Трябва да сме търпеливи, още по-търпеливи, трябва да сме шампиони

Трябва да сме търпеливи, още по-търпеливи, би трябвало да сме първенци по толерантност. И за какво да не сме, откакто сме първенци по смъртност. Търпим като катъри всевъзможни неволи и по тази причина сме си изключително близки със Смъртта, най-малко съгласно статистиката.

И, все пак, все ще се докопаме до нещо ярко и празнично, може и инцидентно да стане това, само че ще стане. И тогава ще се почувстваме съвсем като ония кокошки, за които ни подсещаше тия дни една реклама за майонеза: тя била правена от яйца от свободно отглеждани кокошки.

Внушението не е мъчно за разчитане: кокошките са свободно отглеждани, свободата ги прави щастливи, затова и техните яйца също са свободни и щастливи. Това може да е краткотрайно - до момента в който не потеглят към казана за варене на майонезата. Но даже и тогава, в този сюблимен момент, те сигурно са щастливи, тъй като са вкусили от Свободата.

Въпросната реклама ни дава опция и на нас, първенците по толерантност, да се почувстваме по-добре, инфектирани от щастието на свободните.

Уточнението ще ни затрудни: от чие благополучие сме поели своя дребен дял - на свободните кокошки, на свободните яйца или, може би, на свободната майонеза?

Ще продължим да размишляваме над този въпрос, по тази причина да оставим това конкретизиране за по-нататък. Това няма да е извънредно в нашите работи – да вземем за пример, въпросът за свободата ние постоянно го оставяме за по-нататък, без да прецизираме какво тъкмо значи това „ по-нататък “. И така, Свободата си остава за дълго, а като че ли и вечно, захвърлена в някой шубрак.

А захвърлиш ли нещо, сетне доста мъчно ще се добереш още веднъж до него. Захвърлената Свобода мъчно се прегръща още веднъж - обаче ние не се тревожим доста от тази горчива истина.

Свободно отглежданите кокошки ни провокират и нас да размишляваме за свободата и щастието – и този развой може би ще е по-продуктивен, в случай че консумираме задоволително майонеза.

За начало, можем да се запитаме – какво се получава от свободно отглеждани малките екрани?

Не си припомням сега, кой беше споделил, че героят му има „ енергичната походка на инцидентно оказал се на независимост пандизчия “. Сигурно ще се съгласите, че това е доста уместно определение за много от тукашните малките екрани. И те инцидентно се оказаха на независимост – без да имат никакъв принос за това, а по-късно непринудено се отхвърлиха от нея и закрачиха пламенно, в посоката, която им посочат/позволят.

Дали се усещат щастливи? Вероятно не по-малко от свободно отглежданите кокошки.

Впрочем, ето някои условия при тяхното развъждане – съгласно Наредба от септември 2023 година на Европейската комисия:

*Схемата за хуманно отношение към животните постанова, като най-малко, животновъдът да има познания и умения във връзка с хуманното отношение към отглежданите от него типове домашни птици; да подписва съглашение с ветеринарен доктор, който ще посети животновъдния обект и ще оцени и даде препоръки по отношение на хуманното отношение към птиците минимум два пъти годишно при развъждане на домашна кокошка;

*схемата за хуманното отношение към кокошките задължава животновъда да мери качеството на въздуха и да прави оценка количеството прах;

*кокошките, отглеждани в границите на една и съща обособена повърхност, би трябвало да са на идентична възраст;

*съоръженията за кокошки се проектират по подобен метод, че физическите и умствените им потребности да се задоволени, в това число и поведенческите им нужди…

Последното условие – това за поведенческите потребности на кокошките – е напряко кошмарно.

Трябва мигновено да закрием страната, в случай че решим да го използван и във връзка с управниците ни, тъй като техните „ поведенчески потребности “ въобще не могат да бъдат задоволени.

Но друго е по-важно. При такова обгрижване на кокошките, задоволително рационална ли е „ свободата “, към която се стремим – или по-скоро ни тикат?

