За машините - факти без политика: грешки в 40% от секциите на евровота, един глас с клик излезе 59 лв.
ЦИК: Ако останат 6000 устройства, отчитането ще се забави, мъчно ще се броят преференциите за общински съветници
Близо 40% от протоколите на секциите с машинно гласоподаване на отминалите европейски избори през май съдържат неточности при отчитането на действителните гласове или преференциите. Тези несъответствия не са довели до смяна на резултатите от вота както при разпределение на мандатите, по този начин и при пренареждане на кандидатските листи съгласно преференциите. Не такава обаче може да се окаже обстановката на локалните избори наесен, в случай че остане плануваното в Изборния кодекс машинно гласоподаване в 6000 секции.
Това предизвестява Централната изборна комисия в разбора си за евровота, на който бе тествано по какъв начин работи всеобщо машинното гласоподаване. На предходните евроизбори през 2014 година имаше единствено пробно такова в 100 секции. Сега устройствата бяха 30 пъти повече, а вотът - действителен.
Осигуряването на
3000 устройства
за гласоподаване
струваше
7,5 млн. лева
без Данък добавена стойност, машините бяха взети чартърен.
Още преди насрочването на вота ЦИК прати писма до Българския институт за стандартизация, Българския институт по метрология, ДАНС, Държавна организация “Електронно ръководство ”, Държавна организация по метрология и механически контрол и до Министерство на вътрешните работи да създадат одит и узаконяване на машините. Всички те отхвърлиха. После ЦИК прати писмо до Министерски съвет да уточни орган, който да направи това, само че отговор не беше получен. В последна сметка след молба от ЦИК специалисти от Българска академия на науките и СУ направиха одита, само че от ЦИК признават, че това се е случило безусловно в последния миг заради огромния брой машини, документи, къси периоди и непредставяне в период на нужните данни от изпълнителя. Окончателният отчет е признат едвам на 24 май. Това се е случило директно преди превозването на устройствата до секциите. Именно неналичието на държавен орган, който да сертифицира машините, е измежду проблемите, които съгласно ЦИК би трябвало да бъдат уредени законово. Така ще се подсигурява сигурността на този тип гласоподаване.
Комисията показва, че е имало усложнения при координацията сред всички институции и представителите на доставчика на машините, че на доста членове на секции им се е наложило в деня преди вота да чакат дълго доставката на устройствата, както и че е имало проблеми с образованието на СИК.
Така в последна сметка при 3000 секции на 26 май с машина са дали своят вот 158 967 гласоподаватели, или 7,59% от всички взели участие на евровота. В секциите с машинен избор единствено 27,7% са дали своят вот с тях, а 72,3% са предпочели обичайна хартиена бюлетина. Така цената на 1 машинен глас възлиза на 59 лева, т.е. изхарчени са 9,4 млн. лева за обезпечаване на вота с устройствата за 158 967 гласоподаватели. Това прави тази форма на гласоподаване безпричинно скъпа. За съпоставяне: цената на глас с хартиена бюлетина е 0,77 лева - 1,4 млн. лева разноски при дали своят вот над 1,9 млн. гласоподаватели, са пресметнали от ЦИК.
В 146 секции с машинно гласоподаване, или 4,9%, няма нито един гласоподавател, употребил устройствата. В 295 секции, или 9,9%, машинно са дали своят вот под 10 гласоподаватели. В 26 секции не е регистрирано машинно гласоподаване, като в 10 то въобще не е стартирало, в 4 е прекъснало заради проблеми с устройствата и други В 77 секции са открити несъответствия сред данните от машините и попълнените в протокола за разпределението на гласовете по листи. В
1139 секции има
разминавания
сред данните
от машините
и тези в протокола за преференциите. Общата разлика в преференциите на национално равнище е 4168. От ЦИК предизвестяват, че при 6000 машини за гласоподаване наесен цената на вота ще е много по-висока, само че не се наемат с съответна цифра.
