Трапани – градът между две морета
Трапани е незначителен град в Сицилия. Намира се на полуостров в северозападния й ъгъл в подножието на планината Ериче. Тя е висока към 600 метра, само че тъй като е напълно покрай морето, стои внушително. Старата историческа част е строена върху тясна линия суша с форма на сърп. На върха на острието има красива средновековна наблюдателна кула. На това място се срещат две морета – Средиземно от юг и Тиренско от север. Тъй че заран човек може да се изкъпе в едното, а следобяд в другото.
Трапани носи очарованието на множеството градове в Южна Италия – тесни улици в случайни направления като лабиринт, в който човек елементарно се изгубва, с цел да откри след известно време, че се е въртял на едно място около обилни барокови църкви (chiese), изящни фасади на дворци (palazzi), тратории, остерии и подмамващи витрини.
Древното име на града е Дрепанон, бил е значим финикийски град, по-късно част от Картаген и е играл стратегическа роля по време на пуническите войни, преди римляните, предвождани от Катул, да го завладяват през 241 година пр.Хр. (Добре непокътнати археологически монументи от Античността има в две близки селища – Седжеста и Селинунте, на трийсетина минути с рейс.) През идващите епохи регионът запада, само че през Средновековието е бил значима част от прекомерно бурната история на европейския юг. Владян е от византийци, сарацини, нормани, арагонци, като всички са оставили културна диря. Твърди се, че Сервантес е прекарал тук известно време и разказът за борбата с вятърните мелници в „ Дон Кихот “ е въодушевен от локалния пейзаж. По време на Втората международна война градът много е потърпевш от бомбардировки, само че към момента има доста архитектура, археология и други атракции, които притеглят туристи.
В остарялата част има десетина впечатляващи църкви, строени в разнообразни като исторически и културен подтекст интервали сред XII и XIX век и още повече не по-малко импозантни имения на локални аристократични семейства и публични здания. Кеф ти Ренесанс, кеф ги барок, кеф ти готика и неокласицизъм, че и ар нуво. Всяка крачка тук внимателно внушава, че през дългата история на това място постоянно е имало авторитетна аристократична каста, която да моделира избран усет и да го постанова като естетически консенсус, елегантно пренесен и в модерни здания. Без да крият модерността си, те по никакъв метод не накърняват силуета на старите времена.
Централната и най-лъскава улица е „ Виторио Емануеле II “. От южната й страна е пиаца „ Гарибалди “ със съответния монумент, а напълно наоколо е виа „ Гарибалди “. На стотина метра е пиаца „ Виторио Емануеле II “ още веднъж с монумент. Впрочем това са двете имена, които оформят гръбнака на уличната система в множеството италиански градове, подкрепяни от Джузепе Мацини, Данте Алигиери и Джовани Бокачо. Ако попаднете в чужд италиански град и се озовете на улица или пиаца „ Виторио Емануеле “, значи сте в центъра и няма потребност да питате къде е. Което е напълно разбираемо, тъй като крал Виторио Емануеле и Джузепе Гарибалди имат специфична роля в основаването на съвременна Италия през 1861 година, те са нещо като father founders за италианската нация.
Ако сте за към седмица тук и към този момент сте разгледали пристанището с големите фериботи, марината с дребните, междинните и по-големите яхти, минали сте около кулата „ Лини “ на носа и сте се насладили на красивия пейзаж откъм северния бряг, значи е време да влезете в сърцето на Трапани.
Не би трябвало да пропуснете катедралата „ Сан Лоренцо “ – внушителна и доста красива, строена и разширявана сред XV и XVIII век, като обилната барокова фасада е по план на арх. Бонавентура Черто. Забележителна е бронзовата врата със скулптирани евангелски сюжети, както и картината „ Разпятието “ от Ван Дайк (1646). Наблизо е църквата на йезуитите (Chiesa dei gesuiti), строена при започване на XVII век. Тя рядко е отворена, само че може да имате шанс. Още няколко църкви наоколо заслужават интерес – базиликата „ Св. Петър “, една от най-старите в града, строена още в раннохристиянския интервал, Църквата на Чистилището (Chiesa del Purgatorio) със статуята на св. Салваторе над вратата и също църквата „ Свети Августин “ на piazzetta (площадче) „ Сатурно “ с рядко красива розетка над входа. В непосредствена непосредственост е Сатурновия шадраван – също доста красива изработка от XIV век.
