Зелените граждански инициативи, които София трябва да подкрепи
Трите прогресивни градски планове демонстрират по какъв начин с дребни намеси може да се реализиран огромни промени. Те също тестват и настройките на хората за смяна в средата. Но за постигането на огромните зелени цели има потребност от добра връзка сред жители, община и страна, бизнес.
Една от огромните климатични цели на Столичната община е да понижи нездравословните излъчвания с 40.6% до 2030 година Тя не е сама в това - градовете по света от дълго време се борят с пагубното въздействие на изменението на климата, като приспособяват инфраструктурата си. Въпросът е дали това въобще може да се случи в точния момент - постоянно се случва администрациите да изостават, а положителният образец да идва от цивилен организации или от бизнеса. Именно поради това основно за зеления преход на градовете са партньорствата. В София към този момент има редица такива планове, които напредват, трансформират мисленето на хората и чакат още поддръжка от институциите. Това беше един от изводите на тазгодишното издание на проведената от " Капитал " конференция Net Zero Economy, като фокусът във вторник бе върху климатично неутралните градове.
" Силата на градовете да трансформират в позитивна тенденция метода, по който управляваме своите запаси и сътворяваме своята среда, не е като цялост от инфраструктура, а като еко-система сред бизнеса, жителите и локалните управляващи ", разяснява арх. Любо Георгиев от експертната организация " Екипа на София " по време на речта си. Едни от най-емблематичните образци за подобен вид партньорства са плановете " Зеленият преход на гарите " ( " Градоскоп " ), " Реките на града " (фондация " Колективът " ), така наречен Зелен кръг ( " Зелена линия София ", " Софияплан ", Столична община). Техни представители участваха в панелната полемика за промяна на градските пространства и присъединяване на така наречен " трети бранш " по време на форума.
Участници в панела бяха Адрияна Михайлова ( " Градоскоп ", SoSofia, Imp-Act), арх. Гергана Илиева ( " Колективът " ) и арх. Станимира Николова ( " Софияплан " ), с модератор Анина Сантова
Всичките те демонстрират по какъв начин с дребни намеси може да се реализиран огромни промени, като в същото време тестват настройките на хората за смяна в средата. Намират се на разнообразни стадии, само че едно е несъмнено: за постигането на огромните зелени цели, които си слагат има потребност от добра връзка сред всички: жители, община и страна, бизнес.
Значителна част от провокациите пред декарбонизацията са съсредоточени в градовете, само че точно в градовете са и най-успешните благоприятни условия за интервенция. арх. Любо Георгиев
Екипът на София
Реклама
Ето и какви са концепциите и до каква степен са стигнали:
#1 Зеленият преход на гарите
Целта е да се показва капацитетът за възкръсване на занамарените територии и постройките на Сточна гара и гара Подуяне-разпредилителна тъй че те да се трансфорат в новаторско и многофункционално пространство. Инициативата е на организацията " Градоскоп " и демонстрира разнообразни хрумвания за линиите и по какъв начин те могат да се върнат към познатите им функционалности, да се сътвори парк по в този момент пустеещите (но към момента зелени) терени, да се направи връзка с гара " Подуяне ", по какъв начин да се свържат северните и южните квартали.
Свършеното дотук не е малко: поредност от срещи с жители, събития в красивата постройка на Сточна гара, която е забравена макар че е монумент на културата, експертни разбори. Една от концепциите е мястото да служи и за новаторски хъб, където да се тестват зелени хрумвания. Ключово за реализирането на плана обаче е партньорството с Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ), която да разреши намесите върху терените на жп линиите, защото са нейна благосъстоятелност. Адрияна Михайлова от " Градоскоп " изясни, че връзката продължава и се чакат по-конкретни стъпки, само че постоянно за сходни огромни промени трябват и законови промени.
Реклама #Реките на града Фестивалът " Реките на София " обръща внимание на " забравените " пространства към реките и демонстрира по какъв начин те могат да се трансфорат в " дейни " места
Инициативата е на фондация " Колективът ", които стартират първо с краткотрайна интервенция около фестивала " Реките на София ". Целта е да " отключат " пространствата към реките за хората и да покажат, че те могат да бъдат превърнати в приятни места за разходка и разнообразни интензивности. Започва се с казуса: известно е, че те не се събират към реките, тъй като знаят, че са мръсни и даже няма входове към тях, а след това и с връзката.
" Искахме да ангажираме всички и да ги уведомим за казуса - оказа се, че хората го знаят, само че решенията им звучат доста ужасно. Започнахме с деяние - с цел да трупаме доверие. Първо с краткотрайни намеси и съоръжения около фестивала, а след това и с непрекъснати намеси, като тази година направихме първата такава в зоната на реката до " Топлоцентрала ", споделя арх. Гергана Илиева от " Колективът ". Следват начинания и развиване на общността в други градове. Посланието е градовете да стартират да обръщат повече внимание на капацитета около реките, като ги развият в линейни паркове да вземем за пример.
А по-голямата цел е да се подтикват вложенията в построяването на канализация и в поддръжката на тези пространства. В София да вземем за пример битовата и дъждовната вода са смесени и това е проблем - в модерните градове към този момент наложително се изисква разделна канализация, само че общината изпусна средствата за това поради грешките в плановете. Но, в случай че желае, може да стартира да работи върху казуса.
