Трудно е да си спомним как някога турският президент Реджеп

Трудно е да си спомним по какъв начин в миналото турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше приветстван като пример за „ мюсюлмански демократ “, който може да служи като модел на целия ислямски свят.   В началото на новото хилядолетие харизматичният някогашен футболен нападател, получил единствено един червен картон в кариерата си на състезател, даде обещание нещо ново: да балансира сред ислямските полезности, парламентарната народна власт, прогресивното богатство, участието в НАТО и насочените към Европейски Съюз промени, напомня Politico.   Този облик на Ердоган e много надалеч в този момент, когато Турция се насочва към изборите на 14 май, белязани от спор за централизацията на властта под все по-авторитарния и разделящ водач.    Ердоган, израснал в квартала на работническата класа Касъмпаша, в този момент ръководи 85 милиона души от големия си сарай от 1150 стаи, до момента в който някои от най-големите му съперници са в пандиза, а медиите и правосъдната система са значително под властта му.    На този декор не е необичайно, че опозицията концентрира акцията си върху премахването на „ едноличния режим “. Шестпартийният опозиционен блок дава обещание да се изправи против всемогъщата президентска система, въведена от Ердоган през 2017 година, и да премине към нов вид плуралистична парламентарна народна власт.    Опозиционният водач Кемал Кълъчдароглу, който се изправя против Ердоган в борбата за президентския пост, разказва възобновяване на турската народна власт като „ първия дирек “ на изборната конкуренция. „ По метод, който опонира на личната му история, законодателната власт на нашия парламент е в хватката на едноличния режим “, сподели Кълъчдароглу, непретенциозен някогашен бюрократ, в тирада на 23 април в чест на основаването на Народното събрание.   Темата за възобновяване на демокрацията обаче надали ще бъде задоволителна в миг, в който гласоподавателите са фокусирани върху цените на лука и краставиците.    На фона на бруталната рецесия на разноските за живот в Турция Кълъчдароглу показва ангажираност и към този проблем, като се появи с лук в ръка в скромната си кухня, откъдето предизвести народа, че цената на кг лук ще скочи до 100 лири (4,67 евро) от 30 лири в този момент, в случай че Ердоган остане на власт.   Ердоган отвърна, че в Турция „ няма проблем с лука, няма проблем с картофите, няма проблем с краставиците “. Но множеството турци знаят, че аритметиката на Кълъчдароглу не е за занемаряване – въпреки всичко е счетоводител по обучение. Годишната инфлация доближи рекордно високо равнище от 85,5% предишния октомври, а през март беше малко на 50%. Турската лира се срина до 19,4 за $ от към 6 за $ при започване на 2020 година   Обратно към манифеста на опозицията за възобновяване на демокрацията – в него са заложени хрумвания за преустановяване на ефикасното право на несъгласие на президента, обезпечаване на непартийно президентство и налагане на ограничаване от един мандат. Парламентът ще бъде заздравен посредством ограничения, вариращи от по-нисък предел за влизане на партия в Народното събрание до по-голямо включване на самостоятелни специалисти в комисиите.  Важни промени сигурно, само че дали ще се харесат на гласоподавателите?    Илке Тойгюр, професор в Мадридския университет „ Карлос Трети “, отбелязва, че въпреки конституционните промени да не са водещи тематики в дебатите към изборите, тези за едноличното ръководство и историческата обвързаност на Турция към Народното събрание получават отзив.   Едноличното ръководство да вземем за пример е необятно обвързвано с неприятното ръководство на стопанската система и внезапното повишаване на цените, отбелязва тя, представена от Politico. Ердоган беше подложен на критика, че налива масло в инфлационния огън, застъпвайки се за понижаване на лихвените проценти.   Ако свържете ръководството на един човек с рецесията на разноските за живот, с рецесията на демокрацията и с всички проблеми във външната политика, получавате система, която се нуждае от алтернарива, разяснява още Тойгюр.    Тя също по този начин акцентира, че Народното събрание е изиграл решаваща роля в основаването на самостоятелната турска република на Мустафа Кемал Ататюрк преди век и това към момента има значение за гласоподавателите. Тя прибавя, че те правят оценка екипното взимане на решения – нещо, на което Кълъчдароглу отдава голямо значение.   Рискован ход    В внезапен контрастност с облика на Ердоган, Кълъчдароглу се показва като изграждащ консенсус, подготвен да търси повече отзиви.    Нещо повече, той издигна визия за себе си като приобщаващ водач до трагично ново равнище, като обществено се разгласи за алевит, член на главното религиозно малцинство в Турция, което дълго време страдаше от дискриминация. Съобщението му в Twitter, посредством което той прикани младите турци да изкоренят „ разграничителната система “ в страната, бе необятно споделяно.    Това е опасен ход против популистки президент от сунитския мейнстрийм, само че посланието е ясно: Кълъчдароглу се показва като плуралистична противоотрова против поляризиращата политика на Ердоган. Скромният 74-годишен мъж може да е малко отегчителен на фона на язвителния сегашен водач, само че рискуващата съпротива е това, от което се нуждае Турция, разяснява Politico.  Повратни точки    Поглеждайки обратно, с цел да разпознават повратна точка, в която Ердоган централизира властта към себе си, множеството наблюдаващи показват митингите в парка „ Гези “ на площад „ Таксим “ в Истанбул от 2013 година, когато стачкуващи се пробваха да спрат разрушаването на зелено пространство.   