В Германия след войната: как съюзниците забравиха да окупират областта Шварценберг
Цели 7 седмици след капитулацията на Германия цяла една област остава неокупирана от съдружниците – Шварценберг в планината Ерцгебирге. Небрежност или загадка сделка стои зад този пропуск? Ето известните версии:
През нощта на 7 май 1945 в Реймс е подписан договорът за безусловна капитулация на нацистка Германия, с което се поставя завършек на Втората международна война в Европа. Близо година по-рано – на 12 септември 1944 Англия, Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати подписват в Лондон протокол за основаването на три окупационни зони на територията на Германия. По-късно – на конференцията в Ялта – съдружниците удостоверяват разделянето на Германия, само че прибавят и още една, четвърта окупационна зона – френската. Нейната територия е за сметка на британската и американската зони.
По неизяснени и до през днешния ден условия районът в региона на планината Ерцгебирге, край границата с Чехия, по този начин и не е окупиран от съдружниците. Частите на Червената войска стопират настъплението си в региона на Аннаберг Буххолц край Берлин, американците – край Ауербах-Цвикау в Саксония, а в останалата тогава неокупирана територия се оказват близо половин милион души, в това число локално население, бежанци и евакуирани.
Забравената от съдружниците зона
Историците и досега спорят за какво районът Шварценберг остава неокупиран. За това съществуват най-малко четири разнообразни версии. Според една от тях, районът просто е бил пропуснат, което е елементарно обяснимо на фона на паниката, настъпила в първите следвоенни дни.
Според друга версия, упомената и в записките на Гюнтер Нолау, който става началник на Германската работа за отбрана на конституцията (вътрешното разузнаване), е съществувала сделка сред руското командване и американските войски, които е трябвало да спрат настъплението си на брега на река Мулде.
Проблемът обаче зародил от това, че в района имало три реки с това название. Двата притока Цвикауер Мулде и Фрайбергер Мулде подхранват река Мулде, която тече през територията на днешните провинции Саксония и Саксония-Анхалт. Географският фактор вероятно е довел до комплициране, заради което може би е останала и неокупирана от съдружниците територия.
Заради уран?
Съществуват обаче и тайни теории по въпроса. Според една от тях, Съюз на съветските социалистически републики се отказал от контрола си над няколко берлински квартала, с цел да получи този район, богат на потребни изкопаеми, включително и на уран.
Да се удостовери или отхвърли тази версия през днешния ден е невероятно. Факт е единствено това, че по тези места през 1946 година е основано дружество за рандеман на уран, предопределен за руската атомна индустрия. Проектът, получил тайното название „ Висмут “, по-късно е бил преобразуван в дружество, взаимна благосъстоятелност на Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република, което чак до 1990 година е било един от главните производители на уран в света.
Има и още една сходно тайна версия, съгласно която районът е бил оставен неокупиран по силата на секретна сделка сред разузнаването на Съединени американски щати и нацисткия адмирал Карл Дьониц. По този метод на частите на Вермахта в чешката област Бохемия била дадена опция гладко да се изтеглят и предадат в плен на американците.
Какво се случва на 11 май 1945 година? Вечерта на този ден локалният Антифашистки комитет, състоящ се главно от комунисти и социалисти, ползващи се с поддръжката на към 120 поданици на Шварценберг, окупират кметството и слагат нацисткия кмет под домакински арест. За късия интервал от ръководството на антифашистите, траял общо 42 дни, също има няколко разнообразни мита.
Автор на най-известния от тях е немският публицист Щефан Хайм. Евреин по генезис, Хайм бяга от Германия през 1933 – след опожаряването на Райхстага. Първоначално той отпътува за Прага, а оттова за Съединени американски щати. През 1944 година Хайм е в състава на американската войска, направила десанта край Нормандия през 1944, а след войната се връща в Съединени американски щати. През 1952 година е заставен да напусне страната, спасявайки се от гоненията на маккартистите в Германска демократична република.
Но дружбата му със социалистическите управляващи в Германска демократична република продължава прекомерно малко, а преобладаващата част от неговите книги, писани на немски език, след това са издадени във Федерална Република Германия. Също там излиза и неговият разказ „ Шварценберг “, написан през 1984 година.
В него Хайм разказва района като конституционна република, опитваща се да запази своята самостоятелност и от руснаците, и от американците. Авторът основава химера, смесвайки действителни с измислени събития, действителни и фиктивни персонажи, които се пробват да построят нещо като социализъм с човешко лице. Цензурата в някогашната Германска демократична република вижда в това произведение опит за оклеветяване на Съюз на съветските социалистически републики и социализма и не разрешава публикуването на романа.
Краят на опита
А каква е ориста на Шварценберг? На 25 юни 1945 година там е учредена военна комендатура на Червената войска. Антифашисткият комитет е разхлабен, а районът е включен в състава на руската окупационна зона. Така Червената войска поставя завършек на демократичния опит в Шварценберг и дефинитивно постанова сталинизма.
