Акрапович: Заради войната не успях да отида на погребението на баща ми
Треньорът на ЦСКА Бруно Акрапович даде искрено телевизионно изявление, в което приказва за най-трудните моменти в живота си – губи дребната си сестра и татко си поради ракови болести. Босненецът разкри и забавен миг, при който е бил избавен от сегашния управител на Ливърпул Юрген Клоп.
" Преди да се родя майка ми отишла да се види с вуйна ми, която имала посетители – семейство от чужбина. Викали на детето " Бруно, ела, ела " и майка ми е запомнила името и казвала – в случай че е наследник, ще се споделя Бруно. И мисля, че единственият Бруно от Босна съм аз. В душата си съм босненец. Не е елементарно да го казваш, тъй като хората там са разграничени... Но по този начин ме възпитаха моите родители. Мога да кажа и че съм българин. Много приятни хора, доста качествени хора, хора, които ми дават хубаво възприятие. Нямам проблем с това. Да кажа, че съм европеец е най-лесно, само че съм от Босна и съм босненец ", безапелационен е Акрапович.
" Много щастлива фамилия бяхме. Нямахме доста, само че живеехме доста хубаво. При нас има приказка " където децата са положителни, къщата не е тясна. Сестра ми беше родена на 25 септември, аз на 26 септември, разликата беше 5 години. Това беше потрес за мен, нещо, което на тази възраст не си представях, че е допустимо. Аз бях на 14, не можех да схвана, че просто тя няма да е там на идващия ден. Нямаше ден, в който да не си мисля за момента, в който изгубих сестра си. Това ме преследва цялостен живот. ", споделя експертът.
А на помощ, с цел да се оправи с тъгата, идва футболът. Акрапович с усмивка си спомня за първия ден, в който допира топката… или най-малко нещо, наподобяващо топка.
" Нямахме топка и по тази причина слагахме чорапи в по-голям чорап и по този начин играехме футбол. Излизахме всички на открито и си играехме по през целия ден, не можеха да ни намерят, а като се приберем у дома, имаше плесници и незабавно по леглата. Имах един братовчед, той не разбираше от футбол, беше доста недодялан и все искаше да ме хване и да ме удари – правеше му кеф. За да му избягам, се научих да дриблирам и да търча. Това бяха първите ми крачки във футбола, а по-късно пристигна и първата същинска топка. По това време да имаш такава беше нещо неповторимо. Във футбола търсех успокоение, търсих по какъв начин да не помни гибелта на сестра ми и давах всичко от себе си на терена. Казах си, че ще стана футболист и няма нито една преграда, която ще ми попречи да го направя ", признава треньорът на ЦСКА пред bTV.
Следват обаче разочарования. Когато е на 18 години един от треньорите в клуба на родния му град - Челник, му споделя, че е по-добре да си потърси работа във фабрика, в сравнение с да се мъчи.
" Аз му споделих " ще забележим тази работа ", което беше безсрамно от моя страна, не може по този начин да приказваш на треньора, изключително по това време. Даже ми удари пестник. Но пристигна различен треньор, който вярваше в мен и ми даваше късмет. "
В Челник обаче се пробват да го изиграят с контракта му. Затова на 21 година Бруно взима смелото решение да замине за Хановер, при фамилията на по-голямата си сестра. На 8 август 1988 година се качва за първи път на аероплан и потегля към необятните благоприятни условия на Запада.
" Има символика. Аз го забелязах в самолета, имаше вестник и пишеше датата, преди този момент не обърнах внимание и си помислих " в случай че стартира да играя в Германия, ще взема фланелка с номер 8 ". Оттогава докрая играя с номер 8. В Германия ме поканиха на проби в Арминия. Бях 15 минути на терена, когато пристигна спортният шеф на клуба и незабавно изиска да подпишем контракт. "
“Аз по принцип съм порядъчен човек. В Босна споделяха, че съм огромен немец, а в Германия, че съм по-голям немец от германците. От учебно заведение знаех напълно малко немски. Имах шанс, че сестра ми имаше дребна щерка. Тя стартира учебно заведение на 6 години и аз учех с нея граматика. Учехме и немски песнички, а с песни доста елементарно се учи, тъй като думите остават в главата. Казах си, желая да науча немски по-добре от германците. Почнах от доста елементарни неща до граматика, която е доста сложна в Германия. Имах един прочут, юрист. Казвах " виж, какъв брой добре знам езика ". Той пък ме предложения на кафе и викна други съдии и един политик. Те употребиха думи, които чувах за първи път. Целият се изчервих. Тогава разбрах, че има още какво да изучавам и му бях сърдит, само че осъзнах, че това беше доста внимателен метод да ми покаже, че имам още да работя. "
Животът на Бруно в Германия тъкмо стартира да се подрежда, когато в родната му Босна избухва войната. Оставила отпечатък освен поради братоубийствените сражения, само че и поради следващата персонална покруса, която би трябвало да изживее.