Ще наруша ли малоумната нравственос на политкоректността, в случай че изтъквам Фройд, който предложил на американците на мястото на Статуята на свободата да се сложи маймуна, вдигнала високо Библията /цитирано от биографията на Тьогел/?

И това е казано, надалеч преди бесовете на политкоректността да поразят тази велика страна.

Наскоро чествахме Денят на храбростта и получихме мотив да се запитаме, ще имаме ли някой ден задоволително свободен Началник на защитата, който безстрашно да борави с Истината пред публиката.

Разбира се, това не е елементарно, изключително, в случай че си седнал пред неустоимата Виктория Петрова, която направи изявлението с Началника на защитата адмирал Евтимов в „ Деня на храбростта “. Едно изявление с чудесни въпроси, които обаче не се оказаха задоволителен тласък, с цел да развържат езика на адмирала. Той избра – по този начин изглеждаше на моменти - да флиртува с Виктория, а около това и с Истината.

Впрочем, чия смелост честваме в „ Денят на храбростта “ – като че ли повече тази на предците ни.

И какво е положението на днешната българска смелост – воинската, а не друга, тъй като в политиците ни тя е занулена напълно и вечно.

Виктория зададе в действителност качествени въпроси, бих ги повторил на драго сърце. Например, пита адмирала какъв брой танка имаме – въпросът е видимо обикновен, само че, в действителност, бе проба за откровеността на събеседника.

А той отвърна, дяволито ухилен: „ Достатъчно! “ Виктория не му повярва, ние, феновете, също. Достатъчно? За какво - за парада на Гергьовден или за нещо по-сериозно?

Нали видяхме какъв брой са задоволителни прословутите немски танкове „ Леопард “ в Украйна - оказаха са изцяло задоволителни само като лесна плячка.

Важен бе въпросът, би трябвало ли да чакаме конфликт сред НАТО и Русия. От отговорът стана ясно, че адмиралът като че ли не знае, че този конфликт към този момент е в ход от две години. Русия води война с натовските стратези, с натовското въоръжение, с натовските военни инструктори и прочие - и резултатът е добре прочут. Той не е доста подобаващ за „ Денят на храбростта “ - само че дано да вземем образец от свободните кокошки и да произвеждаме свободни яйца най-малко в този ден.

Ако Евтимов е бил възпрепятстван по някакви аргументи да прояви смелост в отговорите си, той можеше да си разреши най-малко известна откровеност - да вземем за пример, когато го попитаха: Какви са военнните ни благоприятни условия, спрямо Турция или Румъния. И още веднъж не получихме правилен отговор – наподобява в „ Денят на храбростта “ правилните отговори са неразрешени.

Адмиралът обаче не пропусна опцията да пусне познатата плоча – към този момент порядъчно издраскана от нелепици и неистини - за фамозните Ф-16.
Те щели да пристанат като срамежливи булки до края на годината. „ Ами подготвена ли е инфраструктурата? “ - последва светкавичният въпрос. „ О, да… само че не съвсем… ще бъде подготвена следващата година по някое време… “ – и този отговор на Началникът може би трябваше да бъде признат като демонстрация на следващата ни смелост.

Като стане дума за Първите ни братовчеди всичко стартира да лепне от шербет. Гафът, или напряко казано, идиотската ни договорка за Ф-16 към този момент стартира да бъде представяна като някакъв героизъм - и може би е време да бъде осветено и бойно знаме в нейна чест.

В последна сметка, феновете несъмнено са стигнали до заключението, че любимката им Виктория е по-голям познавач във военното дело от Началника на защитата – поради честните й въпроси.

Телевизията от време на време прави чудеса – без значение по какъв начин е отгледана.

Едно другояче сякаш общоприетоо изявление сподели по какъв начин би трябвало да се беседва за Истината, въпреки и това да става в празничен ден.

***

Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.

***