Липсата на съвест беше причина за неговата невроза ♥ Карл Густав ЮНГ
„ Психичните действителности могат да предизвикват и да лекуват заболявания. Колко постоянно съм чувал някой болен да се провиква: „ Само да знам, че животът ми има някакъв смисъл и значение, нямаше да имам глупави истории с нервите! “
Психичната реалност
Идеята за психологичната действителност е едно от най-важните достижения на модерната логика на психиката, макар че надали се признава за такова. Струва ми се, че е единствено въпрос на време тази концепция да се одобри от всички. Тя би трябвало да се одобри, тъй като тя само ни дава опция да отдадем правдивост на психологичните прояви в цялото им многообразие и уникалност. Без тази концепция е неизбежно нашето пояснение за психологичните прекарвания да повреди положителната част в тях, до момента в който с нея ние можем да отдадем дължимото на тази страна от психологичния опит, която се показва в поверие и митология, вяра и философия. И този аспект на психологичния живот не би трябвало да се подценява.
Истина, която разчита на информация от сетивата, може да задоволи разсъдъка, само че не предлага нищо, което да подбужда нашите усеща и да ги изрази, давайки смисъл на човешкия живот. И въпреки всичко възприятието е решаващо за казуса положително и зло и в случай че то не оказва помощ на разсъдъка, той нормално е беззащитен. Спасиха ли ни разсъдъкът и положителните планове от Втората международна война или от каквато и да била друга пагубна последица на човешката нелепост? От разсъдъка ли произлязоха великите духовни и обществени революции - да кажем, трансформацията на гръко-римския свят в ерата на феодализма или избухливото уголемение на ислямската просвета?
Като доктор аз не съм непосредствено обвързван с тези международни проблеми; моите отговорности са към болните хора. Доскоро медицината се облягаше на догатката, че би трябвало да се лекува самата болест; само че в този момент се чуват гласове, които декларират, че това становище е неправилно и че би трябвало да се лекува болният човек, а не заболяването. Същото условие ни се постанова и при лекуване на психологичните заболявания. Все повече отклоняваме вниманието си от забележимата болест и го насочваме към индивида като цяло. Разбрахме, че психологичното страдалчество не е тъкмо локализирано и ясно несъмнено събитие, а признак на неверно държание, признат от цялостната персона. Следователно не можем да се надяваме на цялостно изцеление вследствие на лекуване, лимитирано до самото разстройване, а единствено при лекуване на личността като цяло.
Спомням си един случай, който в тази връзка е доста назидателен. Касае се за високоинтелигентен млад мъж. който беше направил обстоен разбор на личната си невроза, ползувайки сериозна здравна литература. Той ми донесе своите данни под форма на точна и добре написана монография. подготвена за издание, и ме помоли да прочета ръкописа и да му кажа за какво не се е излекувал. Би трябвало да е здрав съгласно прогнозата на науката. След като прочетох монографията, аз трябваше да го уверя, че в случай че беше въпрос единствено на просветление в причинните връзки на неврозата, той в действителност би трябвало да е оздравял. Но защото не беше, аз допуснах, че това би трябвало да се дължи на обстоятелството, че неговата настройка към живота е някак си фундаментално неправилна - макар че би трябвало да призная, че признаците му не издаваха това.
В описа за живота му означих, че постоянно е прекарвал зимите в Сен Мориц или Ница. Затова го попитах кой е плащал за тези ваканции и се разкри, че една бедна учителка, която го обичала, се лишавала грубо, с цел да му даде опция да посещава тези курорти. Липсата на съвест беше причина за неговата невроза и не е мъчно да се разбере за какво научният метод не му оказва помощ. Фундаменталната му неточност лежи в неговото морално държание. Той откри моя взор по въпроса за шокиращо непросветен, тъй като моралът нямал нищо общо с науката. Той предполагаше, че като използува научно мислене, ще прогони неморалността, която самичък не можеше да смели. Той дори не признаваше, че съществува спор, тъй като неговата държанка му давала парите непринудено.
Каквато и научна позиция да заемем, остава фактът, че огромна част от цивилизованите хора просто не могат да толерират сходно държание. Моралната настройка е един действителен фактор в живота, с който психологът би трябвало да се преценява, с цел да не направи най-тежки неточности. Психологът би трябвало да помни, че някои религиозни убеждения, неосновани на разсъдъка, са витална нужда за доста хора. Отново е въпрос на психологични действителности, които могат да предизвикват и да лекуват заболявания. Колко постоянно съм чувал някой болен да се провиква: „ Само да знам, че животът ми има някакъв смисъл и значение, нямаше да имам глупави истории с нервите! “ Дали въпросният човек е безпаричен или богат, има семейство и обществено състояние или не, не трансформира нищо, тъй като външните условия не могат да дадат смисъл на живота му. По-скоро е въпрос за неговата неоснована на разсъдъка нужда от това, което назоваваме нравствен живот, а той не може да се получи от университети, библиотеки и даже църкви. Той не може да одобри това, което оферират те, тъй като допират единствено главата му, само че не вълнуват сърцето му. В такива случаи разбирането на духовните фактори в тяхната същинска светлина от лекаря е витално значимо и несъзнаваното на пациента му оказва помощ, като създава сънища, чиито наличия са безспорно религиозни. Да не се разбере духовният извор на тези наличия значи неправилно лекуване и неуспех.
Общи понятия за една духовна природа са нужни съставки на психологичния живот. Можем да ги посочим измежду всички хора, чието равнище на схващане ги прави до известна степен членоразделни. Тяхното релативно неявяване или тяхното отказване от цивилизовани хора се гледа като на знак за недъгавост. Докато в тяхното развиване до сегашната логика на психиката се работеше с душевен процеси в светлината на физикалната каузалност, бъдещата задача на логиката на психиката ще бъде проучването на техните духовни детерминанти. Но естествената история на духа през днешния ден не е по-напреднала от естествената история през XIII век. Само сме почнали да вършим научни бележки върху нашите духовни прекарвания.
Ако модерната логика на психиката може да се хвали, че е премахнала всички обвивки, прикриващи картината на човешката душeвност, то се отнася единствено до тази, която скриваше нейния биологичен аспект. Сегашната обстановка може да се съпоставя със положението на медицината през XVI век, когато хората започнаха да учат анатомия, само че нямаха и разбиране от физиология. Духовният аспект на душeвността към този момент е прочут единствено по един фрагментарен метод. Ние научихме, че има духовно кондиционирани процеси на промяна на душeвността, които стоят да вземем за пример под добре известните ритуали на инициация на примитивните нации и положенията, провокирани от практиката на хиндуистката йога. Но още не сме съумели да определим техните сходства или закони. Само знаем, че огромна част от неврозите произлиза от разстройства в тези процеси. Психологичното проучване към момента не е дръпнало встрани всички воали от картината на човешката психика; тя остава толкоз недосегаема и неразбираема, колкото всички дълбоки секрети на живота. Можем да приказваме единствено за това. което се опитахме да създадем и се надяваме да вършим в бъдещето по пътя към опита за позволение на великата мистерия.
Избрано от: „ Съвременният човек в търсене на душата “, Карл. Г. Юнг, изд. ЕА - Плевен, 2002 година
Снимка: Карл Густав Юнг (1875-1961); commons.wikimedia.org
