко години като настройка в обществото, щяхме да приемем.
Цоня Събчева
След няколкодневните кампанийни вопли по отхвърли към страната ни на Нидерландия и Австрия за шенгенско участие, както фонтанно изригна тематиката, по този начин и всекидневната рутина я отнесе. На дневен ред към този момент пристигнаха следващите напъни за Истанбулската спогодба, почналата специализирана полицейска интервенция против разпространителите на опиати, ехото от нападките на " Продължаваме промяната “ към президента, и несъмнено, наложилата се към този момент за неизменима тематика към невъзможността да се образува държавно управление. Какво би трябвало да създадем по шенгенското участие, с цел да не се озовем след година в същата обстановка и пред същите оправдания? Защото към този момент ни бе казано, че може би след година ще имаме нов късмет. Наш посетител е Цветлин Йовчев – някогашен вицепремиер и министър на вътрешните работи. Г-н Йовчев, осъзнаваме ли, какво е належащо да създадем с цел да реализираме влизането в " Шенген “ или ни изнася да се вършим, че не разбираме?
Вижте, надали сега на някой му изнася тази обстановка, която се сътвори. Може би на една напълно дребна група от хора, които употребяват това за добиване на политически дивиденти. Когато приказваме за " Шенген “, първо би трябвало да разделим нещата най-малко в два разнообразни аспекта. И първото, което би трябвало да кажем, е, че това за следващ път е извънредно незаслужено и даже унизително за България решение. Ние сме член на Европейския съюз от 2008 година, може би 12 години ли бяха, които търпяхме унизителния Механизъм за съдействие и инспекция, в този момент към този момент подмина 11-та година, в която поносим положението, при което ние сме покрили всички механически критерии за " Шенген “, а получаваме отвод по някакви други разнообразни аргументи от тези, които бяха посочени като ясни критерии за приемането ни в Шенгенската зона. Така че аз мисля, че в България ние би трябвало да предприемем нужните дейности в тази посока, с цел да се приключи с това унизително отношение на няколко европейски страни към нас. И това нещо би трябвало да стане с доста ясна стратегия, която да включва дипломатически старания на всички равнища, която да включва политически напън по всички вероятни линии, и посредством която да кажем ясно, че българите не желаем повече да поносим това унизително състояние, в което ни слагат.
Добре, господин Йовчев, само че по какъв начин да осмислим " комплицираната “ европейска политика и да създадем разликата сред оказваната от Европейската комисия и Европейския парламент поддръжка и острия звук на Нидерландия и Австрия? Т.е. по какъв начин да намерим правилния път сред положителното и неприятното ченге или най-малко да разбираем на нашите сътрудници в Брюксел, че не е доста редно да си играят по този начин с нас?
Вие доста вярно поставихте въпроса, и аз мисля, че в много хора в България поражда това подозрение, че в действителност на нас ни се играе един спектакъл, че по някакви аргументи няколко страни в Европейския съюз имат предпочитание, имат интерес България да остане в това състояние. Те да си оставят една такава буферна зона, в която постоянно биха могли с избран напън, принадлежности и така нататък да реализират избрани цели, които имат. Но това нещо не е положително за България. И към този момент тук се сблъскваме с един различен проблем. Вече за кой ли път се появява това европейско лицемерие. От една страна ние сме годни да охраняваме външната граница на Европейския съюз, да хвърляме старания, огромни старания освен това, да бъдем по този начин положителни да изпълняваме всички условия, които са свързани с регистрацията на тези имигранти, с настаняването им в избраните места за настаняване и така нататък, и в това време да ни държат отвън Шенгенската зона по някакви други аргументи и да си вземат решение няколко страни вътрешнополитическите проблеми с това. Знаете ли, аз доста добре си припомням 2013-2014 година, когато държавно управление на Пламен Орешарски, в което аз бях член, и аз персонално съм бил подложен на един голям напън от страна на Европейската комисия, където натискът беше в посока на това, че ние не би трябвало да стопираме имигрантите на границите, би трябвало всичките да ги одобряваме и да им осигурим едни положителни условия да живеят тук, в България. Сега сякаш нещата малко се трансформираха, и сякаш в Европа към този момент повя различен вятър, и в този момент започнаха да ни упрекват, че надали не ние не се оправяме с опазването на границата. Но вижте, при един напълно незадълбочен обзор на обстановката, могат да се прочетат най-малкото, което е, документите на FRONTEX по този въпрос – ние виждаме, че мигрантският напън сега през централното направление, което е през Италия, е 2 пъти по-голям, в сравнение с е източното, където сме и ние. А през източното направление безусловно е съизмерим с това, което е по западното направление, където са Франция и Испания. И сега да се твърди, че това е някаква причина и с помощта на това да се постановат някакви нови условия към България и да се слагат условия, и да се приказва, че страната ни не дава отговор на условията, е извънредно незаслужено. Аз слушах австрийската позиция – извинявайте, само че съществуването на 75 000 имигранти нерегистрирани в Австрия не значи, че те са влезнали през България.
