Цивилизациите са били създавани и ръководени досега от една малка

„ Цивилизациите са били създавани и ръководени до момента от една дребна интелектуална аристокрация и в никакъв случай от тълпите. “ ~ „ Психология на тълпите “, 1895 година

(Doctor Gustave Le Bon, 1914)

Ерата на тълпите

Големите разтърсвания, които предшестват измененията в цивилизацията, на пръв взор като че ли са предопределени от обилни политически преобразувания: нашествия на нации или събаряне на династии. И въпреки всичко един деликатен разбор на тези събития зад забележимите аргументи най-често разкрива като действителна причина съществуването на дълбока смяна в мисленето на народите. Истинските исторически разтърсвания не са тези, които ни стряскат с измеренията и силата си. Единствените значими промени, на които се дължи обновяването на цивилизациите, се правят в мненията, възгледите и вярванията. Паметните събития са забележимият резултат от невидимите промени на човешките усеща. Ако се демонстрират рядко, то е, тъй като наследственият фонд на възприятията на даден жанр съставлява неговия най-траен детайл.

Днешната ера е един от сериозните моменти на смяна на човешката мисъл.

Тази смяна се реализира с помощта на два съществени фактора. Първият е разрушаването на религиозните, политическите и обществените възгледи, от които произтичат всички детайли на нашата цивилизация. Вторият фактор е основаването на напълно изменени условия за битие и мислене, дължащи се на актуалните научни и механически открития.

Макар и разтърсени, концепциите на предишното към момента резервират огромната си мощ, а тези, които би трябвало да ги заменят, едвам се очертават; ето за какво актуалната ера е интервал на преход и безредица.

Едва ли е уместно да се гадае през днешния ден какво може да произлезе един ден от подобен неизбежно малко безреден интервал. Върху какви фундаментални хрумвания ще се построяват утрешните общества? Все още не знаем Още занапред обаче можем да предвидим, че в организирането си те ще би трябвало да се преценяват с една нова мощ, с един най-нов стопанин на съвременността: мощта на тълпите. Върху руините на толкоз хрумвания, считани в миналото за правилни и мъртви през днешния ден, на толкоз ръководства, разрушени едно след друго от революциите, само тази мощност се е въздигнала и наподобява призвана скоро да претопи всички други сили. Докато овехтелите ни разбирания се разклащат и изчезват, а старите опори на обществата поредно се сгромолясват, действието на тълпите е едничката мощ, която нищо не заплашва и чийто авторитет пораства непрестанно. Епохата, в която навлизаме, ще бъде фактически ерата на тълпите.

Само допреди столетие съществени фактори на събитията бяха обичайна политика на страните и съперничествата на князете. Мнението на тълпите най-често беше без значение. Днес политическите обичаи, персоналните склонности на владетелите, ежбите им значат малко. Определящ е гласът на тълпите. Той диктува на кралете какво да вършат.

Съдбините на нациите към този момент се вземат решение не на княжеските препоръки, а в душата на тълпите.

Издигането на националните съсловия до политическия живот, последователното им преобразяване в управителни съсловия е една от най-изпъкващите характерности на нашата преходна ера. Това издигане в действителност не е белязано от всеобщото гласоподаване, чието въздействие за дълго време бе толкоз едва и с много елементарна устременост първоначално. Мощта на тълпите се роди първо от разпространяването на някои постепенно проникващи в мозъците хрумвания, а по-късно – чрез последователното сливане на индивидите, довеждащо до реализирането на теоретични до тогава концепции. Обединяването разреши на тълпите да си изградят в случай че не доста верни, то най-малко много устойчиви показа за личните си ползи, както и да осъзнаят силата си. Те образуват синдикати, пред които всички управляващи капитулират, трудови тържища, чиято цел, макар икономическите закони, е ръководството на изискванията за работа и за възнаграждение. Изпращат в управителните събрания представители, лишени от всякаква самодейност и самостоятелност и сведени най-често до състояние на представители на избралите ги комитети.

Днешните условия на тълпите стават все по-ясни и стремежът им е да унищожават открай до дъно обществото такова, каквото е, с цел да го доведат до оня първичен комунизъм, който е бил естественото положение на всички човешки групи преди зората на цивилизацията. Съкращаване на работното време, реквизиция на мините, жп линиите, заводите и земята, поравно систематизиране на продуктите, унищожаване на висшите съсловия в интерес на националните съсловия и така нататък Такива са техните претенции.