Италианските католически църкви са с не по-малко обилни интериори откъм орнаменти, декорация и ритуална утвар от православните. Но вместо фрески и напрестолни икони тук има най-вече живопис и статуя. При това иконографията е надълбоко друга като жанр и дух от източноправославната с нейните мистични и предумишлено безплътни, безтелесни изображения в двуизмерна вероятност. Тук в противен случай, господства реализмът, страданието е същинско и живо, кръвта е яркочервена и в действителност се стича от раните на мъчениците, а болката е ясно изписана на лицата. Лицата на статуите постоянно са с физически цвят, а от време на време и облеклата са същински. Не би трябвало да се изненадвате, в случай че срещнете религиозна празнична върволица, предвождана от фигура на локална светица, носена на ръце, облечена в бяла сватбена рокля, обилно накичена с цветя и с начервени устни. И до момента в който размишлявате върху тези особености в иконографското съпреживяване на вярата, нищо чудно да ви се допие кафе или друго. Наоколо има доста благоприятни условия.
В края на виа „ Виторио Емануеле “ има още една забележителна постройка – Palazzo Senatorio. Построена е от розов мрамор с кула и два часовника – единият отмерва часовете, а другият - циклите на Луната. Казват, че били от най-старите в Европа. Върху постройката има паметни плочи за значими събития от италианското Рисорджименто (национално придвижване за обединяване на Италия), станали тъкмо тук. Единият приключва патетично с думите:Col sangue del popolo la storia scrivele le sue grandi epopee. ( " С кръвта на народа историята написа своите велики епоси. " )
Сицилианците са мощно вярващи католици, или най-малко по този начин наподобява, тъй като в неделя църквите са цялостни, а на обяд градът се изпразва. Ако се случи в слънчева неделя да се разноските из остарялата част, зад отворените прозорци ще чуете шумни диалози, сходни на свада и дрънкане на лъжици и чинии. Онези, които не са си вкъщи, нормално са в заведенията за хранене. В неделя са цялостни. Семейният неделен обяд тук очевидно е закон, а вечерта излизат на разходка, още веднъж фамилно и елегантно облечени. Хранителните магазини в неделя са затворени, само че магазините за облекла и обувки вечер са необятно отворени.
Обичайна панорама е мъж и жена на възраст да вървят хванати за ръка. Явно тук се обичат, без да го крият. Освен това доста обичат кучета, само че не би могло да се твърди, че постоянно чистят след тях. Тъй че не е неприятно да си гледате в краката. Не се изненадвайте, в случай че видите мъж или жена да влизат в магазин или кафене с кучето си. Тук е признато.
Между остарелия и новия град има красива градина „ Вила Маргарита “ с разнообразни екзотични растения, палми и големи фикуси, хвърлящи плътна и хладна сянка в горещите дни.
Гръбнак на новия град е виа „ Джовани Батиста Фардела “ – дълга и необятна комерсиална улица с доста магазини, офиси и кафенета. Фардела е огромна и доста авторитетна локална аристократична фамилия с корени още от XV век и с доста заслуги към града и региона. Джовани и братята му Винченцо, Енрико и Микеле са били дейни участници в революционните събития от 1848 и 1861 година и близки сподвижници на Гарибалди.
На двайсетина минути от ботаническата градина по „ Виа Фардела “ е църквата „ Санта Мария дел Анунциата “, а до нея е градският музей „ Аугусто Пеполи “ с доста богата и забавна колекция от живопис, статуя и етнографски сбирки от интервала XV-XIX век. Още едно място, което не заслужава да бъде пропуснато. Другото е живописното градче Ериче на десетина километра върху билото на към този момент упоменатата планина. Отива се с рейс или с кабинков въжен превоз. Първият вид е по-евтин, а вторият – доста по-приятен поради красивите гледки към града, брега и околните Егадски острови. На билото ви чакат двайсетина средновековни църкви, два замъка, хубав парк до единия от тях и тесни улички с присъщото за такива места туристическо раздвижване. Има хубави гледки на изток, където Сицилия е камениста, хълмиста и суха. Но няма гори. Усещането за неналичието им се укрепва от изящните силуети на спорадични пинии, финикови палми и кипариси. Пейзажът като цяло е доминиран от лозя и маслинови градини. Което би трябвало да подхрани любознанието ви към локалните зехтини, както и към виновността – " Грило " и " Неро д’Авола ".
