Тритикале - полезната ГМО житна култура
Тритикале съставлява изкуствено основана от индивида житна просвета посредством кръстосване на пшеница и ръж. В исторически проект първи е направил кръстосването британският ботаник Уилсън през 1875 година, само че получените от него растения се оказали стерилни. За първи път фертилни растения са получени от немския селекционер Rimpau през 1888 г.
Съвременните сортове тритикале, съпоставени с останалите зърнено-житни култури, се отличават с високи продуктивни благоприятни условия за рандеман на зърно. Едно от най-важните качества при развъждането на културата е високата нейна резистентност на заболявания, киселинност и засушаване. Освен това високата сложна резистентност на заболявания, неприятели и неподходящи условия вършат тритикале подобаваща за биологично развъждане.
Въпреки това в България съществува съмнение към културата от страна на производителите заради незадоволителното ѝ познаване.
Зърното на тритикале се употребява най-вече за производството на съсредоточен фураж, само че неговите хранителни характерности не се изчерпват единствено с това.
При първичните растения тритикале зърното е било спаружено и в него се е съдържал повече протеин, в сравнение с в другите зърнени култури. При актуалните сортове, които се характеризират с неспаружено, а изпълнено зърно, наличието на протеин е близо до това на пшеницата, само че с по-високо наличие на аминокиселината лизин, която е главната лимитираща и незаменима аминокиселина, употребена за установяване на хранителната стойност на белтъците в зърното на житните култури.
Това високо наличие на лизин прави тритикале източник на храна за животни с усъвършенствана биологична стойност на протеина. Това прави растението скъпа зърнено-фуражна просвета, тъй като храната, която одобряват животните, дефинира биологичната стойност на месото, което одобряваме ние хората.
Освен това зелената маса от тритикале е по-ценна от тази на пшеницата и ръжта. Това е по този начин, тъй като съдържа повече смилаем протеин, а приготвеното от нея брашно е с по-богато наличие на каротиноиди и минерални субстанции, които са значими за хранителния режим на животните.
Но питателните качества на растението тритикале не се лимитират единствено до храна за животните. Макар че количеството на протеина в зърното на растението е високо, то наличието на глутен в него е по-малко, в сравнение с при пшеницата, и е с друго качество. Това прави допустимо присъединяване на тритикале в брашно като примес с пшеница.
При този тип примес от брашна се получава диетичен самун с доста положително качество. Освен това полученият хлаб с присъединяване на тритикале има по-голям размер и по-високо лизиново наличие, което е скъпо, както и да го погледнем, а също така се съдържат и по-малко въглехидрати спрямо хляба, подготвен от чисто пшенично брашно.
Това постанова различен взор върху тази зърнена просвета и допуска да бъде променено отношението и разбирането ни за нея.
През последните години добивите и производството на тритикале в международен мащаб се усилват, а максимален производител все още е Полша.