Трудно поддаващи се на размишление, тълпите, в противен случай, са доста податливи на деяние. Те добиват голяма мощ с помощта на настоящето устройство. Догмите, чието възникване следим, не след дълго ще имат мощта на старите канони, т.е. тираничната и властна мощ, предпазваща от разногласия. Божественото право на тълпите замества божественото право на кралете.

Модните измежду нашата буржоазия писатели, които най-добре показват малко лимитираните й хрумвания, малко тесногръдите й визии, малко повърхностния й песимизъм, от време на време крайния й нарцисизъм, се ужасяват от новата мощ, която пораства пред очите им, и за да превъзмогнат безпорядъка в духовете приканват обезверено моралните сили на църквата, толкоз омразни им в предишното. Те приказват за банкрута на науката и ни приканват към поуките на потвърдените истини. Само че тези новопокръстени не помнят, че в случай че милостта в действителност ги е докоснала, то тя не би могла да влияе по същия метод върху недотам загрижени за паниките на отвъдното души. Днес тълпите към този момент не желаят божества, които някогашните им господари са отхвърлили през вчерашния ден и за чието срутване са помогнали. Реките не се връщат към изворите си.

Науката не е банкрутирала и с нищо не способства за актуалната духовна обърканост, както и за надигащата се в нея нова мощ. Науката ни даде обещание истината или най-малко познанието на връзките, налични за нашия ум; тя в никакъв случай не ни е обещавала нито мир, нито благополучие. По властнически безразлична към възприятията ни, тя не чува жалбите ни и нищо не би могло да върне назад илюзиите, прогонени от нея.

Всеобщи признаци демонстрират при всички народи бързо растящата мощ на тълпите. Каквото и да произлезе от това, ще би трябвало да го преживеем. Обвиненията са празни думи. Възходът на тълпите може би ще означи един от последните стадии на западните цивилизации, едно връщане към тези интервали на тъмната безредица, предшестващи разцъфтяването на новите общества. Но по какъв начин да го предотвратим?

Досега най-определената роля на тълпите се е състояла в цялостното разрушение на остарели цивилизации. Историята учи, че сега, в който моралните сили, заздравяващи едно общество, престанат да работят, окончателното раздробяване е дело на тези безсъзнателни и груби множества, заслужено определяни като безчовечен. Цивилизациите са били създавани и ръководени до момента от една дребна интелектуална аристокрация и в никакъв случай от тълпите. Силата на последните им стига единствено да разрушават. Вземат ли връх, стига се до безвластие. Понятието „ цивилизация “ включва ясни правила, дисциплинираност, преход от инстинктивното към рационалното, предугаждане на бъдещето, висока степен на културата – все условия, безусловно недостъпни за тълпите, оставени на самите себе си. Единствено посредством разрушителната си мощност те работят като тези микроби, ускоряващи разложението на омаломощените тела или на труповете. Щом постройката на една цивилизация е проядена, тълпите провокират сриването й. Тогава личи тяхната роля. За момент сляпата мощ на цифрата се трансформира в единствена философия на историята.

Това ли ще е ориста и на нашата цивилизация? Можем да се боим, само че към момента не знаем.

Нека се примирим с мисълта за господството на тълпите, откакто непредвидливи ръце отстраниха една след друга всички загради, които можеха да ги възпрат.

Ние познаваме прекомерно едва тези тълпи, за които стартира толкоз да се приказва. Живели надалеч от тях, професионалните психолози постоянно са ги пренебрегвали и в случай че са се занимавали с тях, то е било единствено от позиция на вероятните закононарушения на тълпите. Безспорно съществуват незаконни тълпи, само че има също по този начин и добродетелни тълпи, героични тълпи и още доста други. Престъпленията на тълпите са единствено един частен случай на логиката на психиката им и не биха подкрепили познаването на душевността им повече от това – да се познава душевността на обособен човек само посредством изложение на пороците му.

В реалност обаче господарите на света, основателите на религии или на империи, апостолите на всички вери, известните държавници и – на по-скромно ниво – водачите на дребни човешки обединявания постоянно са били неволни психолози, надарени с инстинктивно знание за душата на тълпите, знание, неведнъж доста тъкмо. Познавайки я добре, те елементарно са я завладявали. 

Познаването на логиката на психиката на тълпите е средство за държавника, който желае не да ги ръководи – това през днешния ден е доста мъчно, само че най-малко да не бъде напълно ръководен от тях.

От: „ Психология на  тълпите “, Густав Льо Бон, изд. Жарава, 2002 година
Снимка: Doctor Gustave Le Bon, 1914, commons.wikimedia.org