“Спецификата на локалния избор изисква характерна и неповторима конфигурация на машините за обособените секции, защото тук-там ще би трябвало да се настроят за 3 типа бюлетини, на други - за 4. Бюлетините ще са 265 типа за общински съветници, 265 типа за кметове, 35 типа за районни кметове и 3187 типа за кметове на кметства ”, написа в разбора.
ЦИК предизвестява, че може да има съществени усложнения още на първия тур на локалния избор при преброяването на преференциите за общински съветници. А “повечето машини евентуално ще доведат и до повече несъответствия и неточности в протоколите на СИК, което при този тип избори може да повлияе на резултатите ”. Комисията предвижда, че ще се удължи времето за отчитане на вота, и предизвестява, че за балотажа машините би трябвало да бъдат върнати в централния склад, да се пренастроят с настоящите бюлетини, отново да се сертифицират и да се върнат назад по места.
От ЦИК припомнят, че законодателната уредба е спестовна по отношение на отговорностите за машинния избор, което, въпреки и въведено в Изборния кодекс още през 2014 година, на процедура е влезнало в действие 5 година по-късно. ЦИК упорства за изясненост кой ще създава машините и дали това ще е държавна политика. В случай че те се купуват, комисията предлага Министерският съвет да дава отговор за организацията по придобиването, актуализирането на софтуера за всеки тип избори, превозването до секциите, наемането на хранилища, както и за съхраняването сред избори.
За 5 година процентът на гласоподавателите, дали своят вот с машини, не се е нараснал, а е намалял, регистрира комисията. А до 31 март 2020 година би трябвало да одобряват пътна карта за пробно отдалечено гласоподаване.
Именно такова -
от компютъра
у дома, желаеха
над 1,8 млн.
гласоподаватели
на националния референдум през 2015 година Тогава на въпроса “Подкрепяте ли да може да се гласоподава отдалечено по електронен път при производство на избори и референдуми? ” с “Да ” дадоха отговор 69,5%. Електронното отдалечено гласоподаване е друго от вота с машини. То става посредством компютър или смарт телефон и не е нужно да се върви до секцията. Сред главните му преимущества е, че ще облекчи българите в чужбина и ще даде опция на повече хора да упражнят правото си на глас.
Движение за права и свободи срещу анулацията на машините за вота, желае такива и за броенето
На локалните избори наесен няма да има машини за гласоподаване. Това взеха решение депутатите от правната комисия, които с 12 гласа “за ” и 9 “против ” одобриха промени в Изборния кодекс на първо четене. Те бяха импортирани от ГЕРБ, Оперативна програма и “Воля ” и плануват отпадането на машините за локални и парламентарни избори. Против бяха Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Не поддържаме анулацията на машините за гласоподаване и желаеме въвеждането на машини за броенето на бюлетините, сподели зам.-шефът на групата на Движение за права и свободи Йордан Цонев. Той изясни, че е взел участие във всички избори от 1990 година насам и най-тежкият проблем е броенето на бюлетините в секционните комисии (СИК). Там, с изключение на непросветеност, се правят операции на вота - от дребни балкански хитринки до доста тежки операции, изясни той.
Машинното гласоподаване на тези избори бе умишлено компрометирано, подлага на критика Цонев. И предизвести ГЕРБ, че в случай че на идващите парламентарни избори няма машини, а единствено преброяване в СИК, ще срещнат сериозен отпор. Колегата му Хамид Хамид пък разгласи, че “държавата е отишла за гъби ” на евровота и по тази причина е имало проблеми с машините. Правителството извърши всичките си задължения, отвърна му правосъдният министър Данаил Кирилов, който при започване на съвещанието категорично посочи, че взе участие в персонално качество и не ангажира Министерски съвет с позицията си. Винаги когато сме работили политически конюнктурно, сме допускали правни несъответствия, изясни Кирилов за какво счита, че разписването на текста в кодекса за машини и на локалния избор е неточност.
