Цикория
Цикорията (Cyihorium intybus) е малко прочут у нас листен зарзават, който през първата година от засаждането образува кореноплодно с листна розетка, а през втората - цветоносно стебло с лилави цветове. Известна е с наименованието „ уплашен зарзават ”, тъй като има нежна конструкция, формирана от деликатни и бледи листа.
Именно тези деликатни листа, израснали от кореноплодните, се употребяват като зарзават. У нас цикорията е известна още и с имената бърдоква, гвачка, дива радикя, дъвка, жилаво цвете, злъчка, свинок и така нататък Различават се няколко типа цикория, само че за всички е годно това, че порастват в мрачевина и не им е нужна съвсем никаква слънчева светлина.
Поради тази причина в предишното са третирали цикория като „ нечисто растение ” и постоянно я употребявали за правенето на черна магия.
Расте в мрачевина, без съвсем никаква слънчева светлина, по тази причина в предишното я считали за „ мръсно растение “ и правели с нея черни вълшебства. Цикория идва от крайбрежието на Средиземно море и Южна Азия, а в Европа се популяризира по-масово през 16 век.
Въпреки това нежната конструкция на този листен зарзават е била употребена за храна още античните египетски и римски воини, които пълноценно се възползвали от питателните и лечебните й качества.
Интересен факт е, че цикорията се употребява за приемането на известната Инка, която е сурогат на кафето. За задачата кореноплодните се изсушават и се препичат, с което става натурална съставна част с доста прелестен усет и характерният мирис на цикорията.
Позната от хилядолетия като потребна, вкусна и лечебна храна, кореноплодната цикория се подрежда на едно от първите места всред диетичните зеленчуци и се явява подобаваща растителна храна за болните от диабет. Салатната цикория е известна за храна през зимните и пролетните месеци и постоянно може да ги видите, като част от менюто на положителните заведения за хранене.
Видове цикория
Познати са няколко типа цикория, които са с изявени кулинарни и потребни стойности.
Белгийска цикория – тя е много известна, като се характеризира с дребна и издължена форма, наподобяваща пура. Има присъщия леко горчив, само че доста прелестен усет. По-горчиви са главите със зеленикави краища, а тези със жълти са за предпочитане;
Къдрава цикория - е много хрупкава, леко горчива и с по-накъдрени листа. Има външни зелени листа, които са по-изразено горчиви и по тази причина по-подходящи и по-вкусни за консумация са вътрешните, по-бледите листа;
Червена цикория Радикио (radicchio) – италианска алена цикория – доста известен тип цикория с присъщ червеникав цвят. Има няколко разновидности на Радикио – по-кръгли и по-продълговати, само че всички се радват на огромна известност, поради положителния усет. На външен тип радикиото наподобява на алено зеле, само че усетът му е леко горчив. Интересно е, че зеленчукът се вади от земята и се поставя във вода на мрачно място, с което се забавя производството на хлорофил и се губи зелената пигментация.
Отглеждане на цикория
Цикория може да отгледате елементарно и в домашни условия – в парник или даже в съдове в мазата. За задачата са нужни кореноплодни с дължина 15-20 см, с диаметър при челото 3-5 см и с добре завършена връхна пъпка. Ако кореноплодите са по-дълги, би трябвало да се подрежат, тъй като всички би трябвало да са идентична дължина. Издълбайте добре навлажнената почва и ги наредете изправени, с челата нагоре. Трябва да са на половина или даже повече зарити в пръста, на идентична височина и равно разстояние едно от друго.
Отгоре насипете, прогнил оборски тори или пясък на дебелина 25-30 см. Важно е да се означи, че колкото по-плътен е покриващият пласт, толкоз по-качествени ще са израсналите кочани. Нужно е да се поддържа непрекъсната мокрота и да се покрие от горната страна.
По време на първата седмица температурата би трябвало да е към 10 градуса, а по-късно- към 15-18 градуса. Кочаните цикория израстват до повърхностния пласт за 25-30 дни. След това е нужно да отстраните покривният пласт деликатно и да изрежете обезцветените кочани с 1 см от кореноплода. Около 200-250 кочана могат да се получат от 1 кв. м.