Точно за това смятах да ви попитам, господин Йовчев, те не са прехвръкнали, само че не са и и минали всички през България. Това е една голяма вълна, заляла страната от доста направления.
Ами ние нямаме граница с Австрия. Значи, даже и една част да са минали през България, те са пресекли и други граници, част от които са шенгенски. Извинявайте, това е извънредно незаслужено отношение. Да не приказваме, че другата страна, която също има условия към нас и от някаква височина на наставник ни назидава, че ето на, видите ли, те не са срещу България, само че не в този момент бил моментът да влезем, да се присъединим към Шенгенското пространство, имам поради Нидерландия. Ами вижте, погледнете отново статистиките, които са на Европол, за наркотрафика, и ще видите, че пристанището, през което са открити най-вече случаи и е най-засилен наркотрафикът по море, това е Ротердам. И в този момент те да ни изясняват, че ние не пазим добре външната граница при една такава статистика, е малко цинично сега да се случи. Именно това е нещо, към което тук би трябвало да се обединят безусловно всички политически партии, и всеки един във връзка с личното си политическо семейство в Европейския съюз и в Европейския парламент да упражни напън в тази посока. Ние не можем непрестанно да се съгласяваме с всичко, което ни се сервира, и с нас да се държат по подобен позорен метод. Ние не можем непрестанно да бъдем дисциплиниран член, който е подготвен да извърши безусловно всички условия, които се слагат от Европа, дано по този начин да го кажем по-общо, и в това време с нас да се държат унизително. Това е към този момент извънредно унизително толкоз години откакто сме членове на Европейския съюз нас да не престават да ни третират като второкласен хора.
Дали ще ни помогне, в случай че тръгнем на правилото " каквото повикало – такова се обадило “, т.е. да почнем и ние да блокираме начинания на Нидерландия и Австрия? То в случай че се тропа по масата, и ние го можем, мисля, не по-зле от тях.
Вижте, никога не би трябвало да отиваме в тази прекаленост, в която това да се прави просто напук. Но при всички положения оттук насетне ние също имаме много от решенията, които одобряваме, те не са в наш интерес, в случай че щете Зелената договорка, в случай че щете и други неща. И откакто ние одобряваме обаче тези неща за сметка в края на краищата на личния ни народ в някои случаи, то тогава би трябвало да чакаме и европейска взаимност. А тази европейска взаимност я няма. Аз отново ще се върна към 2013-2014 година, в която ние имаме тук извънредно тежки проблеми с навлизащите имигранти, и си припомням, че ни се обясняваше, че окей, за идната бюджетна година може би тогава ще се намерят някакви спомагателни средства, които да ни се провиснал, и ни бяха оставили в доста тежко състояние. След доста старания ние получихме помощ по линия на европейските организации и Агенцията за подкрепяне при търсене на леговище и FRONTEX, само че за това бяха нужни доста старания, доста работа и дълго време. И в края на краищата българските жители поеха този напън и те заплатиха част от тази цена, с цел да може останалата част от Европа да се усеща спокойна в този миг и ние да поемем тежката част от това, че да се оправяме с този мигрантски напън тук.
Платихме я със личния си стандарт, с цената на личния си стандарт. Това може би би трябвало доста постоянно да се изяснява. Защото ние не сме толкоз богата страна, че да имаме опциите за спомагателни разходи, които не са ни по кесията.
Вижте, аз доста пъти обяснявах тогава при срещите си в Европейската комисия с комисаря по правораздаване и вътрешни работи, че те изискват от нас ние да осигурим на противозаконните мигранти, тъй като множеството от тях са такива, те не всички са бежанци, би трябвало да им осигурим такива условия, каквито доста от нашите жители биха се радвали, в случай че някой им ги предложи гратис да се възползват от тях. И точно това към момента сякаш не се схваща. Не се разбра, че в края на краищата откакто страната ни е изпълнила безусловно всички критерии, първо, това нещо е задоволително изискване, с цел да завърши този позорен развой. Вижте, все едно да ви спре пътен служител на реда на шосето, и да ви каже: не сте нарушили Закона за придвижване по пътищата, само че на мен не ми харесва метода, по който управлявате автомобила си, и по тази причина ще ви глобя. Или данъчният да пристигна у вас и да ви каже: вижте, платили сте си до тук всички налози, само че аз мисля, че вие би трябвало да платите още, тъй като по този начин съм решил. Ето това сега е държанието на Европейския съюз към нас. И това цинично отношение на Нидерландия, към този момент и Австрия се причисли към него, е извънредно време да завърши.
