Спящият винаги си мисли, че ще се почувства по-добре, ако

„ Спящият постоянно си мисли, че ще се почувства по-добре, в случай че някой различен се промени. Страдаме, тъй като сме заспали, само че си мислим: „ Колко прелестен би бил животът, в случай че се промени някой различен, а не аз. “

(The Two Friends, 1894 by Henri de Toulouse-Lautrec)

Четири стъпки към мъдростта

Първото, което би трябвало да извършите, е да влезете в допир с негативните си усеща, за които даже не подозирате. Много хора изпитват негативни усеща, за които не подозират. Много хора са депресирани, без да осъзнават, че са депресирани. Едва когато се допрян до насладата, схващат какъв брой са били депресирани. Не можем да се преборим с рака, в случай че не знаем, че имаме рак. Не можем да се спасим от памуковия хоботник, плъзнал по насажденията ни, в случай че не знаем за съществуването му. Първото, от което се нуждаете, е да осъзнаете негативните си усеща. Какви могат да бъдат те? Например отчаяние. Чувствате се унили и потиснати. Ненавиждате се или изпитвате виновност. Усещате, че животът няма смисъл, няма посока; чувствате се засегнати, изпитвате терзание и натегнатост. Преди всичко влезте в допир с тези усеща.

Втората стъпка, е да разберете, че възприятието е във вас, а не в действителността. Това е нещо напълно явно, само че мислите ли, че хората го знаят? Не, не го знаят, повярвайте ми. Те имат университетски звания и управляват цели университети, само че това не са го разбрали. В учебно заведение не ни учеха по какъв начин да живеем. Всичко друго ни учеха, само че не и това. Някой беше споделил: „ Получих доста положително обучение. Трябваше да минат години, до момента в който преодолея последствията му. “ Ето в това се заключава духовното извисяване: да отучим наученото. Да отучим всички нелепости, на които са ни учили.

Отрицателните усеща са във вас, а не в действителността. Затова не се опитвайте да променяте действителността. Това е безумно! Не се опитвайте да променяте другите. Ние изразходваме цялото си време и сила в опити да променим външните условия, да променим брачна половинка или брачната половинка си, шефа си, приятелите си, враговете си и кого ли още не. Не е нужно да променяте нищо. Отрицателните усеща са вътре във вас. Никой на този свят не е кадърен да ви направи нещастни. Няма събитие на земята, което да може да ви тормози или нарани. Нито едно събитие, изискване, обстановка или човек. Но никой не ви е казвал това; казвали са ви тъкмо противоположното. Ето за какво е този безпорядък, в който се намирате сега. Ето за какво не сте се събудили. Никога не са ви казвали това. Но то е явно.

Да си представим, че сте тръгнали на пикник, само че завалява дъжд и пикникът се проваля. Кой в този миг е налегнат от негативни усеща? Дъждът? Или вие? Кое е предизвикало негативните усеща? Дъждът или личната ви реакция? Ако си ударите коляното в масата, на масата нищо не ѝ става. Тя продължава да си е това, за което е направена – да бъде маса. Болката е в коляното ви, а не в масата. Мистиците все се пробват да ни обяснят, че на действителността нищо ѝ няма. Действителността не основава проблеми. Проблемите съществуват единствено в човешкото схващане. Можем да прибавим: в глупавото, заспало човешко схващане. Действителността не основава проблеми. Ако хората се махнат от планетата Земя, животът ще продължи, природата ще продължи да съществува в цялата си хубост и неукротимост. Къде ще е тогава казусът? Няма да има проблем. Проблемът сте го основали вие. Вие сте казусът. Идентифицирате се с вашето „ себе си “ и в това е казусът. Чувството е във вас, а не в действителността.

Третата стъпка: в никакъв случай не се идентифицирайте с това възприятие. То няма нищо общо с вашия „ аз “. Не определяйте дълбоката си същина посредством това възприятие. Не казвайте „ Аз съм депресиран “. Ако желаете да кажете „ То е депресирано “ – по този начин може. Ако желаете да кажете, че е налице депресия – добре; в случай че желаете да кажете, че е налице униние – добре. Но не „ Аз съм посърнал “. Така определяте себе си посредством даденото възприятие. Това е вашата илюзия; това е вашата неточност. В момента е налице меланхолия, сега е налице душевна болежка, само че дано, оставете я по този начин. Тя ще премине. Всичко минава, всичко. Моментите ви на меланхолия и вдъхновение нямат нищо общо с щастието. Това са крайностите, сред които се люлее махалото. Ако търсите наслаждение или вдъхновение, бъдете подготвени за депресията. Искате си опиата? Бъдете подготвени за абстиненцията. Махалото ще се залюлее от едната прекаленост до другата.