" Спомням си, че по едно време нямаше телефонна връзка. Една нощ, преди да си легна превъртах телефона - 20, 30, 50 пъти, просто да намеря връзка. Нямаше. Около 4 месеца не знаех дали фамилията ми е живо. Баща ми беше болен. И той имаше израстък. Почина 1992 година от същото - не от войната непосредствено, само че е обвързвано, тъй като по това време нямаше лекари и естествени медицински условия. Исках да отида на погребението, само че не можех. Семейството ми сподели: " Можеш да влезеш, само че в случай че влезеш, жив няма да излезеш ". Аз бях със сестра ми, с нея се грижехме финансово за фамилията ми в Босна и трябваше да оказваме помощ доста. Всичко беше толкоз скъпо, ситуацията беше извънредно. Взех решение да не пътувам. "
Днес Акрапович си спомня в подробност всеки мач, в който е взел присъединяване и споделя с лекост до най-малката детайлност за всеки от тях. Един дуел обаче остава цялостна тайнственост.
" Имах мач в неделя, татко ми умря в събота. Треньорът ме пита на този ден дали желая да играя и аз не знаех какво друго мога да върша в живота си, с какво да се занимавам, по тази причина взех решение да играя. Играх в срещата, само че тя е единствената, която не помня. Нямам визия какво се случи. Знам, че сме спечелили с 2:0. Това беше ден, който желаех да не помни ".
" Разбирахме дали роднините ми са добре от другари, които пътуваха натам и от Червения кръст. По тях изпращахме пари. Но 20 кг чувал брашно струваше към 1000 марки. Аз взимах 6900 бруто заплата във Волфсбург, нето - 3500, т.е. може да си визиите какъв брой успявахме да помогнем. Средният ми брат трябваше да върви 25 км, с цел да вземе някакви неща от първа нужда. Даваше нещо скъпо, с цел да вземе нещо за ястие. Много беше извънредно, доста. На никого не го поисквам, такива спорове сред съседи - да се убиват, да стрелят по къщата ви... Един по един издърпахме другите от фамилията, последни пристигнаха майка ми и най-малкият ми брат. Големият ми брат и сестра ми отпътуваха за Австралия, живеят там добре. Средният ми брат отиде в Хърватия. А майка ми и дребният ми брат се върнаха в къщата в Босна. Добре са. Тези компликации ми помогнаха, тъй като усещах огромна отговорност към фамилията ми и споделих, че ще дам всичко от себе си на никого да не му липсва нищо и в случай че действам аз, ще действа и всичко друго. Това предписание си сложих самичък и се придържам към него. "
Правилото сработва. В Германия Акрапович сменя няколко тима, измежду които Волфсбург, Майнц и Енерги (Котбус), с който играе в най-високото равнище на немския футбол – Бундеслигата. Става и национал на Босна. Любопитен е престоят му в Майнц, където е съотборник с сегашния управител на Ливърпул Юрген Клоп.
" Той говореше доста с мен. Аз бях малко като бунтовник, все имах спорове. Просто не можех да изгубвам и се ядосвах, когато нещо не се получаваше и по този начин стигахме до спорове с играчите. Веднъж от клуба желаеха да ме изключат за 6 мача, трябваше да има диалог. Юрген ми сподели " в този момент ще мълчиш, аз ще приказвам ". А аз му споделих " това няма по какъв начин да стане, аз ще се оправям ", а той ми отговори " по какъв начин ще се оправиш, няма да се оправяш самичък ". Беше доста образован човек, доста самоотвержен. И той като мен доста се палеше и искаше всеки да дава всичко от себе си! "
" Дългата коса ми беше запазена марка. Много ми беше мъчно да се разделя с нея. Много се дръзвам, като виждам тези фотоси. Тази фризура ме защитаваше от всичко отрицателно, по този начин успявах да се изолирам, да се съсредоточвам върху моите неща. Беше като щит към мен. ", споделя още Акрапович.