Отказът от машинно гласоподаване е крачка обратно от прозрачността и модерността, все едно от цифровия век да се върнем в каменната епоха, подлага на критика омбудсманът Мая Манолова. /24chasa.bg
Близо 40% от протоколите на секциите с машинно гласоподаване на отминалите европейски избори през май съдържат неточности при отчитането на действителните гласове или преференциите. Тези несъответствия не са довели до смяна на резултатите от вота както при разпределение на мандатите, по този начин и при пренареждане на кандидатските листи съгласно преференциите. Не такава обаче може да се окаже обстановката на локалните избори наесен, в случай че остане плануваното в Изборния кодекс машинно гласоподаване в 6000 секции.
Това предизвестява Централната изборна комисия в разбора си за евровота, на който бе тествано по какъв начин работи всеобщо машинното гласоподаване. На предходните евроизбори през 2014 година имаше единствено пробно такова в 100 секции. Сега устройствата бяха 30 пъти повече, а вотът - действителен.
Осигуряването на
3000 устройства
за гласоподаване
струваше
7,5 млн. лева
без Данък добавена стойност, машините бяха взети чартърен.
Още преди насрочването на вота ЦИК прати писма до Българския институт за стандартизация, Българския институт по метрология, ДАНС, Държавна организация “Електронно ръководство ”, Държавна организация по метрология и механически контрол и до Министерство на вътрешните работи да създадат одит и узаконяване на машините. Всички те отхвърлиха. После ЦИК прати писмо до Министерски съвет да уточни орган, който да направи това, само че отговор не беше получен. В последна сметка след молба от ЦИК специалисти от Българска академия на науките и СУ направиха одита, само че от ЦИК признават, че това се е случило безусловно в последния миг заради огромния брой машини, документи, къси периоди и непредставяне в период на нужните данни от изпълнителя. Окончателният отчет е признат едвам на 24 май. Това се е случило директно преди превозването на устройствата до секциите. Именно неналичието на държавен орган, който да сертифицира машините, е измежду проблемите, които съгласно ЦИК би трябвало да бъдат уредени законово. Така ще се подсигурява сигурността на този тип гласоподаване.
Комисията показва, че е имало усложнения при координацията сред всички институции и представителите на доставчика на машините, че на доста членове на секции им се е наложило в деня преди вота да чакат дълго доставката на устройствата, както и че е имало проблеми с образованието на СИК.
Така в последна сметка при 3000 секции на 26 май с машина са дали своят вот 158 967 гласоподаватели, или 7,59% от всички взели участие на евровота. В секциите с машинен избор единствено 27,7% са дали своят вот с тях, а 72,3% са предпочели обичайна хартиена бюлетина. Така цената на 1 машинен глас възлиза на 59 лева, т.е. изхарчени са 9,4 млн. лева за обезпечаване на вота с устройствата за 158 967 гласоподаватели. Това прави тази форма на гласоподаване безпричинно скъпа. За съпоставяне: цената на глас с хартиена бюлетина е 0,77 лева - 1,4 млн. лева разноски при дали своят вот над 1,9 млн. гласоподаватели, са пресметнали от ЦИК.
В 146 секции с машинно гласоподаване, или 4,9%, няма нито един гласоподавател, употребил устройствата. В 295 секции, или 9,9%, машинно са дали своят вот под 10 гласоподаватели. В 26 секции не е регистрирано машинно гласоподаване, като в 10 то въобще не е стартирало, в 4 е прекъснало заради проблеми с устройствата и други В 77 секции са открити несъответствия сред данните от машините и попълнените в протокола за разпределението на гласовете по листи. В
1139 секции има
разминавания
сред данните
от машините
и тези в протокола за преференциите. Общата разлика в преференциите на национално равнище е 4168. От ЦИК предизвестяват, че при 6000 машини за гласоподаване наесен цената на вота ще е много по-висока, само че не се наемат с съответна цифра.
