Казано е, че невротиците разстройват сами себе си, докато хората

„ Казано е, че „ невротиците разстройват сами себе си, до момента в който хората с смутен темперамент разстройват всички останали “. Най-много от това влияние страдат децата им. “

(1936 ~ 2005)

Неврозите и разстройствата на характера

Повечето хора, идващи при психиатъра, страдат или от невроза, или от разстройство на характера. По-просто казано, тези две положения са разстройства на отговорността и като такива те се явяват противоположни стилове на отношение към живота и проблемите, свързани с него. Невротикът поема прекалено много отговорност, до момента в който индивидът с разстройство на характера прави противоположното. Когато един невротик е в спор със света, той автоматизирано упреква за това себе си. Когато човек със разстройване в характера има проблеми, той приема, че са му отговорни другите. Описаните случаи са разстройство на характера; сержантът мислеше, че Окинава е повода за неговото пиянство, а дамата напълно не смяташе, че е съдействала за своята изолираност. Една жена с невроза, въпреки това, също страдаща от самотност и изолация в Окинава, се оплака по този начин: „ Всеки ден вървя в Клуба на офицерските съпруги от острова, с цел да си намеря другари, само че не мога да се отпусна там. Мисля, че другите дами не ме харесват. Грешката несъмнено е в мен. Трябва да се науча да се сприятелявам по-лесно. Трябва да бъда по-отговорна. Искам да схвана какво ме прави толкоз нехаресвана “. Тази жена беше поела цялата отговорност за своята самота върху себе си. В процеса на лечението тя разбра, че е извънредно умна и амбициозна и че надалеч превъзхожда дамите на другите офицери, даже и брачна половинка си и точно по тази причина не съумява да се отпусне в тяхната компания. Тя можа да разбере, че самотата й, въпреки че си оставаше проблем, не се дължи безусловно на нейна неточност или минус. Накрая се разведе, приключи лицей, до момента в който отглеждаше децата си, стана редактор на списание и се омъжи за процъфтяващ издател.

Дори речта на невротиците и на хората с разстройство на характера е друга. Първите употребяват изрази като: „ Аз би трябвало “, „ Аз не биваше “, говорещи за възприятие за непълноценност, чувство за непълнота и за непрекъснати неточности в избора. Докато при случаите с разстройство на характера се виждат най-вече: „ Не мога “, „ Не можах “, „ Аз би трябвало “ и „ Аз трябваше “, присъщи на хора, които като че ли нямат избор, чието държание напълно зависи от външни сили. Както може би е станало ясно, невротиците спрямо лицата с смутен темперамент са доста по-податливи на психотерапевтична работа, тъй като те поемат виновността за компликациите върху себе си и осъзнават, че им следва решение на проблем. Хората с смутен темперамент са доста по-трудни в това отношение, да не кажа невъзможни, тъй като те считат, че проблемите се коренят извънредно вън от тях, те мислят, че светът се нуждае от смяна, а не те самите, и пропущат да виждат нуждата от себеизучаване. На процедура доста хора по едно и също време страдат и от невроза, и от смутен темперамент и те се назовават „ невротици с смутен темперамент “, което значи, че в някои връзки се упрекват, без да има причина, а в други губят действителна визия за личната си отговорност. За благополучие при такива случаи, откакто един път бъде извоювано тяхното доверие и религия посредством психотерапия на невротичната половина от личността им, постоянно е допустимо да се реализира промяна и в нежеланието им да поемат отговорност, когато е належащо.

Малко от нас съумяват да избягнат неврозата или разстройството на характера изцяло или най-малко до известна степен (това е и повода, заради която всеки от нас може да извлече изгода от психотерапията, стига да има предпочитание да взе участие в процеса). Това е по този начин, тъй като казусът за разграничаването на отговорността, която би трябвало да поемем, и тази, която не би трябвало, е един от най-големите проблеми на човешкото битие. Той в никакъв случай не се оказва изцяло позволен, тъй като през целия си живот ние откриваме още веднъж и още веднъж границите на своите отговорности в непрекъснато сменящия се поток от събития. Това непрекъснато изясняване не е мъчително, в случай че се организира навременно и поредно. Адекватното протичане на процеса изисква от нас демонстрация на предпочитание и качества да правим дълготрайно себеизучаване. А това не е вродено у никого. В прочут смисъл децата имат разстройство на характера, тъй като те инстинктивно отхвърлят своята отговорност за обстановките, в които изпадат. По тази логичност братче и сестриче, които се бият, постоянно ще се упрекват взаимно за това кой е почнал и ще отхвърлят до дъно своята виновност. Аналогично, всички деца страдат и от невроза, защото те инстинктивно поемат върху себе си виновността за някои ограничения, които не могат да проумеят. Така детето, което не е обичано от родителите си, постоянно ще приема себе си като неприлично за любов, вместо да разбере неспособността на майка си и татко си да го обичат. Същото се отнася и за юноши, които в случай че са неудачници в спорта или не им върви с девойките, по-скоро ще се сметнат за непълноценни човешки същества, в сравнение с за обикновено разрастващи се младежи, каквито нормално са. Само след придобиването на огромен опит и нужната зряла възраст ние ставаме способни да определим действително нашето място в света.

