Защо времето сега се свива и какво да правим в тези тревожни времена
Тревогата изяжда времето ни. Ето с какво тревогата е рискова. Тя е нужна. Помага да се спасяваш, да си нащрек, да концентрираш вниманието и да си в бойна подготвеност, това е несъмнено.
А забелязахте ли, че нещо стартира да се случва с времето? С нашето субективно време, с чувство за време? Денят минава доста бързо, след него проблясва още един ден, след това още един и още един… Събитията се заменят с други събития, като всичко е както нормално, само че като в наложително интензивен филм.
Времето стартира да не ни стига. Утрото пристигна. И в този момент към този момент е вечер, о, не, към този момент е нощ!
А като че ли нищо пагубно не се случва. Няма световни мрачни събития или промени, само че няма задоволително време. Тече бързо, изтича през пръстите ни…
Тази паника го гълтам и форсира. Дори и да не сте изцяло наясно с тревогата. Дори всичко да върви по открития график, съгласно графика скоростта на времето се усилва. Като трен в мрачен тунел. В тунела на паниката.
Мнозина остаряха в последно време, доста остаряха. Въпреки че не бяха заболели, те работеха, живееха обмислен живот. Но персоналното време се форсира – доста хора също приказват за това. Тази обща тревога изяжда персоналното ни време, форсира го. И в очакване на изхода от обстановката. И възприятието за беззащитност – обстановката не зависи от нас. Не е ясно какво да се прави.
Времето е скъпо, това е нашият живот. И би трябвало да забавите персоналното си време с всички налични средства. Обстоятелствата ще се трансформират, само че можете да излезете от „ машината на времето “ като прошарен дъртак. Или въобще да не излезете.
Спрете да поглъщате тревожни и мрачни вести. Забелязали ли сте по какъв начин притеглят вниманието и лишават време, по какъв начин преминавате от една рискова информация към друга, към трета?.. Научихте главното за един ден – и това е задоволително. Спрете се, преминете към потребно и градивно.
Не предполагайте по какъв начин ще свърши. Както желае Създателят, по този начин ще свърши, споделят вярващите. Има Замисъл. И единствено персоналното ни държание зависи от нас. Дръжте се по този начин, че да не се срамувате от думите и делата си по-късно, това е всичко. Опасните и тревожни времена ще отминат. А нашите думи и каузи ще останат с нас. И ние ще би трябвало да отговаряме за тях.
Поемете самодейност. Когато седите и четете мрачното и плашещото, когато бездействено мислите за неприятното, без да вършиме нищо, времето бързо изтича. Свива се.
Правете това, което е значимо и належащо за вашето бъдеще; за положително бъдеще. Учете. Започнете ремонт. Заемете се с вашата фигура и тегло. Учете език. Отворете си блог онлайн. Изглежда, че ще изяде още повече време!
Не. Ще се изненадате, само че времето ще се удължи. Ще е повече. То ще спре да гори в пламъците на безпокойството с тази скорост.
И отделете време за приятни действия. Масажирайте брачна половинка или детето си. Отидете в парка на разходка в тишина. Играйте с котката, не викайте: „ Нямам време! “. Изпечете торта. Има време.
И още нещо удължава времето: изкуството. Красотата побеждава разрушението и Хаоса, прогонва тъмните същности. Разгледайте красиви картини, прочетете добра остаряла книга, полюбувайте се на архитектурата на остарялата сграда… Спрете и се полюбувайте.
Забавете времето с всички налични средства, с цел да излезете по-късно, когато всичко свърши, здрави и мощни. Преодолейте устремното течение и се наслаждавайте на спокойната водна повърхнина, това е наша задача. Пазете се. И сдържайте времето си. За да удължите дните на живота си на Земята…
Анна Кирянова