За човек, изгубил толкоз доста в живота си, напълно разумно за Акрапович успеха е всичко, само че не непременно. " Ако цената е мръсна – не. Ако цената е разпределяне, предпочитание, мотивация, тогава е непременно. ", безапелационен е треньорът на ЦСКА.
" Преди да се родя майка ми отишла да се види с вуйна ми, която имала посетители – семейство от чужбина. Викали на детето " Бруно, ела, ела " и майка ми е запомнила името и казвала – в случай че е наследник, ще се споделя Бруно. И мисля, че единственият Бруно от Босна съм аз. В душата си съм босненец. Не е елементарно да го казваш, тъй като хората там са разграничени... Но по този начин ме възпитаха моите родители. Мога да кажа и че съм българин. Много приятни хора, доста качествени хора, хора, които ми дават хубаво възприятие. Нямам проблем с това. Да кажа, че съм европеец е най-лесно, само че съм от Босна и съм босненец ", безапелационен е Акрапович.
" Много щастлива фамилия бяхме. Нямахме доста, само че живеехме доста хубаво. При нас има приказка " където децата са положителни, къщата не е тясна. Сестра ми беше родена на 25 септември, аз на 26 септември, разликата беше 5 години. Това беше потрес за мен, нещо, което на тази възраст не си представях, че е допустимо. Аз бях на 14, не можех да схвана, че просто тя няма да е там на идващия ден. Нямаше ден, в който да не си мисля за момента, в който изгубих сестра си. Това ме преследва цялостен живот. ", споделя експертът.
А на помощ, с цел да се оправи с тъгата, идва футболът. Акрапович с усмивка си спомня за първия ден, в който допира топката… или най-малко нещо, наподобяващо топка.
" Нямахме топка и по тази причина слагахме чорапи в по-голям чорап и по този начин играехме футбол. Излизахме всички на открито и си играехме по през целия ден, не можеха да ни намерят, а като се приберем у дома, имаше плесници и незабавно по леглата. Имах един братовчед, той не разбираше от футбол, беше доста недодялан и все искаше да ме хване и да ме удари – правеше му кеф. За да му избягам, се научих да дриблирам и да търча. Това бяха първите ми крачки във футбола, а по-късно пристигна и първата същинска топка. По това време да имаш такава беше нещо неповторимо. Във футбола търсех успокоение, търсих по какъв начин да не помни гибелта на сестра ми и давах всичко от себе си на терена. Казах си, че ще стана футболист и няма нито една преграда, която ще ми попречи да го направя ", признава треньорът на ЦСКА пред bTV.
Следват обаче разочарования. Когато е на 18 години един от треньорите в клуба на родния му град - Челник, му споделя, че е по-добре да си потърси работа във фабрика, в сравнение с да се мъчи.
" Аз му споделих " ще забележим тази работа ", което беше безсрамно от моя страна, не може по този начин да приказваш на треньора, изключително по това време. Даже ми удари пестник. Но пристигна различен треньор, който вярваше в мен и ми даваше късмет. "
В Челник обаче се пробват да го изиграят с контракта му. Затова на 21 година Бруно взима смелото решение да замине за Хановер, при фамилията на по-голямата си сестра. На 8 август 1988 година се качва за първи път на аероплан и потегля към необятните благоприятни условия на Запада.
" Има символика. Аз го забелязах в самолета, имаше вестник и пишеше датата, преди този момент не обърнах внимание и си помислих " в случай че стартира да играя в Германия, ще взема фланелка с номер 8 ". Оттогава докрая играя с номер 8. В Германия ме поканиха на проби в Арминия. Бях 15 минути на терена, когато пристигна спортният шеф на клуба и незабавно изиска да подпишем контракт. "
“Аз по принцип съм порядъчен човек. В Босна споделяха, че съм огромен немец, а в Германия, че съм по-голям немец от германците. От учебно заведение знаех напълно малко немски. Имах шанс, че сестра ми имаше дребна щерка. Тя стартира учебно заведение на 6 години и аз учех с нея граматика. Учехме и немски песнички, а с песни доста елементарно се учи, тъй като думите остават в главата. Казах си, желая да науча немски по-добре от германците. Почнах от доста елементарни неща до граматика, която е доста сложна в Германия. Имах един прочут, юрист. Казвах " виж, какъв брой добре знам езика ". Той пък ме предложения на кафе и викна други съдии и един политик. Те употребиха думи, които чувах за първи път. Целият се изчервих. Тогава разбрах, че има още какво да изучавам и му бях сърдит, само че осъзнах, че това беше доста внимателен метод да ми покаже, че имам още да работя. "
Животът на Бруно в Германия тъкмо стартира да се подрежда, когато в родната му Босна избухва войната. Оставила отпечатък освен поради братоубийствените сражения, само че и поради следващата персонална покруса, която би трябвало да изживее.