Родителите могат доста да оказват помощ на децата си в процеса на узряването. Има безчет благоприятни условия за това. Но с цел да се употребяват тези благоприятни условия, както споделих, от родителите се изисква да проявят сензитивност към потребностите на децата, предпочитание да се отдели време и да се направи постоянно неприятното изпитание за облекчаване на тези потребности. Това от своя страна изисква обич и предпочитание за вдишване на съответната отговорност.

Следователно с изключение на простата липса на сензитивност и небрежност, има доста други неща, които родителите вършат, и по този начин спъват процеса на узряване. Невротиците заради устрема си да поемат отговорност могат да бъдат прелестни родители, в случай че техните неврози са релативно леки и в случай че не са се обвързали с ненужни външни отговорности, които да им лишават нужната сила за развъждането на децата. Хората с разстройство на характера са неприятни родители, тъй като не осъзнават, че се отнасят към децата си с порочна деструктивност. Казано е, че „ невротиците разстройват сами себе си, до момента в който хората с смутен темперамент разстройват всички останали “. Най-много от това влияние страдат децата им. Както и в другите сфери на своя живот, тези хора не могат да поемат съответна отговорност като родители. Те имат податливост да отблъскват децата си по хиляди пъти дневно, вместо да им извърнат нужното внимание. Когато децата им не са изпълнили нещо или имат неприятности в учебно заведение, те автоматизирано трансферират виновността върху учебното заведение или другите възпитаници, които, както те считат, оказват неприятно въздействие на техните лични деца. Това отношение, естествено, пренебрегва казуса.

Хората с смутен темперамент служат като неприятен образец за децата си. Най-накрая, при бягството от отговорност за личния си живот те я трансферират върху тях: „ Тия хлапета ще ме побъркат “. „ Вие сте единствената причина да не се разведа с майка ви “, „ Майка ви си унищожи нервите поради вас “ или „ Можех да ида да изучавам в лицей и да направя кариера, в случай че не трябваше да се занимавам с вас “. А това значи: „ Вие сте отговорни за положението на брака ми, за психологичното ми положение и за неналичието на триумф в живота ми “. Тъй като не са способни да схванат какъв брой неуместно е едно такова изказване, децата постоянно възприемат като своя тази виновност и по този начин последователно стават невротици. По този метод родители с характерови разстройства съвсем постоянно отглеждат или сходни на себе си деца, или невротици. Те трансферират своите неточности на поколението след тях.

Хората с характерови проблеми са освен неефективни и деструктивни като родители. Тези качества са присъщи за браковете им, другарствата им, техните бизнес връзки - за всяка област на тяхното съществувание, където те заобикалят да поемат отговорност. Неминуемо е по този начин, тъй като както към този момент споменахме, нито един проблем не може да бъде позволен, до момента в който личността не поеме отговорността за решаването му. Докато личностите с смутен темперамент упрекват някой различен - брачен партньор, брачна половинка, дете, родител, другар, шеф или нещо друго - неприятно въздействие, учебните заведения, държавното управление, расизма, секса, обществото, „ системата “ - за своите проблеми, то тези проблеми не престават да съществуват. Като бягат от отговорност, те се стремят към вътрешно успокоение, само че по този метод пропущат да разрешат житейските проблеми, престават да се развиват духовно и стават излишно задължение за обществото. По този метод те трансферират своята болежка върху обществото. Една сентенция от 60-те години споделя: „ Ако не си част от решението, то тогава си част от казуса “.

Избрано от: „ Изкуството да бъдеш Бог “, Морган Скот Пек, изд. „ Кибеа “
Снимка: M. Scott Peck (1936-2005)