Състав на цикорията
Кореноплодната цикория съдържа в огромни количества инулин. Именно това я прави извънредно диетична и подобаваща храна за хора, страдащи от диабет. В салатната цикория също е богата на инулин и много фруктоза. Всъщност цикорията е богата на доста повече витамини и минерали в сравнение с обичайните салати. Заради високите дози нулин и интибин цикорията е известна като средство за стимулиране на апетита.
В състава на „ изплашения зарзават ” се откриват високи дози калций, фосфор, желязо, магнезий и витамините A1, B1, B2, C, E. Листата на цикорията са доста богати с изключение на на инулин, на белтъчини, захари, минерални соли. По своята същина инулинът е горчиво вещество с благоприятен резултат върху храносмилането. В 100 г цикория се съдържат: 23 ккал, 1.7 г [протеини], 0.2 г мазнини, 4 г въглехидрати и 0.9 г фибри (в Радикиото)
Избор и предпазване на цикория
Цикорията е внимателен листен зарзават, при избора на който би трябвало да сте много деликатни. Най-добре е да предпочитате на пазара дребни, светли и компактни глави цикория. Внимателно съблюдавайте дали върховете на листата са ярко жълти, тъй като те са много по-добри от цикорията, която има кафяви или зелени върхове. За да запазите хрупкавата конструкция на листата цикория, е добре да съхранявате цикорията не повече от 3-4 дни в ледник.
Кулинарно приложение на цикория
Като храна цикорията е ценена поради хрупкавата си текстура с деликатна мъка, която елементарно се отстранява, в случай че листата престоят в вода с малко оцет. От там насетне може да приготвите цикорията по разнообразни способи – да я сварите, задушите, печете и така нататък В свежо положение, под формата на салата, цикорията подсигурява цялостен набор от усети и потребни субстанции.
Приятният леко горчив усет на цикорията добре се комбинират с други зеленолистни зеленчуци, пикантни сирена, ядки, като орехи, кедрови ядки, бадеми, само че също по този начин добре се съчетават с чесън, алено цвекло или резени ябълки и круши.
Листата на цикорията може да употребявате като поставка за разнообразни предястия – поръсени с малко лимонен сок или зехтин, а върху тях може да подредите дребни резени сварени яйца, ароматни сирена, риба, пилешко или друго месо. Разбира се, цикория може да включите в състава на разнообразни ястия, като запеканки, яхнии, сосове за паста и така нататък Освен това може да се запече и на скара, да се сготви на чорба и т.н.
В Италия радикиото, което се радва на извънредно огромна известност, постоянно се хапва запечено на грил, поръсено леко със зехтин, а в случай че се добави в ризото, ястието добива прелестен розов цвят. Отвъд Океана, в Съединени американски щати също се радва на известност, като най-често се употребява в салати. най-често се яде сурово или в салати. Като другите цикории корените му също могат да бъдат употребявани за изработката на кафе. С цикория може да се подготви даже и щрудел.
Ползи от цикорията
С потвърдени от хилядолетия здравословни изгоди, цикорията е храна, която се употребява и през днешния ден за профилактика и възстановяване на човешкото здраве. Заради съдържащия се в цикорията инулин, горчивият привкус на зеленчука е в положение да усъвършенства апетита, да подтиква активността на храносмилателните органи
Цикорията оказва очистващо на кръвта деяние.
Ако сте прекалили с яденето или имате разстройство, което е резултат от преяждане, настинка или грип, яденето на цикория сигурно ще ви е от изгода. Освен ползена за стомаха, цикорията е добра и за сърцето. Ако постоянно хапвате от този потребен листен зарзават, може да неутрализирате нездравословните въздействия на алкохол и мазни храни.
При включване ежеседмично на цикория в менюто, може да намалите риска риска от сърдечно-съдови болести, са укрепите имунната си система, да се чувствате по спокойни и уравновесени. В това отношение отварата от цикория прави чудеса, тъй като е в положение да отстранява напрежението и са успокои нервите.
За хора, които желаят да смъкват килограми, диета, включваща цикория е извънредно подобаваща. Цикорията и нискокалорична, работи добре на стомаха, като усъвършенства храносмилането и почиства кръвта, вследствие на което се понижава наличието на захар в кръвта и се усилва физическата устойчивост на човек.