" Спомням си, че по едно време нямаше телефонна връзка. Една нощ, преди да си легна превъртах телефона - 20, 30, 50 пъти, просто да намеря връзка. Нямаше. Около 4 месеца не знаех дали фамилията ми е живо. Баща ми беше болен. И той имаше израстък. Почина 1992 година от същото - не от войната непосредствено, само че е обвързвано, тъй като по това време нямаше лекари и естествени медицински условия. Исках да отида на погребението, само че не можех. Семейството ми сподели: " Можеш да влезеш, само че в случай че влезеш, жив няма да излезеш ". Аз бях със сестра ми, с нея се грижехме финансово за фамилията ми в Босна и трябваше да оказваме помощ доста. Всичко беше толкоз скъпо, ситуацията беше извънредно. Взех решение да не пътувам. "
Днес Акрапович си спомня в подробност всеки мач, в който е взел присъединяване и споделя с лекост до най-малката детайлност за всеки от тях. Един дуел обаче остава цялостна тайнственост.
" Имах мач в неделя, татко ми умря в събота. Треньорът ме пита на този ден дали желая да играя и аз не знаех какво друго мога да върша в живота си, с какво да се занимавам, по тази причина взех решение да играя. Играх в срещата, само че тя е единствената, която не помня. Нямам визия какво се случи. Знам, че сме спечелили с 2:0. Това беше ден, който желаех да не помни ".
" Разбирахме дали роднините ми са добре от другари, които пътуваха натам и от Червения кръст. По тях изпращахме пари. Но 20 кг чувал брашно струваше към 1000 марки. Аз взимах 6900 бруто заплата във Волфсбург, нето - 3500, т.е. може да си визиите какъв брой успявахме да помогнем. Средният ми брат трябваше да върви 25 км, с цел да вземе някакви неща от първа нужда. Даваше нещо скъпо, с цел да вземе нещо за ястие. Много беше извънредно, доста. На никого не го поисквам, такива спорове сред съседи - да се убиват, да стрелят по къщата ви... Един по един издърпахме другите от фамилията, последни пристигнаха майка ми и най-малкият ми брат. Големият ми брат и сестра ми отпътуваха за Австралия, живеят там добре. Средният ми брат отиде в Хърватия. А майка ми и дребният ми брат се върнаха в къщата в Босна. Добре са. Тези компликации ми помогнаха, тъй като усещах огромна отговорност към фамилията ми и споделих, че ще дам всичко от себе си на никого да не му липсва нищо и в случай че действам аз, ще действа и всичко друго. Това предписание си сложих самичък и се придържам към него. "
Правилото сработва. В Германия Акрапович сменя няколко тима, измежду които Волфсбург, Майнц и Енерги (Котбус), с който играе в най-високото равнище на немския футбол – Бундеслигата. Става и национал на Босна. Любопитен е престоят му в Майнц, където е съотборник с сегашния управител на Ливърпул Юрген Клоп.
" Той говореше доста с мен. Аз бях малко като бунтовник, все имах спорове. Просто не можех да изгубвам и се ядосвах, когато нещо не се получаваше и по този начин стигахме до спорове с играчите. Веднъж от клуба желаеха да ме изключат за 6 мача, трябваше да има диалог. Юрген ми сподели " в този момент ще мълчиш, аз ще приказвам ". А аз му споделих " това няма по какъв начин да стане, аз ще се оправям ", а той ми отговори " по какъв начин ще се оправиш, няма да се оправяш самичък ". Беше доста образован човек, доста самоотвержен. И той като мен доста се палеше и искаше всеки да дава всичко от себе си! "
" Дългата коса ми беше запазена марка. Много ми беше мъчно да се разделя с нея. Много се дръзвам, като виждам тези фотоси. Тази фризура ме защитаваше от всичко отрицателно, по този начин успявах да се изолирам, да се съсредоточвам върху моите неща. Беше като щит към мен. ", споделя още Акрапович.
За човек, изгубил толкоз доста в живота си, напълно разумно за Акрапович успеха е всичко, само че не непременно. " Ако цената е мръсна – не. Ако цената е разпределяне, предпочитание, мотивация, тогава е непременно. ", безапелационен е треньорът на ЦСКА.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