Още една локална забележителност са солниците. На влизане в града около морето се виждат бели хълмове, а до тях към момента стоят някои от мелниците, с които Дон Кихот се е сражавал. Някога са служели за изпомпване на водата и за смилане на солта. Повече детайлности за историята на този стратегически в миналото поминък може да видите и научите в локалния музей на солта. Днес мелниците са един от знаците на Трапани, необятно застъпен в локалната сувенирна промишленост. Тя предлага също доста забавна рисувана керамика и бижута от обработен корал.
Ако Егадските острови Фавиняна, Леванцо и Маретимо, гледани от Ериче, са ви се сторили съблазнителни, не е проблем да ги посетите. Предлагат се проведени целодневни екскурзии с яхти. До Фавиняна има и постоянна линия с нещо като морски рейс. Стига се за трийсетина минути. На пристанището може да си вземете велосипед и островът е ваш.
Всеки град си има характерен звуков облик, изключително присъщ в ранно утро. В Трапани картината основават крясъците на гларуси, басовото боботене на фериботи и шума от присъщите тукашни триколесни моторетки с кабини и каросерии, които от изгрев слънце разнасят зеленчук и друга стока по магазините. Ако има вятър, към това се прибавя и свистенето на мачтите.
Естествено, градът има и вкусов облик, доминиран от аранчини (пържени оризови топки с всякакви типове плънка), каноли (сладки с крем от рикота), ястия с кускус и морски блага и капоната с патладжани. Има и други забавни ястия, само че това е обособена тематика.
Местните хора са радостни, отзивчиви и дружелюбни. Готови са постоянно да оказват помощ, само че не разчитайте прекомерно доста на британския, изключително в случай че питате за нещо някой по-възрастен чичо. Най-вероятно диалогът ще стартира накратко на британски и бързо ще премине на интензивен италиански. Хубаво е, че жестикулират и най-малко ще разберете накъде да вървите. А в случай че чуете и думи като дуеченто или треченто, значи търсеното място е близо. Ако знаете малко италиански, евентуално ще ви схванат какво питате, само че надали ще разберете какво ви дават отговор. Впрочем по този начин е с всички езици, които си мислите, че знаете, само че не знаете.
Ето за всеки случай няколко потребни думи. Pizza, spaghetti, cappuccino, pasta и ciao си ги знаете, това са изконни български думи. Бира е birra, кафе е caffe, вино е vino. Fermata е спирка, stazione е гара. Pranzo veloce е бърз обяд. Vietato е неразрешено. Най-често върви с fumare – пуша. Има и картинка. Ospedale е болница. Aiuto е помощ. Да пази бог.
Трапани носи очарованието на множеството градове в Южна Италия – тесни улици в случайни направления като лабиринт, в който човек елементарно се изгубва, с цел да откри след известно време, че се е въртял на едно място около обилни барокови църкви (chiese), изящни фасади на дворци (palazzi), тратории, остерии и подмамващи витрини.
Древното име на града е Дрепанон, бил е значим финикийски град, по-късно част от Картаген и е играл стратегическа роля по време на пуническите войни, преди римляните, предвождани от Катул, да го завладяват през 241 година пр.Хр. (Добре непокътнати археологически монументи от Античността има в две близки селища – Седжеста и Селинунте, на трийсетина минути с рейс.) През идващите епохи регионът запада, само че през Средновековието е бил значима част от прекомерно бурната история на европейския юг. Владян е от византийци, сарацини, нормани, арагонци, като всички са оставили културна диря. Твърди се, че Сервантес е прекарал тук известно време и разказът за борбата с вятърните мелници в „ Дон Кихот “ е въодушевен от локалния пейзаж. По време на Втората международна война градът много е потърпевш от бомбардировки, само че към момента има доста архитектура, археология и други атракции, които притеглят туристи.
В остарялата част има десетина впечатляващи църкви, строени в разнообразни като исторически и културен подтекст интервали сред XII и XIX век и още повече не по-малко импозантни имения на локални аристократични семейства и публични здания. Кеф ти Ренесанс, кеф ги барок, кеф ти готика и неокласицизъм, че и ар нуво. Всяка крачка тук внимателно внушава, че през дългата история на това място постоянно е имало авторитетна аристократична каста, която да моделира избран усет и да го постанова като естетически консенсус, елегантно пренесен и в модерни здания. Без да крият модерността си, те по никакъв метод не накърняват силуета на старите времена.
