Марсианците са дишали водород?
Трудно можем да си представим съществуването на какъвто и да е живот на безплодната повърхнина на алената планета, само че учените към момента не губят вяра, да открият организми надълбоко в изолирани подземни хабитати.
За да има живот, нещо би трябвало да доставя сила на клетките. На Земята тази работа прави кислородът, който явно липсва в атмосферата на Марс. Според една сензационна доктрина марсианците да дишали азот.
Екип от откриватели, управителен от Лиса Мейхю от Университета в Колорадо, е разкрил избрана химическа интензивност сред минерали съдържащи желязо и вода. В резултат на настъпилата реакция се отделят огромни количества водород.
Според авторката на откритието отделеният водород е в количество, задоволително с цел да поддържа живот в разнообразни подземни обитания на Земята или сходни екологични ниши на Марс.
Обикновено тази химическа реакция се следи сред морска вода и разнообразни вулканични скали на морското дъно. В непосредственост до хидротермални извори и при високи температури, скалите изпускат стоманени йони, които реагират със заобикалящата ги морска вода, вследствие на което се отделя стоманен оксид и водород под формата на газ.
И в случай че наоколо до термалните подводни извори водата е прекомерно гореща, с цел да може нещо в нея да оцелее (често над 200 градуса по целзий), то разтвореният във вода водород се просмуква от скалите в по-хладни води. Учените, които учат това събитие, към този момент са разкрили и първите микроби, които виреят в тази атомна среда.
Според доктор Мейхю и сътрудниците й това е първото директно доказателство, че въпросната реакция умерено може да се реализира и при по-ниски температури. Спорен е въпроса, дали тази реакция може да създаде задоволително количество водород при температури, задоволително ниски с цел да се развива живот.
Както изяснява авторката на откритието: „ Ако въпреки всичко допуснем, че даже и при ниски температури в резултат на тази химична реакция се отдели задоволително количество водород, то е изцяло допустимо да се натъкнем на редица подземни обитания на микроорганизми, които „ дишат “ водород.
И в случай че примитивните форми на живот на Земята са оживели и са се развили тъкмо по този метод, е прекомерно евентуално това да се е случило и на Марс. Сега учените би трябвало да отговорят на въпроса: „ Възможно ли е на Марс да е имало форми на живот, които дишат водород? “.
Простата химична реакция сред водата и вулканичните скали безспорно би могла да отдели задоволителни количества от този газ в атмосферата. Дори и при температури сред 50 и 100 градуса по целзий реакцията може да протече сред вода и характерна канара на име шпинел. А тъкмо тези скали са мощно публикувани на Червената планета.
Хипотезата на учените от Университета в Колорадо се поддържа и от последните открития, че на Марс в миналото е имало вода. Според редица специалисти на съседът ни не просто е имало вода, само че към момента има – просто е скрита надълбоко под повърхността. Наличието на вода е и единственото пояснение за откритите останки от метан в атмосферата на Марс.
Редица астробиолози застъпват тезата, че в случай че някъде в цялата слънчева система намерим живот, то това несъмнено ще е на Марс. Причините за това изказване са няколко. Първо, Червената планета не е чак толкоз по-хладна от Земята спрямо останалите ни съседи по слънце. Освен това термосферата ѝ надалеч не е толкоз горещо враждебна, и несъмнено не валят киселинни дъждове, като на някои други близки планети.
В умозаключение доктор Мейхю и екипът и настояват, че: „ Ако Марс крие под повърхността си по-топли температури и вода в течно положение, е изцяло допустимо, прикрито от погледите на всички, марсиански форми на живот, които дишат водород, да процъфтяват и да се развиват. Дали в действителност е по този начин – няма по какъв начин да знаем, само че вероятността е доста огромна “.