Това няма нищо общо с „ аз “; няма нищо общо с щастието. Това е вашето „ себе си “. Ако не забравяте това, в случай че си го повторите хиляда пъти, в случай че се опитате да извършите тези три стъпки хиляда пъти, тогава ще съумеете. Но може да не са нужни даже и три пъти. Не знам, тук предписание няма. Но в случай че извършите това хиляда пъти, ще извършите най-голямото изобретение в живота си. По дяволите златните мини в Аляска. Какво ще вършиме с това злато? Без благополучие не можете да живеете. Открили сте злато. И какво от това? Вие сте цар; вие сте принцеса. Свободни сте; към този момент не ви интересува дали ви одобряват, или ви отхвърлят, тъй като това няма значение. Психолозите настояват, че било доста значимо човек да има чувство за принадлежност. Глупости! Защо ви е да принадлежите на някого? Това към този момент е без значение.

Един другар ми сподели, че имало някакво африканско племе, в което смъртното наказване се изпълнявало посредством отделяне от племето. Ако някой бъде изпъден от Ню Йорк или от различен град, в който живее, той няма да почине. Защо тогава отлъченият от това африканско племе умира? Защото е инфектиран с всеобщата човешка нелепост. Мисли си, че няма да може да живее, в случай че не принадлежи към племето. При множеството хора не е така – или в противен случай? Той е уверен, че би трябвало да принадлежи към общността. Но въобще не е належащо човек да принадлежи на някого или на нещо, или към дадена група. Дори не е нужно да бъде влюбен. Кой ви е споделил противоположното? Това, от което имате потребност, е да бъдете свободни. Имате потребност да обичате. Това е всичко; такава е вашата природа. Но вие ме убеждавате, че желаете да сте мечтани. Искате да ви ръкопляскат, да бъдете привлекателни, желаете всички маймунки да тичат след вас. Само си пилеете живота. Събудете се! Нямате потребност от това. Можете да сте блажено щастливи и без тези неща.

Обществото, в което живеете, няма да утвърди това, което ви споделям, тъй като то се ужасява от хора, които проглеждат и стартират да схващат тези неща. Как може подобен човек да бъде следен? Той няма потребност от хора; не се плаши от рецензиите им; не го интересува какво мислят за него или какво приказват за него. Скъсал е всички тези нишки; към този момент не е марионетка. Това е ужасяващо. „ Трябва да се избавим от него. Той споделя истината; към този момент от нищо не го е страх; това към този момент не е човешко. “ Човешко! Погледнете единствено! Най-после е станал човек! Избавил се е от робството, избавил се е от техния плен.

Отрицателните усеща не могат да бъдат оправдани с никое събитие. Нито една обстановка не е основателна причина за съществуването на негативни усеща. Всички мистици все това повтарят и се мъчат да ни обяснят. Но никой не ги слуша. Отрицателните усеща са вътре в нас. В свещената хиндуистка книга „ Бхагавадгита “ господ Кришна споделя на Арджуна: „ Смело влез в борба и остави сърцето си при лотосовите нозе на Бога. “ Прекрасно казано.

Не е нужно да вършим нищо, с цел да реализираме благополучие. Великият Майстер Екхарт има следната чудесна мисъл: „ Бог не се реализира посредством добавяне към това, което е в душата, а посредством лишаване. “ За да станем свободни, е належащо не да вършим нещо, а да се откажем от нещо. Така ще станем свободни.

Четвъртата стъпка: по какъв начин можете да измененията нещата? Как можете да измененията себе си? Тук има доста неща, които би трябвало да разберете, или по-точно – едно нещо, което може да бъде изразено по доста способи. Представете си пациент, който отива при доктор и му изяснява какви са му недоволствата. Лекарят споделя:
– Ясно, разбрах какви са ви признаците. Знаете ли какво ще направя? Ще предпиша лекарство на съседа ви!

Пациентът отвръща:
– Много ви благодаря, докторе, в този момент се усещам доста по-добре.

Не е ли неуместно? Но тъкмо това вършим всички ние. Спящият постоянно си мисли, че ще се почувства по-добре, в случай че някой различен се промени. Страдаме, тъй като сме заспали, само че си мислим: „ Колко прелестен би бил животът, в случай че се промени някой различен, а не аз; какъв брой прелестен би бил животът, в случай че се промени съседът ми, в случай че се промени жена ми, в случай че се промени шефът ми. “

Винаги желаеме някой различен да се промени, с цел да се усещаме добре. Но не мислите ли, че даже жена ви да се промени, или мъжът ви да се промени, това надали ще ви помогне? Ще си останете все по този начин уязвими; ще си останете все същите идиоти; ще си останете все по този начин заспали. Вие сте тези, които би трябвало да се трансформират, които имат потребност от лекарство. Мислите си: „ Чувствам се добре, тъй като светът е наред. “ Това не е правилно! Светът е наред, тъй като се усещам добре. Точно това споделят мистиците.

От: „ Осъзнаване “, Антъни де Мело, изд. „ Изток-Запад “, 2023 година
Картина: The Two Friends, 1894 by Henri de Toulouse-Lautrec; chinaoilpaintinggallery