Цонев и Стоянова бяха сред най-активните при обсъждането на законопроекта

Цонев и Стоянова бяха измежду най-активните при разискването на законопроекта на Българска народна банка

Най-високоплатената държавна институция – Българската национална банка (БНБ), не благоволи да прати нито един от шефовете си в Народното събрание в четвъртък, с цел да показа пред депутатите личния си основен законопроект против злоупотребите при кредитирането на свързани лица.

В понеделник ръководителят на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ внесе законопроекта на Българска народна банка по " бързата “ процедура, т. е. без координиране сред институциите, за той да бъде придвижен в къси периоди. Централната банка обаче, вместо да поддържа личния си план най-малко с наличието на подуправител, каквато е практиката, прати на депутатите шеф на дирекция и шеф на отдел.

Ходът на Българска народна банка ядоса народните представители от всички партии, като даже вносителката на текстовете Менда Стоянова изрази неодобрение и изиска въпросите й към управата на централната банка най-малко да се запишат в протокола.

" Няма да преглеждаме подобен законопроект в отсъствието на подуправител. Това е най-високоплатената държавна институция. Сега си пият кафето на 100 м от нас. Като си изпият кафето, да дойдат и ще гласуваме “, съобщи Румен Гечев от Българска социалистическа партия.

Преди да допусне банкрута на КТБ, предходният началник на централната банка Иван Искров получаваше за работата си в централната банка към 19 000 лева на месец, а подуправителите – по към 17 000 лева, т.е. 5-6 пъти повече от депутатите и в пъти повече от управленията на другите държавни институции.

Йордан Цонев от Движение за права и свободи пък се ядоса от самите текстове и съобщи, че партията му е изрично срещу плана.

Оказа се, че седмината шефове на Българска народна банка имали директорски съвет и по тази причина никой от тях не могъл да отиде в Народното събрание.

Около 4 години откакто Българска народна банка позволи КТБ да бъде източена най-вече посредством свързани лица, централната банка най-сетне се сети да затегне контрола върху този вид кредитиране посредством законопроект, натрапен й от МВФ и Европейската комисия. Целта на плана, който съдържа много необятни и тук-там мъчно използвани разпореждания, е да се затегне кредитирането на свързани лица, като се разшири кръгът на следените лица и на типовете покупко-продажби и като се сътвори механизъм за докладването им в Българска народна банка.

В кръга на обвързваните лица към този момент ще влизат и компании, върху които акционерите или админите на трезора имат заобиколен надзор, а също и лицата, с които шефовете и чиновниците на банките живеят във фактическо общуване.

Според друга наредба за свързани субекти ще се смятат и " лицата, които упражняват директно или непряко надзор върху банката “, а също и " други лица, за които банката е открила икономическа или делова съгласуваност според знаци, избрани в разпоредба “.
В момента сходни заеми се отпускат с решение на управителния съвет на финансовата институция, до момента в който отсега нататък ще се желае и авансово утвърждение от надзорния съвет.

Според плана, импортиран от Менда Стоянова, банките ще одобряват вътрешни правила за наблюдаване и докладване на заемите към свързани лица. От трезорите ще се изисква да изработят механизъм, по който да стигат до " действителния притежател “ на кредитополучателите си.

Българска народна банка пък ще разпише разпоредба, с която банките ще й рапортуват заемите си към свързани лица по специфични правила.

" Защо толкоз години след банкрута на КТБ вършиме тези оферти “, попита задочно отсъстващите шефове на централната банка Менда Стоянова. Тя интересува и по какъв начин ще се избегне субективният фактор в " Банков контрол “ при определянето на свързаността.

Директорката на дирекция в централната банка отговори вместо шефовете си, че планът се внасял в този момент, тъй като инспекторите на Българска народна банка открили проблеми в тази сфера. В същото време от думите й се разбра, че планът в действителност е стимулиран от поетия от Българска народна банка ангажимент пред МВФ напролет, когато фондът и Световната банка излязоха със сериозен отчет след огромна инспекция на финансовия бранш у нас (т. нар. FSAP). Същата рекомендация към България бе отправена и от Европейската комисия.

“Значи вършиме промени единствено след намесата на външни фактори “, репликира Стоянова, само че не получи ясни отговори.

Заради неуважението към висшата демократична институция у нас – Народното събрание, Менда Стоянова разгласи, че ще изиска особено съвещание на бюджетната комисия за чуване на управлението на Българска народна банка.

" Въпросът не е дали шефовете на Българска народна банка ще дойдат или не. Чудя се по какъв начин госпожа Стоянова е поела уговорката по бързата процедура да внесе подобен законопроект, без позицията на Асоциацията на банките в България, на инспекторите, които вършиха инспекцията на активите на банковата система м. година “, съобщи Йордан Цонев от Движение за права и свободи.

" Кои са обвързваните лица? Този законопроект е бланково позволение на " Банков контрол “ да прави каквото изиска. Отложете точката и оттеглете законопроекта от дневния ред “, разгневи се Цонев.

В последна сметка Менда Стоянова убеди патриотите да поддържат текстовете на първо четене, като в това време се изискат мненията на заинтригуваните страни. В резултат той бе признат на първо четене от комисията с 11 гласа " за “, 2 " срещу “ (ДПС) и 6 " въздържали се “ (основно БСП).