Централната и най-лъскава улица е „ Виторио Емануеле II “. От южната й страна е пиаца „ Гарибалди “ със съответния монумент, а напълно наоколо е виа „ Гарибалди “. На стотина метра е пиаца „ Виторио Емануеле II “ още веднъж с монумент. Впрочем това са двете имена, които оформят гръбнака на уличната система в множеството италиански градове, подкрепяни от Джузепе Мацини, Данте Алигиери и Джовани Бокачо. Ако попаднете в чужд италиански град и се озовете на улица или пиаца „ Виторио Емануеле “, значи сте в центъра и няма потребност да питате къде е. Което е напълно разбираемо, тъй като крал Виторио Емануеле и Джузепе Гарибалди имат специфична роля в основаването на съвременна Италия през 1861 година, те са нещо като father founders за италианската нация.
Ако сте за към седмица тук и към този момент сте разгледали пристанището с големите фериботи, марината с дребните, междинните и по-големите яхти, минали сте около кулата „ Лини “ на носа и сте се насладили на красивия пейзаж откъм северния бряг, значи е време да влезете в сърцето на Трапани.
Не би трябвало да пропуснете катедралата „ Сан Лоренцо “ – внушителна и доста красива, строена и разширявана сред XV и XVIII век, като обилната барокова фасада е по план на арх. Бонавентура Черто. Забележителна е бронзовата врата със скулптирани евангелски сюжети, както и картината „ Разпятието “ от Ван Дайк (1646). Наблизо е църквата на йезуитите (Chiesa dei gesuiti), строена при започване на XVII век. Тя рядко е отворена, само че може да имате шанс. Още няколко църкви наоколо заслужават интерес – базиликата „ Св. Петър “, една от най-старите в града, строена още в раннохристиянския интервал, Църквата на Чистилището (Chiesa del Purgatorio) със статуята на св. Салваторе над вратата и също църквата „ Свети Августин “ на piazzetta (площадче) „ Сатурно “ с рядко красива розетка над входа. В непосредствена непосредственост е Сатурновия шадраван – също доста красива изработка от XIV век.
Италианските католически църкви са с не по-малко обилни интериори откъм орнаменти, декорация и ритуална утвар от православните. Но вместо фрески и напрестолни икони тук има най-вече живопис и статуя. При това иконографията е надълбоко друга като жанр и дух от източноправославната с нейните мистични и предумишлено безплътни, безтелесни изображения в двуизмерна вероятност. Тук в противен случай, господства реализмът, страданието е същинско и живо, кръвта е яркочервена и в действителност се стича от раните на мъчениците, а болката е ясно изписана на лицата. Лицата на статуите постоянно са с физически цвят, а от време на време и облеклата са същински. Не би трябвало да се изненадвате, в случай че срещнете религиозна празнична върволица, предвождана от фигура на локална светица, носена на ръце, облечена в бяла сватбена рокля, обилно накичена с цветя и с начервени устни. И до момента в който размишлявате върху тези особености в иконографското съпреживяване на вярата, нищо чудно да ви се допие кафе или друго. Наоколо има доста благоприятни условия.
В края на виа „ Виторио Емануеле “ има още една забележителна постройка – Palazzo Senatorio. Построена е от розов мрамор с кула и два часовника – единият отмерва часовете, а другият - циклите на Луната. Казват, че били от най-старите в Европа. Върху постройката има паметни плочи за значими събития от италианското Рисорджименто (национално придвижване за обединяване на Италия), станали тъкмо тук. Единият приключва патетично с думите:Col sangue del popolo la storia scrivele le sue grandi epopee. ( " С кръвта на народа историята написа своите велики епоси. " )
Сицилианците са мощно вярващи католици, или най-малко по този начин наподобява, тъй като в неделя църквите са цялостни, а на обяд градът се изпразва. Ако се случи в слънчева неделя да се разноските из остарялата част, зад отворените прозорци ще чуете шумни диалози, сходни на свада и дрънкане на лъжици и чинии. Онези, които не са си вкъщи, нормално са в заведенията за хранене. В неделя са цялостни. Семейният неделен обяд тук очевидно е закон, а вечерта излизат на разходка, още веднъж фамилно и елегантно облечени. Хранителните магазини в неделя са затворени, само че магазините за облекла и обувки вечер са необятно отворени.
Обичайна панорама е мъж и жена на възраст да вървят хванати за ръка. Явно тук се обичат, без да го крият. Освен това доста обичат кучета, само че не би могло да се твърди, че постоянно чистят след тях. Тъй че не е неприятно да си гледате в краката. Не се изненадвайте, в случай че видите мъж или жена да влизат в магазин или кафене с кучето си. Тук е признато.
