Прабългарският календар е най-точният
Цикличността в природата, промяната на деня с нощта, промяната на годишните времена и така нататък не е убягнала още на античните хора. За да се систематизира това познание се основава концепцията за календара, в който да се заложи някакво от време на време астрономическо събитие.
Възникването на календара се дефинира някъде 30-40 в. прочие Хр. Във Вавилон и Китай поражда лунният календар, а в Древен Египет – слънчевият. Именно безоблачен се допуска, че е и остарелият, прабългарски календар.
Предполага се, че календарът на античните българи е бил от вида 4 х 91 + 1 дни. Нова година е неустановена. Подобен календар се загатва в апокрифните книги на Енох и Юбилеите. За негов основател е разгласен Енох.
Използван е от религиозната фракция на есеите. В предхристиянско време сходен календар е употребен и от нахчите, предците на чеченците и ингушите, които повече от пет века са били съседи на прабългарите в Кавказ. Прилики в религиозните им обреди също има.
Новата година при нахците се чествала на 25 декември запалено дъбово дърво, както се празнува обичайния български празник Бъдни вечер на 25 декември. Въз основа на това се допуска, че в прабългарския календар празникът Бъдни вечер също е бил най-важният празник при започване на новата година.
Хипотезата за календара на прабългарите допуска, че 21 декември е бил последната неделя на остарялата година, 22 декември - празникът Единак (денят на зимното слънцестоене) е бил добавъчния, извънседмичен ден.
След него, на 23 декември е започвала първата седмица с понеделник. Първата сряда, 25 декември, денят на основаването на Слънцето съгласно книгата Битие:1: 14-19, прабългарите са чествали денят на Възраждащото се Слънце.
Единственият документ, от който се черпи информация за прабългарския календар, е Именникът на българските ханове. В къс текст, открит в Русия, са подредени 12 двойки думи, написани на чужд език.
Предполага се, че те показват календарните понятия. За свързването им с действителни обстоятелства и събития учените употребяват документи на византийските историци за описаните в Именника събития.
Древнобългарската календарна система се състои от 2 елементи – автентичен годишен календар и 12-годишен циклов календар. Те се фиксират нереално върху черупка на костенурка придвижването на съзвездия, оприличени от животни в бита.