Какво можем да му противопоставим?
Аз го споделих с вас. Има доста механизми, по които това нещо може да се направи. Вижте, дипломацията е комплицирана просвета, и сега за това към този момент една скоба би трябвало да отворим, че ние не сме си подредили къщичката задоволително добре, и там явно изоставаме, само че не можем, когато наближи моментът, в който би трябвало да се вземе решение, ние едвам тогава да се сетим и да стартираме да действаме малко по малко. Не е задоволително времето. Трябва ето в този момент, от този миг това, за което говорихме – извънредно дейна дипломатическа работа в тази посока, и то аз отново настоявам следното: откакто ние нямаме забележки във връзка с техническите критерии, оттук насетне би трябвало да се сложи въпросът, че не можем да бъдем притискани да отговаряме на някакви други условия отвън тях. Да, ние знаем, че имаме проблеми, да, ние имаме проблеми евентуално и с защитата на границата, би трябвало да създадем много неща, с цел да я създадем по-добра. Това е наш вътрешен проблем, който ние би трябвало да го решим. Но това не е аршин, това не е изискване, което би трябвало да бъде поставяно и издигано като съществена причина, с цел да ни бъде отказвано участието в " Шенген “. Второто, което е, непрестанно се приказва от доста, в това число и от политици в България, че ето на видите ли, върховенството на закона било проблем.
И доста сме корумпирани, господин Йовчев. Ето това доста обичаме да го акцентираме като мотив измежду нашите сътрудници – какво печелим от него, е различен въпрос.
Ние имаме подобен проблем, това не можем да го отречем. Но да се изкарваме оттук насетне, че обстановката е такава, върви против българските жители, които не заслужават да бъдат част от Шенгенското пространство, тъй като в края на краищата те заплащат цената на такива политически игри, тъй като това са политически игри. И не им прави чест на хората, които сега стартират тези тези. Вероятно някаква група от хора може би би ги харесала отвън България, може би ще им ръкопляскат някъде, ще кажат: " Браво, отлично, ето вижте какви демократи сте “, само че това не е в полза на българския народ. Още нещо желая да споделя с вас. Вижте, на няколко пъти се стартира тезата, че надали не Нидерландия и Австрия, те са изразители на мнение, което се споделя от доста други страни, които посредством тях един тип като представител го споделят неявно. Извинявайте, само че това подухва на мисълта, че ние нямаме бистрота в европейските решения, че има групи от страни или някакви други групи, които имат ползи, които осъществят посредством избрани страни, което не върви по формалните механизми в Европейския съюз. Т.е. взимането на решения и налагането на тези решения е някакво задкулисие. Не ми се желае да приема тази тези, само че в случай че е правилно, това също не приказва добре за Европейския съюз и за положението му.
Г-н Йовчев, тъкмо взела да заглъхва тематиката с " Шенген “, тъй като при нас, както се оказва, всяко знамение трае три дни, и от Брюксел се ускори ново цунами: Европейската комисия задължава страните-членки да признаят правата на еднополовите родители. По въпроса България има негативно пояснение на Конституционния съд. Как ще успеем да се измъкнем от този обръч?
Ами вижте, би трябвало да отстояваме нашите ползи, които са националните ни ползи. Аз не съм уверен, че все още това, което се стартира като съществена теза, като съществена цел на Истанбулската спогодба, е действително това, което се преследва в нея, тъй като има други механизми, по които могат да се защитят и дамите, и децата, и другите от принуждение, и не е належащо да се одобряват формулировки, които ще отворят необятно вратата оттова нататък за неща,от които мисля, че цяла Европа по-късно ще страда, само че въпрос на време е. Вижте, все още не знам, до каква степен ще бъде мощен този напън, тъй като има едно друго доста ясно изразено събитие в Европа, което мисля даже, че към този момент става рисково. Нека единствено да обърна внимание през днешния ден на случилото се в Германия.
Да, щях да ви попитам особено за него, за опита за крайнодесния прелом.