Една от огромните климатични цели на Столичната община е да понижи нездравословните излъчвания с 40.6% до 2030 година Тя не е сама в това - градовете по света от дълго време се борят с пагубното въздействие на изменението на климата, като приспособяват инфраструктурата си. Въпросът е дали това въобще може да се случи в точния момент - постоянно се случва администрациите да изостават, а положителният образец да идва от цивилен организации или от бизнеса. Именно поради това основно за зеления преход на градовете са партньорствата. В София към този момент има редица такива планове, които напредват, трансформират мисленето на хората и чакат още поддръжка от институциите. Това беше един от изводите на тазгодишното издание на проведената от " Капитал " конференция Net Zero Economy, като фокусът във вторник бе върху климатично неутралните градове.
" Силата на градовете да трансформират в позитивна тенденция метода, по който управляваме своите запаси и сътворяваме своята среда, не е като цялост от инфраструктура, а като еко-система сред бизнеса, жителите и локалните управляващи ", разяснява арх. Любо Георгиев от експертната организация " Екипа на София " по време на речта си. Едни от най-емблематичните образци за подобен вид партньорства са плановете " Зеленият преход на гарите " ( " Градоскоп " ), " Реките на града " (фондация " Колективът " ), така наречен Зелен кръг ( " Зелена линия София ", " Софияплан ", Столична община). Техни представители участваха в панелната полемика за промяна на градските пространства и присъединяване на така наречен " трети бранш " по време на форума.
Участници в панела бяха Адрияна Михайлова ( " Градоскоп ", SoSofia, Imp-Act), арх. Гергана Илиева ( " Колективът " ) и арх. Станимира Николова ( " Софияплан " ), с модератор Анина Сантова
Всичките те демонстрират по какъв начин с дребни намеси може да се реализиран огромни промени, като в същото време тестват настройките на хората за смяна в средата. Намират се на разнообразни стадии, само че едно е несъмнено: за постигането на огромните зелени цели, които си слагат има потребност от добра връзка сред всички: жители, община и страна, бизнес.
Значителна част от провокациите пред декарбонизацията са съсредоточени в градовете, само че точно в градовете са и най-успешните благоприятни условия за интервенция. арх. Любо Георгиев
Екипът на София
Реклама
Ето и какви са концепциите и до каква степен са стигнали:
#1 Зеленият преход на гарите
Целта е да се показва капацитетът за възкръсване на занамарените територии и постройките на Сточна гара и гара Подуяне-разпредилителна тъй че те да се трансфорат в новаторско и многофункционално пространство. Инициативата е на организацията " Градоскоп " и демонстрира разнообразни хрумвания за линиите и по какъв начин те могат да се върнат към познатите им функционалности, да се сътвори парк по в този момент пустеещите (но към момента зелени) терени, да се направи връзка с гара " Подуяне ", по какъв начин да се свържат северните и южните квартали.
Свършеното дотук не е малко: поредност от срещи с жители, събития в красивата постройка на Сточна гара, която е забравена макар че е монумент на културата, експертни разбори. Една от концепциите е мястото да служи и за новаторски хъб, където да се тестват зелени хрумвания. Ключово за реализирането на плана обаче е партньорството с Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ), която да разреши намесите върху терените на жп линиите, защото са нейна благосъстоятелност. Адрияна Михайлова от " Градоскоп " изясни, че връзката продължава и се чакат по-конкретни стъпки, само че постоянно за сходни огромни промени трябват и законови промени.
Реклама #Реките на града Фестивалът " Реките на София " обръща внимание на " забравените " пространства към реките и демонстрира по какъв начин те могат да се трансфорат в " дейни " места
Инициативата е на фондация " Колективът ", които стартират първо с краткотрайна интервенция около фестивала " Реките на София ". Целта е да " отключат " пространствата към реките за хората и да покажат, че те могат да бъдат превърнати в приятни места за разходка и разнообразни интензивности. Започва се с казуса: известно е, че те не се събират към реките, тъй като знаят, че са мръсни и даже няма входове към тях, а след това и с връзката.
" Искахме да ангажираме всички и да ги уведомим за казуса - оказа се, че хората го знаят, само че решенията им звучат доста ужасно. Започнахме с деяние - с цел да трупаме доверие. Първо с краткотрайни намеси и съоръжения около фестивала, а след това и с непрекъснати намеси, като тази година направихме първата такава в зоната на реката до " Топлоцентрала ", споделя арх. Гергана Илиева от " Колективът ". Следват начинания и развиване на общността в други градове. Посланието е градовете да стартират да обръщат повече внимание на капацитета около реките, като ги развият в линейни паркове да вземем за пример.
А по-голямата цел е да се подтикват вложенията в построяването на канализация и в поддръжката на тези пространства. В София да вземем за пример битовата и дъждовната вода са смесени и това е проблем - в модерните градове към този момент наложително се изисква разделна канализация, само че общината изпусна средствата за това поради грешките в плановете. Но, в случай че желае, може да стартира да работи върху казуса.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