Тревогите и успехите, скърбите и радостите са нормалната емоционална окраска

Тревогите и триумфите, скърбите и насладите са естествената прочувствена багра на бита и никой не би трябвало да е прекомерно непоколебим към себе си – или другите – за изпитването на тези усеща.

Генерализирано обезпокоително разстройство може и да звучи доста извънредно за тези, които непрестанно са нервни и си човъркат по ноктите, примерно, само че в действителност по калкулации то визира съвсем половината от всички с каквото и да е психиатрично или соматично (на тялото) заболяване.

Тази периодичност сама по себе си е показателно висока, само че може да се добави и това, че приблизително сред 3,5% и 10% от популацията е в клопката на генерализираното обезпокоително разстройство. Това е значимо, тъй като болестта изтезава пациентите, може да съучаства в развиването на други болести, както и да утежни протичането им.

Тревожността не е единствено положение на духа

Голяма част от тези пациенти попадат първоначално в кабинетите от първичната здравна мрежа. Те са наясно с тревогата си, само че нормално търсят помощ поради някоя от многочислените телесни прояви на заболяването:
Мускулно напрежение и болки в главата, врата и гърба; Изпотяване и треперене; Сърцебиене и звук в ушите; Стомашно-чревен дискомфорт, сухота в устата, мъчно преглъщане; Невъзможност за разпределяне, мъчно заспиване и спад на концентрацията.
Тези прояви на генерализираното обезпокоително разстройство в допълнение утежняват качеството на живот. Нещо повече, смята се че то постоянно усложнява протичането на хронични болести като хипертонична болест, стенокардия, захарен диабет и други

Причините

Обичайно психиатричните болести имат разбъркан генезис – композиция от голям брой фактори – какъвто е казусът и с генерализираното обезпокоително разстройство.

Генетична предиспозиция сигурно съществува – знае се, че родството от първа степен с болен усилва риска от болестта 5-6 пъти.

Съвременните усъвършенствани способи за обрисуване на мозъчните структури означават няколко структурно-функционални отклонения у засегнатите – абнормно функциониращи невронални вериги с централна роля на амигдалата и ангажиращи също базалните ядра и тилните и слепоочните дялове на главия мозък.

Установени са и някои нарушавания в невромедиирането, като да вземем за пример намалена интензивност на рецепторите, приемащи потискащите, успокояващи сигнали в централната нервна система.

Колкото и да се изследват тези механизми, пратиката приказва, че мисловните структури на пациентите имат значима роля за поддържане, а съгласно някои – даже и за причиняване на генерализираното обезпокоително разстройство.

Проявите

Тревожността не е нещо, на което може да се даде количествено измерение. Тя е субективно чувство , основано на персоналното разбиране на настроенията и терзанията. Предизвикана от мощни тласъци, тя е изцяло естествена.

Например тревогата

преди доста значим или тежък изпит е естествена. Но тревога до степен, че да пропуснем изпита или пък да да предизвиква такова трептене на ръцете, че да не можем да пишем – тогава към този момент не е.

Понякога е мъчно да се каже по кое време тревогата е патологична, само че преди всичко има един сигурен белег – когато пречи на пациента .

Безпокойствата се изживяват от пациентите като неовладими и мъчителни, нарушават значимо тяхната продуктивност, обществените контакти и общата задоволеност от живота. Обикновено са свързани с ежедневни условия – работа, финанси, домакинство, околните хора, задължения.

Разстройството комбинира от една страна прекомерно обременяване на болния със стресори от околната страна, и от друга – извънмерната му тревога, обвързвана с тях. Това го кара постоянно да е „ нащрек “ и да следи за всяка настъпваща смяна.

Свързани публикации.. Хормони: Стрес, тревога и хормони – каква е връзката 0 Молекули на щастието: GABA - зложелател на паниката 0 Как да си помогнем с техники от когнитивно-поведенческата терапия? Модерна логика на психиката с Анна Тодорова 0

Пациентите посвещават по-голямата част от деня на паниките си, въпреки да осъзнават, че основанията за тях са незначителни. До към 40% от тези пациенти, с изключение на другите проблеми, са застрашени и от разрастване на депресивен епизод.

У нас е ключът към решението

При това разстройство тревогата е на първо място психична. Тя би трябвало да се измести от дейни ограничения по превъзмогването й.

Повишената предразположеност към тревога не е равнозначно на присъда. На нея засегнатият може да отговори с разнообразни техники за разпределяне , а за в допълнение компенсиране съществуват ефикасни медикаментозни схеми.

Осъзнаването на казуса и търсенето на помощ от психотерапевт и психиатър е главната крачка за преодоляването на заболяването. К огнитивно-поведенческата терапия има отлични резултати и изгодите от нея се съхраняват и даже усилват с времето. Съществуват и подобаващи лекарства за помощ.