Ами да, вижте, първо, въпреки всичко все още имаме ограничена информация. Въпреки че доста е рано да се твърди каквото и да било, мисля, че това продължава и удостоверява наклонност, която споделят доста специалисти през последните години: засилват се дясноекстремистките настроения и дясноекстремистките придвижване в Европа, което е извънредно притеснителен факт. Сега, за съответната група аз персонално се колебая, че тя е имала качествата действително да направи прелом, само че това не трансформира обстановката. И да ви кажа още обвързвано с това – рисковете сега и може би тези настройки на обществото са вследствие на възприятието за неустановеност на хората. Ерих Фром има една доста хубава книга " Бягство от свободата “, в която е изследвал точно, за какво немският народ приема нацистката идеология, и стартира да следва такива водачи, които я проповядват. Сега сега несигурността на личността в актуалния свят води точно до това, до блян към лична сигурност, която е обвързвана с готовността да се откажат от свободата си в името на тази сигурност. И вижте, това обаче идва в доста неприятен миг – в миг, в който ние имаме война в Украйна и имаме вследствие на нея и вследствие на други аргументи много съществени стопански разтърсвания и проблеми. И от ден на ден стават гласовете, които бутат нещата в посока на това да имаме и завой към този момент тук на ляво. Десният завой във връзка с правата на хората, т.е. ограничение на правата на хората, плюс олевяването в стопанската система, т.е. повече държавен надзор, прави извънредно рисково комбиниране. Ние отиваме на крачка от фашизма.
Има ли подобен риск за България от дясноекстремистки придвижване, тъй като тук имаме и плодородната почва: Народното събрание не може да образува държавно управление, президент и обособени партийни водачи са се хванали за гушите, съвсем нищо не се приема смислено от Народното събрание като законопроекти. Това е много добра основа, плодородна бих споделила и будеща голяма паника. Така ли е, господин Йовчев?
Да, права сте безусловно в това, което казвате. Ако се позовем на Годишния отчет на ДАНС, който е за 2021 година, ние имаме повишение на дясноекстремистките настройки, само че към този момент към момента, съгласно отчета, те са в интернет пространството, те нямат някаква физическа изява, в смисъл да се организират някакви дейности на групи или на лица, които да са в тази посока, само че наклонността е ясна. Аз мисля, че в миналите няколко месеца евентуално тази наклонност се е задълбочила. И от ден на ден виждаме в политическите сили тези, които вървят от ден на ден и повече към предпочитание за ограничение на пълномощията на избрани институции, чуваме апели за промяна на модела на ръководство, чуваме от ден на ден апели, които вървят точно към това, политиката ни и политическите партии, и държавното ръководство на страната да стане много по, дано да го назовем, то даже няма да е консервативно, то ще мине границите на консерватизма в визията, която имаме. Отиване на дясно във връзка с свободите на хората, и в същото време ние виждаме, че и в България от ден на ден стават гласовете, които приканват за повече държавен надзор върху стопанската система. Тези две неща водят до едно: те ни тласкат към общество, което се надявахме, че сме не запомнили от 70 години. Ние отиваме малко по малко към фашизъм, в случай че продължим по този метод.
На какво равнище е политическата класа у нас, като си спомним за Германия от края на 20-те и 30-те години? Защото от една страна едни стартират апела за президентска република, от друга пък други внасят законопроекти за изземване на службите от президента.
Вижте, положението не е положително. Може би с вас сме го говорили това и съм го споделял пред вас, че аз смятам, че точно дълбоката рецесия в политическата система е в основата на всички останали проблеми, които се случват, съществени проблеми в страната. Аз не преставам да споделям това мнение. И би трябвало да ви кажа, че колкото по-слаба е политическата система, колкото по-незнаещи, неспособни са хората, които са в политическите партии, в Народното събрание, в ръководството на страната, толкоз по-уязвима е тази система. Защото по този метод се понижават съпротивителните й сили.
Вървим ли към предварителни избори или въпреки всичко измежду парламентарните партии ще се откри задоволително здрав разсъдък и политическа воля да образуват кабинет, даже на малцинството да е той?
Мисля, че е доста мъчно да се предвижда сега. На мен ми се коства, че даже в случай че се стигне до едно такова държавно управление, то ще е с много къс мандат. Цялостната обстановка на извънредно остро опълчване не разрешава да се сътвори устойчива политическа групировка, която ще може да подсигурява един по-дълъг мандат на държавното управление. За жал чака ни една такава политическа неустойчивост. И точно когато имаме една такава политическа неустойчивост, такива разтърсвания, пада доверието на хората в политическите системи. Тогава те са склонни да одобряват други, непознати, радикални хрумвания, и и това нещо е извънредно рисково. Между другото, ние към този момент се сблъскахме с тези неща. За жал политическата класа ни предложи, и бяхме очевидци, и трябваше да преглътнем такива неща, които до преди няколко години ни се костваха извънредно неприемливи. И беше невероятно някой да се опита да направи такова нещо. Вижте, от ден на ден и повече с тези дейности се отваря прозореца на извънредно десния радикализъм. И ние от ден на ден и повече започваме да възприемаме неща надали не за естествени и допустими, такива, които нито съгласно морала, който изповядваме, нито съгласно това, което е било преди няколко години като настройка в обществото, щяхме да приемем.
Цоня Събчева
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