Между остарелия и новия град има красива градина „ Вила Маргарита “ с разнообразни екзотични растения, палми и големи фикуси, хвърлящи плътна и хладна сянка в горещите дни.
Гръбнак на новия град е виа „ Джовани Батиста Фардела “ – дълга и необятна комерсиална улица с доста магазини, офиси и кафенета. Фардела е огромна и доста авторитетна локална аристократична фамилия с корени още от XV век и с доста заслуги към града и региона. Джовани и братята му Винченцо, Енрико и Микеле са били дейни участници в революционните събития от 1848 и 1861 година и близки сподвижници на Гарибалди.
На двайсетина минути от ботаническата градина по „ Виа Фардела “ е църквата „ Санта Мария дел Анунциата “, а до нея е градският музей „ Аугусто Пеполи “ с доста богата и забавна колекция от живопис, статуя и етнографски сбирки от интервала XV-XIX век. Още едно място, което не заслужава да бъде пропуснато. Другото е живописното градче Ериче на десетина километра върху билото на към този момент упоменатата планина. Отива се с рейс или с кабинков въжен превоз. Първият вид е по-евтин, а вторият – доста по-приятен поради красивите гледки към града, брега и околните Егадски острови. На билото ви чакат двайсетина средновековни църкви, два замъка, хубав парк до единия от тях и тесни улички с присъщото за такива места туристическо раздвижване. Има хубави гледки на изток, където Сицилия е камениста, хълмиста и суха. Но няма гори. Усещането за неналичието им се укрепва от изящните силуети на спорадични пинии, финикови палми и кипариси. Пейзажът като цяло е доминиран от лозя и маслинови градини. Което би трябвало да подхрани любознанието ви към локалните зехтини, както и към виновността – " Грило " и " Неро д’Авола ".
Още една локална забележителност са солниците. На влизане в града около морето се виждат бели хълмове, а до тях към момента стоят някои от мелниците, с които Дон Кихот се е сражавал. Някога са служели за изпомпване на водата и за смилане на солта. Повече детайлности за историята на този стратегически в миналото поминък може да видите и научите в локалния музей на солта. Днес мелниците са един от знаците на Трапани, необятно застъпен в локалната сувенирна промишленост. Тя предлага също доста забавна рисувана керамика и бижута от обработен корал.
Ако Егадските острови Фавиняна, Леванцо и Маретимо, гледани от Ериче, са ви се сторили съблазнителни, не е проблем да ги посетите. Предлагат се проведени целодневни екскурзии с яхти. До Фавиняна има и постоянна линия с нещо като морски рейс. Стига се за трийсетина минути. На пристанището може да си вземете велосипед и островът е ваш.
Всеки град си има характерен звуков облик, изключително присъщ в ранно утро. В Трапани картината основават крясъците на гларуси, басовото боботене на фериботи и шума от присъщите тукашни триколесни моторетки с кабини и каросерии, които от изгрев слънце разнасят зеленчук и друга стока по магазините. Ако има вятър, към това се прибавя и свистенето на мачтите.
Естествено, градът има и вкусов облик, доминиран от аранчини (пържени оризови топки с всякакви типове плънка), каноли (сладки с крем от рикота), ястия с кускус и морски блага и капоната с патладжани. Има и други забавни ястия, само че това е обособена тематика.
Местните хора са радостни, отзивчиви и дружелюбни. Готови са постоянно да оказват помощ, само че не разчитайте прекомерно доста на британския, изключително в случай че питате за нещо някой по-възрастен чичо. Най-вероятно диалогът ще стартира накратко на британски и бързо ще премине на интензивен италиански. Хубаво е, че жестикулират и най-малко ще разберете накъде да вървите. А в случай че чуете и думи като дуеченто или треченто, значи търсеното място е близо. Ако знаете малко италиански, евентуално ще ви схванат какво питате, само че надали ще разберете какво ви дават отговор. Впрочем по този начин е с всички езици, които си мислите, че знаете, само че не знаете.
Ето за всеки случай няколко потребни думи. Pizza, spaghetti, cappuccino, pasta и ciao си ги знаете, това са изконни български думи. Бира е birra, кафе е caffe, вино е vino. Fermata е спирка, stazione е гара. Pranzo veloce е бърз обяд. Vietato е неразрешено. Най-често върви с fumare – пуша. Има и картинка. Ospedale е болница. Aiuto е помощ. Да пази бог.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