През нощта на 7 май 1945 в Реймс е подписан договорът за безусловна капитулация на нацистка Германия, с което се поставя завършек на Втората международна война в Европа. Близо година по-рано – на 12 септември 1944 Англия, Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати подписват в Лондон протокол за основаването на три окупационни зони на територията на Германия. По-късно – на конференцията в Ялта – съдружниците удостоверяват разделянето на Германия, само че прибавят и още една, четвърта окупационна зона – френската. Нейната територия е за сметка на британската и американската зони.
По неизяснени и до през днешния ден условия районът в региона на планината Ерцгебирге, край границата с Чехия, по този начин и не е окупиран от съдружниците. Частите на Червената войска стопират настъплението си в региона на Аннаберг Буххолц край Берлин, американците – край Ауербах-Цвикау в Саксония, а в останалата тогава неокупирана територия се оказват близо половин милион души, в това число локално население, бежанци и евакуирани.
Забравената от съдружниците зона
Историците и досега спорят за какво районът Шварценберг остава неокупиран. За това съществуват най-малко четири разнообразни версии. Според една от тях, районът просто е бил пропуснат, което е елементарно обяснимо на фона на паниката, настъпила в първите следвоенни дни.
Според друга версия, упомената и в записките на Гюнтер Нолау, който става началник на Германската работа за отбрана на конституцията (вътрешното разузнаване), е съществувала сделка сред руското командване и американските войски, които е трябвало да спрат настъплението си на брега на река Мулде.
Проблемът обаче зародил от това, че в района имало три реки с това название. Двата притока Цвикауер Мулде и Фрайбергер Мулде подхранват река Мулде, която тече през територията на днешните провинции Саксония и Саксония-Анхалт. Географският фактор вероятно е довел до комплициране, заради което може би е останала и неокупирана от съдружниците територия.
Заради уран?
Съществуват обаче и тайни теории по въпроса. Според една от тях, Съюз на съветските социалистически републики се отказал от контрола си над няколко берлински квартала, с цел да получи този район, богат на потребни изкопаеми, включително и на уран.
Да се удостовери или отхвърли тази версия през днешния ден е невероятно. Факт е единствено това, че по тези места през 1946 година е основано дружество за рандеман на уран, предопределен за руската атомна индустрия. Проектът, получил тайното название „ Висмут “, по-късно е бил преобразуван в дружество, взаимна благосъстоятелност на Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република, което чак до 1990 година е било един от главните производители на уран в света.
Има и още една сходно тайна версия, съгласно която районът е бил оставен неокупиран по силата на секретна сделка сред разузнаването на Съединени американски щати и нацисткия адмирал Карл Дьониц. По този метод на частите на Вермахта в чешката област Бохемия била дадена опция гладко да се изтеглят и предадат в плен на американците.
Какво се случва на 11 май 1945 година? Вечерта на този ден локалният Антифашистки комитет, състоящ се главно от комунисти и социалисти, ползващи се с поддръжката на към 120 поданици на Шварценберг, окупират кметството и слагат нацисткия кмет под домакински арест. За късия интервал от ръководството на антифашистите, траял общо 42 дни, също има няколко разнообразни мита.
Автор на най-известния от тях е немският публицист Щефан Хайм. Евреин по генезис, Хайм бяга от Германия през 1933 – след опожаряването на Райхстага. Първоначално той отпътува за Прага, а оттова за Съединени американски щати. През 1944 година Хайм е в състава на американската войска, направила десанта край Нормандия през 1944, а след войната се връща в Съединени американски щати. През 1952 година е заставен да напусне страната, спасявайки се от гоненията на маккартистите в Германска демократична република.
Но дружбата му със социалистическите управляващи в Германска демократична република продължава прекомерно малко, а преобладаващата част от неговите книги, писани на немски език, след това са издадени във Федерална Република Германия. Също там излиза и неговият разказ „ Шварценберг “, написан през 1984 година.
В него Хайм разказва района като конституционна република, опитваща се да запази своята самостоятелност и от руснаците, и от американците. Авторът основава химера, смесвайки действителни с измислени събития, действителни и фиктивни персонажи, които се пробват да построят нещо като социализъм с човешко лице. Цензурата в някогашната Германска демократична република вижда в това произведение опит за оклеветяване на Съюз на съветските социалистически републики и социализма и не разрешава публикуването на романа.
Краят на опита
А каква е ориста на Шварценберг? На 25 юни 1945 година там е учредена военна комендатура на Червената войска. Антифашисткият комитет е разхлабен, а районът е включен в състава на руската окупационна зона. Така Червената войска поставя завършек на демократичния опит в Шварценберг и дефинитивно постанова сталинизма.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