Екран или учебник, AI или учител? Панацея ли са технологиите за образованието
Цифровите технологии трансформираха, само че не трансформираха образованието. Ползите от технологиите даже могат да намалеят при несъразмерна приложимост и липса на подготвени за работа с тях учители. Технологичните просветителни промени следва да се вкарват след изчерпателен разбор от страна на институциите.
Близо милиард щатски $ дневно. Толкова съгласно проучване на ЮНЕСКО ще коства поддържането на просветителната софтуерна съгласуваност в страни с ниски и приблизително ниски приходи (виж графиката). Отделно построяването на тази съгласуваност в световен мащаб ще изисква стотици милиарди долари. Данните са систематизирани в световния отчет Global Education Monitoring 2023, който организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (UNESCO) разгласява годишно през последните 18 години.
Цифровите технологии трансформираха, само че не трансформираха образованието. Ползите от технологиите даже могат да намалеят при несъразмерна приложимост и липса на подготвени за работа с тях учители. Технологичните просветителни промени следва да се вкарват след изчерпателен разбор от страна на институциите.
Близо милиард щатски $ дневно. Толкова съгласно проучване на ЮНЕСКО ще коства поддържането на просветителната софтуерна съгласуваност в страни с ниски и приблизително ниски приходи (виж графиката). Отделно построяването на тази съгласуваност в световен мащаб ще изисква стотици милиарди долари. Данните са систематизирани в световния отчет Global Education Monitoring 2023, който организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (UNESCO) разгласява годишно през последните 18 години.
Макар необятното мнение да е, че цифровите технологии са довели до доста положителни промени в образованието и ученето, към момента е противоречиво дали софтуерният прогрес е преобразувал образованието. Приложението на цифровите технологии в учебно заведение варира според от общността и социоикономическия статус, от подготвеността на учителите, от просветителната степен и приходите на страната. Като изключим най-технологично развитите страни, компютрите и устройствата не се употребяват всеобщо в класните стаи (виж графиката). По-бедните страни нормално нямат опцията да вкарват софтуерните новости в образованието.
Освен това доказателствата за софтуерното влияние са смесени. " Технологиите от време на време могат да са " избавителна линия " за образованието ", се показва в документа на международната организация. В този подтекст са образците за отдалечено образование по време на локдауните поради COVID-19. Но също през пандемията се видя ясно и неравенството в достъпа и потреблението на просветителни технологии. Само 40% от началните учебни заведения по света употребяват интернет.
Реклама
Докладът е създаден взаимно с TechOnOurTerms - акция, която приканва потребностите от софтуерни решения за образованието да се приоритизират след оценка дали приложението им би било уместно, заслужено и стабилно за всяка страна съответно. Така документът може да служи и като компас за политиците, когато вземат такива решения. Важно е те да извърнат внимание на няколко неща: имат ли доказателства по какъв начин софтуерните решения ще подобрят процеса, какви ще са цялостните разноски, нужни за въвеждането на технологиите, както и за образования и преквалификация на преподавателите и учителския личен състав. Технологиите могат да бъдат проблем сами по себе си, в случай че те се употребяват в отсъствието на дипломиран преподавател. Например раздаването на компютри на учениците не усъвършенства ученето, в случай че учителите не вземат участие в педагогическия развой.
“Цифровите технологии, в това число изкуственият разсъдък, не могат да заменят резултата от жив контакт сред хора и не трябва да изместват фокуса на образованието върху индивида и самостоятелните разлики ” ЮНЕСКО
отчет GEM
Екранът
Специално внимание в документа се слага върху потреблението на мобилни телефони в образованието. Установено е, че продължителното време, прекарано пред екраните им, оказва отрицателно въздействие върху развиването на децата. Използването на телефони и компютри над един сдържан предел води до в университетските достижения и може да наруши образователната активност в класната стая и вкъщи, написа там.
Позовавайки се на разнообразни проучвания, ЮНЕСКО предизвестява, че повече време пред екрана води и до влошени душевен резултати на учениците. Включително " по-малко любознание, самоконтрол и прочувствена непоклатимост, по-висока тревога и диагнози за меланхолия ".
Анализът демонстрира, че по света съвсем една четвърт от страните са въвели забрани за прилагане на мобилни телефони в час - посредством закони или други регулаторни политики. Забраните са по-често срещани в Централна и Южна Азия (виж графиката).
Реклама
В същото време над една трета от преподавателите в 7 страни, взели участие в изследването, споделят, че използването на осведомителни и компютърни технологии в час разсейва учениците и това се отразява негативно на университетските им резултати.
" За страдание обаче международната " вест ", че ЮНЕСКО предлага възбрана на смарт телефоните в учебно заведение, е артикул на научната неначетеност на първите публицисти, които са я отразили ", разяснява за " Капитал " Иван Господинов, който е ръководител на " Образование без раници ". " Ден след новината в своя позиция ЮНЕСКО разяснява, че " учениците би трябвало да научат за рисковете и опциите, които идват с технологиите, а
не да бъдат напълно защитени от тях ", добави още той.
Според него отчетът само изброява и разказва няколко политики от разнообразни страни и установи очевидното, че телефонът може да разсея човек, само че рекомендация няма. " В доста по-голяма степен отчетът подчертава върху неналичието на достъп до смарт телефони на над 3 милиарда души и произхождащите от това просветителни несправедливости като ниската цифрова просветеност и лимитираните благоприятни условия за учене през целия живот ", добави специалистът.
