Това, от което има нужда, е вътрешна промяна. Лесно е

„ Това, от което има потребност, е вътрешна смяна. Лесно е да решиш да се промениш, седейки умерено в стаята си. Ако някой си мисли, че себеизучаването ще му помогне да се промени, той доста се лъже. “

~ Упражнение за всеки ден 

Ню Йорк, 22 февруари 1922 година

Всеки има голяма потребност от едно особено упражнение, било тъй като желае да продължи да работи, или поради външния живот. Имаме два живота, вътрешен и външен, по тази причина имаме също и два типа съображения. Ние непрекъснато съобразяваме. 

Когато тя ме огледа, вътре в себе си усещам омерзение към нея, отменяне, само че външно съм общителен, тъй като се нуждая от нея и по тази причина би трябвало да бъда доста общителен. - Вътрешно съм подобен, какъвто съм, само че външно съм друг. Това са външни съображения. Сега тя ми споделя, че съм простак. Това ме ядосва. Фактът, че съм сърдит, е един резултат, само че това, което се случва в мен, е вътрешно основание.

Тези вътрешни и външни съображения са разнообразни. Ние би трябвало да се научим да можем поотделно да направляваме двата типа вземане предвид: вътрешното и външното. Ние желаеме да се променим освен вътрешно, само че и външно.

Вчера, когато тя ми хвърли един неприветлив взор, аз бях отритнат. Но през днешния ден разбирам, че може би повода тя да ме огледа по този метод е, тъй като е глупачка; или може би е научила или чула нещо за мен. А през днешния ден желая да остана спокоен. Тя е плебей и аз не би трябвало да й се нервирам вътрешно. От през днешния ден нататък желая да бъда вътрешно спокоен.

Външно през днешния ден желая да съм общителен, само че в случай че е належащо, мога да се покажа и ядосан. Външно би трябвало да бъде това, което е най-добре за нея и за мен. Аз би трябвало да преценявам. Вътрешното и външното вземане предвид би трябвало да са разнообразни. При един елементарен човек външната позиция е резултат от вътрешната. Ако тя е общителна, аз също съм общителен. Но тези позиции би трябвало да са обособени.

Вътрешно човек би трябвало да бъде свободен от съображения, само че външно би трябвало да прави повече, в сравнение с е правил до момента. Обикновеният човек живее по този начин, както му се диктува от вътрешната страна.

Когато приказваме за смяна, допускаме, че има потребност от вътрешна смяна. Ако външно всичко е наред, няма потребност от смяна. Ако не е наред, евентуално отново няма потребност от смяна, тъй като това е може би истинското положение. Това, от което има потребност, е вътрешна смяна.

Досега не сме променяли нищо, само че от през днешния ден желаеме да се променим. Но по какъв начин да се променим? Първо би трябвало да разделим нещата и по-късно да изберем, като изхвърлим безполезното и изградим нещо ново. В индивида има доста положително и доста зло. Ако изхвърлим всичко, по-късно ще се наложи да го събираме още веднъж.

Ако човек няма задоволително от външната страна, той ще има потребност да попълни празнините. Който не е добре просветен, ще би трябвало да получи по-добро обучение. Но това е за цялостен живот.

Делото няма потребност от нищо външно. Има потребност единствено от вътрешното. Външно човек би трябвало да играе роля във всичко. Външно човек би трябвало да бъде актьор, другояче няма да дава отговор на условията на живота. Един харесва едно нещо, различен харесва друго. Ако искаш да си другар и с двамата и се държиш по един метод, единият няма да те хареса; в случай че се държиш по различен метод, другият няма да те хареса. С единия би трябвало да се държиш по метод, който на него му харесва, а с другия - по метода, който ще му допадне. Тогава животът ти ще бъде по-лесен. Но вътре би трябвало да е друго: друго във връзка с единия и на другия.

Така както са в този момент нещата, изключително в наше време, всеки човек преценява изцяло механично. Ние реагираме на всичко, което ни влияе извън. Подчиняваме се на заповеди. Тя е добра, и аз съм добър; тя е неприятна, и аз съм неприятен. Аз съм подобен, какъвто тя ме желае да бъда, аз съм кукла. Но тя също е механична кукла. Тя също се подчинява механично на заповеди и прави това, което някой различен желае.

Трябва да престанем да реагираме вътрешно. Ако някой е недодялан, не би трябвало да реагираме вътрешно. Който успее да направи това, ще бъде по-свободен. То е доста мъчно.

Вътре в себе си ние имаме един кон; той се подчинява на заповеди извън. А нашият разум е прекомерно слаб, с цел да направи нещо от вътрешната страна. Дори и мозъкът да даде заповед за прекъсване, вътре нищо няма да спре.

Ние не образоваме нищо друго, с изключение на своя разум. Знаем по какъв начин да се държим с един или различен човек. „ Довиждане. “ „ Как си? “ Но единствено коларят е този, който знае това. Докато е седял на капрата, той го е прочел. Конят обаче няма въобще никакво обучение. Той даже не е теоретичен на писмеността, не знае езици, в никакъв случай не е ходил на учебно заведение. Конят също е могъл да бъде теоретичен, само че ние въобще сме не запомнили за това... Така че той е израснал като подценяван сирак. Той знае единствено две думи: дясно и ляво.

Това, което споделих за вътрешната смяна, се отнася единствено до потребността от смяна в коня. Ако конят се промени, ние можем да се променим даже външно. Ако конят не се промени, всичко ще си остане същото, без значение какъв брой дълго се учим.

Лесно е да решиш да се промениш, седейки умерено в стаята си. Но щом срещнеш някого, конят рита. Вътре в себе си имаме кон. Конят би трябвало да се промени.

Ако някой си мисли, че себеизучаването ще му помогне да се промени, той доста се лъже. Дори и да прочете всички книги, да учи 100 години, да овладее цялото познание, всички мистерии - нищо няма да излезе от това. Тъй като цялото познание ще принадлежи на коларя. А той, даже и да знае, не може да тегли колата без коня - тя е прекомерно тежка.

Първо би трябвало да схванеш, че ти не си ти. Бъди сигурен в това, повярвай ми. Ти си конят, и в случай че искаш да започнеш да работиш, конят би трябвало да бъде теоретичен на език, на който ти можеш да приказваш, да му казваш какво знаеш и да му доказваш нуждата от това да речем, да си промени местоположението. Ако успееш, тогава с твоя помощ конят също ще стартира да учи.

Но смяната е допустима единствено вътрешно.

Избрано от: „ Картини от действителния свят “, Георгий Гурджиев, изд. „ Гуторанов и наследник “, 2004 година
Снимка: Георгий Иванович Гурджиев (1870-1949); russian7.ru