След като бяха разпръснати със сълзотворен газ и водни оръдия, митингите от „ Таксим “ се разпространиха в десетки градове. Демир Мурат Сейрек от Брюкселското учебно заведение по ръководство, разяснява, че тогава за първи път Ердоган е усетил, че „ опасността е против него “, а не против ръководещата Партия на справедливостта и развиването.   Последната капка беше опитът за прелом през 2016 година (фактите към който остават неясни), предиздвикал Ердоган да организира референдум през април 2017 година за прекосяване към президентска система. Той завоюва с дребна преднина (51,4%) и опозицията към момента оспорва резултата – не на последно място тъй като гласуването се организира по време на изключително състояние след опита за прелом.   Сейрек отбелязва иронията, че президентската система има и дефекти за Ердоган, защото изисква 50 % от гласовете (+1), с цел да остане на поста. Сега, зарязан от големците от ранните дни на неговата партия АК – някогашният президент Абдула Гюл и някогашният министър председател Ахмет Давутоглу се обърнаха против него – той би трябвало да откри мощни сътрудници за своята коалиция, с цел да компенсира числата. „ Всеки път той печели, губейки политическа власт в интерес на други партии. Ердоган побеждава, като споделя властта с от ден на ден и повече хора “, отбелязва Сейрек.  „ Глас на болшинството “, въоръжен с молитвено килимче    Закоравял политически състезател, Ердоган отвръща мощно на обвиняванията, че той е индивидът, който подкопава турската народна власт.   От години той се показва за гласа на болшинството, изтъквайки ислямското благовъзпитание и фамилните полезности, като в същото време споделя, че съперниците му са в крайник с терористите, империалистическия Запад, съмнителните интернационалните финансисти и LGBTQ+ организациите. Основните партии-съперници са отхвърлени като фашисти и перверзници и той предвижда, че неговите гласоподаватели ще „ разпилян “ урните с прилива си на поддръжка на 14 май.   Типично за бойния инстинкт на Ердоган, той улови миг, в който Кълъчдароглу беше сниман да стъпва върху молитвено чердже с обувки в края на март. Въпреки че неговият противник се извини за този несъзнателен случай, Ердоган упрекна Кълъчдароглу, че е получил указания от Фетхуллах Гюлен, основаният в Съединени американски щати просветител, който президентът упреква в подстрекаване към несполучливия прелом в 2016 година   Стискайки молитвено чердже, Ердоган изрече през микрофона си: „ На това молитвено чердже не се стои с обувки. Ще можем да правим благодарствената молитва на това чердже на 15 май. “   Опозиционните политици знаят доста добре, че елементарно могат да бъдат показани от Ердоган като реакционни гласове на остарял хайлайф. Ето за какво те внимават да не опишат препоръчаната от тях конституционна смяна на президентството като връщане на часовника обратно към дните на измислена популярност, а по-скоро като основаване на нещо ново. Нещо, което опозиционният манифест назовава „ в действителност плуралистична народна власт “, която „ в никакъв случай не е била допустима ” преди.  Изходът от изборите   Като се имат поради страховете по отношение на склонността на Ердоган към авторитаризма, на дневен ред са и спекулациите за това какъв брой почтени ще бъдат изборите и дали Ердоган може да ги фалшифицира.    С цялостните запаси на страната и податливите медии на негово разположение, президентът сигурно може да постанова своето въздействие.    Сейрек от Брюкселското учебно заведение за ръководство обаче акцентира, че изборите в Турция в никакъв случай не би трябвало да се съпоставят с тези в Русия или Беларус. Той твърди, че гласуването във всяка изборна секция ще бъде деликатно следено от всички политически партии. „ Все още считам, че това, което може да бъде направено против резултата от изборите в Турция, е много лимитирано “, разяснява той.  Според изследване на POLITICO конкуренцията ще бъде оспорвана, което значи, че евентуално ще има втори тур на президентския избор на 28 май.   Консенсусът е, че Ердоган няма да може да подправи резултата при доста проваляне. По-голямата заплаха, означават няколко анализатори, е, че той може да опита някаква високорискова тактика при положение на неподходящ за него резултат, като изиска наново броене или оповестяване на изключително състояние при положение на някакъв отклоняващ „ случай “. Това обаче единствено в допълнение би раздрусало страната, тъкмо когато Анкара се нуждае от непоклатимост, с цел да притегли задгранични вложители и да съживи стопанската система.   По-атрактивната концепция – само че не и неправдоподобна – е, че Ердоган може тактически да види, че е назрял моментът да поведе опозицията и да нападна новото държавно управление на Кълъчдароглу. Новият президент ще бъде мощно уязвим от внезапната изразителност на Ердоган, до момента в който се пробва да задържи дружно разцепваща се коалиция в разгара на икономическата рецесия.    Парадоксално, само че бидейки в съпротива, членовете на ПСР биха могли даже да поддържат промени за разлюляване на президентството и гарантиране на свободата на медиите, защото това би било в техен интерес, означи Сейрек.    Или пък Ердоган просто би могъл да се обиди на гласоподавателите, в случай че загуби изборите, да напусне страната?   Сейрек счита това за немислимо.   „ В съзнанието си той е втори Ататюрк - избира да почине, в сравнение с да избяга. “