Близо милиард щатски $ дневно. Толкова съгласно проучване на ЮНЕСКО ще коства поддържането на просветителната софтуерна съгласуваност в страни с ниски и приблизително ниски приходи (виж графиката). Отделно построяването на тази съгласуваност в световен мащаб ще изисква стотици милиарди долари. Данните са систематизирани в световния отчет Global Education Monitoring 2023, който организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (UNESCO) разгласява годишно през последните 18 години.
Цифровите технологии трансформираха, само че не трансформираха образованието. Ползите от технологиите даже могат да намалеят при несъразмерна приложимост и липса на подготвени за работа с тях учители. Технологичните просветителни промени следва да се вкарват след изчерпателен разбор от страна на институциите.
Близо милиард щатски $ дневно. Толкова съгласно проучване на ЮНЕСКО ще коства поддържането на просветителната софтуерна съгласуваност в страни с ниски и приблизително ниски приходи (виж графиката). Отделно построяването на тази съгласуваност в световен мащаб ще изисква стотици милиарди долари. Данните са систематизирани в световния отчет Global Education Monitoring 2023, който организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (UNESCO) разгласява годишно през последните 18 години.
Макар необятното мнение да е, че цифровите технологии са довели до доста положителни промени в образованието и ученето, към момента е противоречиво дали софтуерният прогрес е преобразувал образованието. Приложението на цифровите технологии в учебно заведение варира според от общността и социоикономическия статус, от подготвеността на учителите, от просветителната степен и приходите на страната. Като изключим най-технологично развитите страни, компютрите и устройствата не се употребяват всеобщо в класните стаи (виж графиката). По-бедните страни нормално нямат опцията да вкарват софтуерните новости в образованието.
Освен това доказателствата за софтуерното влияние са смесени. " Технологиите от време на време могат да са " избавителна линия " за образованието ", се показва в документа на международната организация. В този подтекст са образците за отдалечено образование по време на локдауните поради COVID-19. Но също през пандемията се видя ясно и неравенството в достъпа и потреблението на просветителни технологии. Само 40% от началните учебни заведения по света употребяват интернет.
Реклама
Докладът е създаден взаимно с TechOnOurTerms - акция, която приканва потребностите от софтуерни решения за образованието да се приоритизират след оценка дали приложението им би било уместно, заслужено и стабилно за всяка страна съответно. Така документът може да служи и като компас за политиците, когато вземат такива решения. Важно е те да извърнат внимание на няколко неща: имат ли доказателства по какъв начин софтуерните решения ще подобрят процеса, какви ще са цялостните разноски, нужни за въвеждането на технологиите, както и за образования и преквалификация на преподавателите и учителския личен състав. Технологиите могат да бъдат проблем сами по себе си, в случай че те се употребяват в отсъствието на дипломиран преподавател. Например раздаването на компютри на учениците не усъвършенства ученето, в случай че учителите не вземат участие в педагогическия развой.
“Цифровите технологии, в това число изкуственият разсъдък, не могат да заменят резултата от жив контакт сред хора и не трябва да изместват фокуса на образованието върху индивида и самостоятелните разлики ” ЮНЕСКО
отчет GEM
Екранът
Специално внимание в документа се слага върху потреблението на мобилни телефони в образованието. Установено е, че продължителното време, прекарано пред екраните им, оказва отрицателно въздействие върху развиването на децата. Използването на телефони и компютри над един сдържан предел води до в университетските достижения и може да наруши образователната активност в класната стая и вкъщи, написа там.
Позовавайки се на разнообразни проучвания, ЮНЕСКО предизвестява, че повече време пред екрана води и до влошени душевен резултати на учениците. Включително " по-малко любознание, самоконтрол и прочувствена непоклатимост, по-висока тревога и диагнози за меланхолия ".
Анализът демонстрира, че по света съвсем една четвърт от страните са въвели забрани за прилагане на мобилни телефони в час - посредством закони или други регулаторни политики. Забраните са по-често срещани в Централна и Южна Азия (виж графиката).
Реклама
В същото време над една трета от преподавателите в 7 страни, взели участие в изследването, споделят, че използването на осведомителни и компютърни технологии в час разсейва учениците и това се отразява негативно на университетските им резултати.
" За страдание обаче международната " вест ", че ЮНЕСКО предлага възбрана на смарт телефоните в учебно заведение, е артикул на научната неначетеност на първите публицисти, които са я отразили ", разяснява за " Капитал " Иван Господинов, който е ръководител на " Образование без раници ". " Ден след новината в своя позиция ЮНЕСКО разяснява, че " учениците би трябвало да научат за рисковете и опциите, които идват с технологиите, а
не да бъдат напълно защитени от тях ", добави още той.
Според него отчетът само изброява и разказва няколко политики от разнообразни страни и установи очевидното, че телефонът може да разсея човек, само че рекомендация няма. " В доста по-голяма степен отчетът подчертава върху неналичието на достъп до смарт телефони на над 3 милиарда души и произхождащите от това просветителни несправедливости като ниската цифрова просветеност и лимитираните благоприятни условия за учене през целия живот ", добави специалистът.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