“Спецификата на локалния избор изисква характерна и неповторима конфигурация на машините за обособените секции, защото тук-там ще би трябвало да се настроят за 3 типа бюлетини, на други - за 4. Бюлетините ще са 265 типа за общински съветници, 265 типа за кметове, 35 типа за районни кметове и 3187 типа за кметове на кметства ”, написа в разбора.
ЦИК предизвестява, че може да има съществени усложнения още на първия тур на локалния избор при преброяването на преференциите за общински съветници. А “повечето машини евентуално ще доведат и до повече несъответствия и неточности в протоколите на СИК, което при този тип избори може да повлияе на резултатите ”. Комисията предвижда, че ще се удължи времето за отчитане на вота, и предизвестява, че за балотажа машините би трябвало да бъдат върнати в централния склад, да се пренастроят с настоящите бюлетини, отново да се сертифицират и да се върнат назад по места.
От ЦИК припомнят, че законодателната уредба е спестовна по отношение на отговорностите за машинния избор, което, въпреки и въведено в Изборния кодекс още през 2014 година, на процедура е влезнало в действие 5 година по-късно. ЦИК упорства за изясненост кой ще създава машините и дали това ще е държавна политика. В случай че те се купуват, комисията предлага Министерският съвет да дава отговор за организацията по придобиването, актуализирането на софтуера за всеки тип избори, превозването до секциите, наемането на хранилища, както и за съхраняването сред избори.
За 5 година процентът на гласоподавателите, дали своят вот с машини, не се е нараснал, а е намалял, регистрира комисията. А до 31 март 2020 година би трябвало да одобряват пътна карта за пробно отдалечено гласоподаване.
Именно такова -
от компютъра
у дома, желаеха
над 1,8 млн.
гласоподаватели
на националния референдум през 2015 година Тогава на въпроса “Подкрепяте ли да може да се гласоподава отдалечено по електронен път при производство на избори и референдуми? ” с “Да ” дадоха отговор 69,5%. Електронното отдалечено гласоподаване е друго от вота с машини. То става посредством компютър или смарт телефон и не е нужно да се върви до секцията. Сред главните му преимущества е, че ще облекчи българите в чужбина и ще даде опция на повече хора да упражнят правото си на глас.
Движение за права и свободи срещу анулацията на машините за вота, желае такива и за броенето
На локалните избори наесен няма да има машини за гласоподаване. Това взеха решение депутатите от правната комисия, които с 12 гласа “за ” и 9 “против ” одобриха промени в Изборния кодекс на първо четене. Те бяха импортирани от ГЕРБ, Оперативна програма и “Воля ” и плануват отпадането на машините за локални и парламентарни избори. Против бяха Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Не поддържаме анулацията на машините за гласоподаване и желаеме въвеждането на машини за броенето на бюлетините, сподели зам.-шефът на групата на Движение за права и свободи Йордан Цонев. Той изясни, че е взел участие във всички избори от 1990 година насам и най-тежкият проблем е броенето на бюлетините в секционните комисии (СИК). Там, с изключение на непросветеност, се правят операции на вота - от дребни балкански хитринки до доста тежки операции, изясни той.
Машинното гласоподаване на тези избори бе умишлено компрометирано, подлага на критика Цонев. И предизвести ГЕРБ, че в случай че на идващите парламентарни избори няма машини, а единствено преброяване в СИК, ще срещнат сериозен отпор. Колегата му Хамид Хамид пък разгласи, че “държавата е отишла за гъби ” на евровота и по тази причина е имало проблеми с машините. Правителството извърши всичките си задължения, отвърна му правосъдният министър Данаил Кирилов, който при започване на съвещанието категорично посочи, че взе участие в персонално качество и не ангажира Министерски съвет с позицията си. Винаги когато сме работили политически конюнктурно, сме допускали правни несъответствия, изясни Кирилов за какво счита, че разписването на текста в кодекса за машини и на локалния избор е неточност.
Отказът от машинно гласоподаване е крачка обратно от прозрачността и модерността, все едно от цифровия век да се върнем в каменната епоха, подлага на критика омбудсманът Мая Манолова. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