Балъците са в задръстването, в насрещното и аварийната карат тарикатите
Трябва да проверяваме какво се случи с нас.
Как се вкарваме в една и съща матрица, която повтаря сходни облици, събития и процеси. Отива си следващото лято, което беше последно за стотици българи, които се избиха по пътищата. И по най-гладките пътища имаше десетки починали. Стотици други останаха инвалиди. И това се случва всяка година.
Корупцията ражда чувство за безотговорност, което прозира от всяко човешко деяние, в това число и шофирането. Когато знаеш, че няма да те санкционират, правиш каквото си поискаш.
В предишното злополуките бяха национални и нормално след войни. Днес живеем в нова огромна национална злополука, в дословния смисъл. Трагедията в Своге заглъхна, изместена от Вълчо и Ветко, Миню и Стайко. Не че те не са значими. Винаги, където има доста пари, има и доста въпроси. Ако са нарушили законите, да си носят следствията. Колко ли още ще ги последват? А дали ще ги последват? Но до момента в който чакаме отговорите от правораздавателните органи, доста ми се желае да не забравяме нещастието в Своге. Защото тя не заслужава да е знамение за три дни.
Tя е признак за това, което се случва в главите ни. Животът ни през днешния ден е като карането на кола - малко съблюдават разпоредбите и нормално се повличат от средата. А средата може да е смъртоносна. Натискат газта в най-неподходящия миг и изпреварват където е неразрешено. Винаги вършат път на по-скъпата кола и даже си показват, че карат такава, пришпорвайки бараката за 2 хиляди лв. по завоите. Никой не се оплаква, а в случай че може, слиза да се бие. Балъците са в задръстването, а постоянно в насрещното и спешната карат тарикатите. Тези маневри виждаме и в бизнеса, и в политиката. Катастрофално мислене, издаващо доста комплекси.
Проблемът не е дали трима министри да си отидат, а по какъв начин се строят пътищата? Проблемът не е дали техните оставки са съгласувани с съдружните сътрудници, а по какъв начин се контролират тези процеси. Проблемът не е дали Борисов споделил на Симеонов, пък пропуснал да съветва Сидеров (или обратно), а дали тези хора си правят работата. Не дали Каракачанов е със синя каска, а какъв брой дами са в черни забрадки.
Ние сме царе на потулването, на промяната на дневния ред. Новинарските цикли към този момент са толкоз къси, че всеки идващ скандал опустошава предходния.
И на този декор, не се учудвайте, че малко на брой съблюдават разпоредбите. И всеки си кара както си желае. Даде 20 лв. на катаджията, 50 лв. на сътрудника му от ДАИ, 30 лв. на доктора, 300 лв. на директорката на детската градина, 500 лв., с цел да си купи книжката... Банално е.
На светофара ще се биеш, пред урните ще мълчиш. На 9-ти септември, даже и алената шапчица отивала измежду хората. А вълчо, май от дълго време е хванал гората. Френската.
Б. ред. - Коментар на водещия на предаването " 120 минути " по бТВ Светослав Иванов.
Как се вкарваме в една и съща матрица, която повтаря сходни облици, събития и процеси. Отива си следващото лято, което беше последно за стотици българи, които се избиха по пътищата. И по най-гладките пътища имаше десетки починали. Стотици други останаха инвалиди. И това се случва всяка година.
Корупцията ражда чувство за безотговорност, което прозира от всяко човешко деяние, в това число и шофирането. Когато знаеш, че няма да те санкционират, правиш каквото си поискаш.
В предишното злополуките бяха национални и нормално след войни. Днес живеем в нова огромна национална злополука, в дословния смисъл. Трагедията в Своге заглъхна, изместена от Вълчо и Ветко, Миню и Стайко. Не че те не са значими. Винаги, където има доста пари, има и доста въпроси. Ако са нарушили законите, да си носят следствията. Колко ли още ще ги последват? А дали ще ги последват? Но до момента в който чакаме отговорите от правораздавателните органи, доста ми се желае да не забравяме нещастието в Своге. Защото тя не заслужава да е знамение за три дни.
Tя е признак за това, което се случва в главите ни. Животът ни през днешния ден е като карането на кола - малко съблюдават разпоредбите и нормално се повличат от средата. А средата може да е смъртоносна. Натискат газта в най-неподходящия миг и изпреварват където е неразрешено. Винаги вършат път на по-скъпата кола и даже си показват, че карат такава, пришпорвайки бараката за 2 хиляди лв. по завоите. Никой не се оплаква, а в случай че може, слиза да се бие. Балъците са в задръстването, а постоянно в насрещното и спешната карат тарикатите. Тези маневри виждаме и в бизнеса, и в политиката. Катастрофално мислене, издаващо доста комплекси.
Проблемът не е дали трима министри да си отидат, а по какъв начин се строят пътищата? Проблемът не е дали техните оставки са съгласувани с съдружните сътрудници, а по какъв начин се контролират тези процеси. Проблемът не е дали Борисов споделил на Симеонов, пък пропуснал да съветва Сидеров (или обратно), а дали тези хора си правят работата. Не дали Каракачанов е със синя каска, а какъв брой дами са в черни забрадки.
Ние сме царе на потулването, на промяната на дневния ред. Новинарските цикли към този момент са толкоз къси, че всеки идващ скандал опустошава предходния.
И на този декор, не се учудвайте, че малко на брой съблюдават разпоредбите. И всеки си кара както си желае. Даде 20 лв. на катаджията, 50 лв. на сътрудника му от ДАИ, 30 лв. на доктора, 300 лв. на директорката на детската градина, 500 лв., с цел да си купи книжката... Банално е.
На светофара ще се биеш, пред урните ще мълчиш. На 9-ти септември, даже и алената шапчица отивала измежду хората. А вълчо, май от дълго време е хванал гората. Френската.
Б. ред. - Коментар на водещия на предаването " 120 минути " по бТВ Светослав Иванов.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