Трите дъщери на Ева“, десетият роман на Елиф Шафак, позната

„ Трите дъщери на Ева “, десетият разказ на Елиф Шафак, позната у нас с бестселърите си „ Любов “, „ Чест “, „ Копелето на Истанбул “, изследва някои от най-злободневните екзистенциални, обществени и политически проблеми. Религиозната принадлежност, следствията от изборите, които вършим, и феминизмът са измежду тематиките, пред които се изправят Грешната, Набожната и Раздвоената. Книгата е смело проучване на мюсюлманската еднаквост, защитавайки я, оповестена за пръв път към интервала на американската „ мюсюлманска възбрана “, инициирана от президента Доналд Тръмп. Всичко това прави посланието й още по-въздействащо. Чрез своите герои Шафак приказва намерено за заплахите от религиозния екстремизъм и политическите репресии, осъждайки догмите и призовавайки читателите да възприемат полезността на подозрението. Ето какво споделя световноизвестната писателка пред „ Гардиън “.

– Ако градът беше човек, по какъв начин щяхте да опишете Истанбул?
– Истанбул е жена – дейна участничка. Тя е град на спор и противодействие. Но алчността унищожава Истанбул – на всички места, където отидете, ще видите облагородяване – без да се обмисли или да се вземе поради историята на града.

– В лекцията си за „ Ted “ на тематика „ Политиката в художествената литература “ през 2010 година казахте, че критиците от време на време чакат от вас да пишете тъжни истории за мюсюлмани. Защо?
– Заради политиката на идентичността – ние, за злощастие, от ден на ден се ограничаваме до племена. Явно, че упованието е писателите от всяко племе да опишат история за него. Аз съм туркиня, само че съм и доста други неща. За мен въображението е желанието да прекосяваме границите. Когато пишем, можем да бъдем доста неща.

– В „ Трите дъщери на Ева “ има размишления над вярата. И вие ли – сходно на героинята ви Пери, виждате Бог като нахалник?
– Тези от нас, които стоят от ляво – при либералите, не са свършили добре работата си в разискването на другата страна на вярата. Вярата не е наложително религиозно разбиране. Когато се преместите в друга страна –  тъй като изпитвате потребността да го сторите, това е религия. Когато започнете да пишете книга, без да имате визия дали тя ще бъде сполучлива – това е религия. Когато се влюбите и не знаете дали този човек ще направи живота ви благополучен и въпреки всичко рискувате – това е религия. Не желая религията да лишава вярата. Искам си назад разбирането за религия.

– Стигнах доникъде на вашата смразяващо далновидна книга, в която има и терористичен акт – тъкмо по времето, в което се случи нещастието в Истанбул. Как се почувствахте, когато чухте новините?

– Бях съкрушена и ужасена от пропитите с ненавист изявления, в които ислямистки групировки упрекват жертвите си в честване на християнски празник. Докато пишех книгата, се вгледах деликатно в турското общество и в неговата душeвност. Страхът е във въздуха. Напрежението се усеща непрекъснато. Едва доловимо, само че компактно. Забелязвах го във всяка сфера. Нещо гръмва в кухня в Истанбул и всички се хвърлят на пода, мислейки, че това е бомба. Нямаме време за размишления. Нямаме време даже да тъгуваме. Това е, която желаех да уловя в книгата си.

– В „ Трите дъщери… “ има харизматичен преподавател -професор Азър. Имате ли преподавател, който ви е въодушевил?
– Не имам вяра в герои. Хората ме питат на кой от своите женски персонажи отъждествявам най-вече себе си – на Грешната, Набожната или на Раздвоената. Аз не съм нито една от тях. Ще ви споделя моя загадка – обичам да се укривам в мъжките персонажи в книгите ми. И тъкмо в професора се пробвах да вложа парченце от себе си.

– Мона, една от основните героини в книгата, ви е горда да се забули. Разбирате ли нейната позиция?
– Много дами се питат за какво други избират да покриват косите си. Трябва да разберем отговорите на този и на още серия въпроси. Това е едно от най-големите провокации за феминизма в днешно време. Тревожното е, че когато дамите биват разграничени на категории, печели статуквото – патриархата. Това е огромен проблем в Средния Изток, тъй като дамите там живеят като че ли на острови. Консервативните със забулените глави са на един остров, а актуалните със светските разбирания – на различен. Те не виждат, че посред им има нещо общо. Ако бяха сестри, щяха да бъдат изправени пред доста провокации.

– Родена сте в Страсбург и сте отгледана от самотна майка – по какъв начин това повлия върху вас?
–  Оказа огромно въздействие. Не виждах татко си постоянно. Запознах се с двамата си полубратя, когато бях по средата на 20-те си години. Трябваше да привикна, че съм другото дете. Баща ми беше добър татко към синовете си, само че неприятен към мен. Отне ми доста време да приема, че някой може да преуспява в доста неща и да се провали в едно. Когато майка ми се върна в колежа, ме отгледа баба. Нарекох я Anne – майка на турски, а същинската ми майка – Abla, т.е. по-голяма сестра.

– И майка ви е станала посланик?
– Беше извънредно, само че тя учеше интензивно – беше езиковед. Така и не се омъжи наново. Успя, с помощта на поддръжката на моята не толкоз образована баба.

– Кога разбрахте, че ще станете писателка?
– Започнах да пиша от ранна възраст, тъй като бях самотно дете. Животът ми беше отегчителен, а светът, който създавах – доста по-цветен. Наясно съм с притегателната мощ на историите. Стефан Цвайг написа за потребността да се скрие в творбите си, щом светът в близост полудее. Разбирам това, само че мисля, че е време ние, писателите
да излезем от пашкулите си и да заговорим намерено.

– Общувате ли с читатели от Турция?
– На представянията на книгите ми идват феминистки, либерали, дами с бурки, суфисти, кюрди, евреи, арменци, гърци, хора от ЛГБТ обществото. Може и да не поделят хляба си дружно, само че за мен разликите им са значими. От политическия хайлайф постоянно съм получавала отрицателно отношение. Да бъда писателка от турски генезис е като че ли да получавам пестник от едната страна и целувка от другата.

– Чувствате ли Лондон като собствен дом?
– Да. Но е допустимо човек да има няколко родни места. Ако сами сте избрали да напуснете страната си, въпреки и да е тъжно, това ще ви обогати духовно и интелектуално. Винаги ще нося Истанбул в душата си.

Инфо: Стандарт