Защо сменяме времето?
Традиционно в края на месец октомври, в последната неделя, сменяме стрелките на часовниците. Това се случи в неделя тъкмо в 4.00 часа, а за 2022 година това е на 30.10. Хубавото е, че ще можем да спим един час повече и заран ще се съмва с един час по-рано. Както и в множеството хубави неща обаче, постоянно има и нещо отрицателно, а именно- ще се стъмва по-рано.
Макар че евентуално сте чували, че за първи път германците вкарват промяната на времето по време на Първата международна война за да имат повече време за осъществяване на военните си дейности, истината е че концепцията за преместването на стрелките хрумва още през 1895 година на Джордж Хъдсън от Нова Зеландия, който бил фен на инсектите. Чрез промяната на времето той просто би разполагал с повече дневна светлина, с цел да събира насекомите, в които напряко бил влюбен. В случая приказваме за лятното преместване на стрелките, естествено.
За да сме изцяло правилни, е добре тук да отворим скоби и да споменем, че има задоволително достоверни източници, съгласно които концепцията за промяна на времето произлиза в реалност от Бенджамин Франклин над век по-рано, тъй като през 1784 година, до момента в който е обитавал в Париж, той е писал до вестник Парижки вестник с предложение жителите на града да стартират да стават по-рано и да си лягат по-рано. Което по своята същина е безусловно същото. Да не забравяме, че и известният като първи американски посланик в историята, бил фамозен със своята пестеливост. Все отново негов е изразът, че човек не би трябвало да пилее на вятъра парите си.
Така или другояче през 1902 година англичанинът Уилям Уилет внася предложение в Британския парламент да има промяна на времето, с цел да може хората да се любуват по-дълго време на светлина. Самият Чърчил, както и известният публицист сър Артър Конан Дойл, поддържат тази релативно новаторска концепция, само че Британският парламент отхвърля предлагането.
Със започването на Втората международна война, или по-точно две години след започването ѝ, германците си спомнят за импортираното в Британския парламент предложение за промяна на времето и го ползват на процедура. Не след дълго съвсем всички страни, взели присъединяване в Първата международна война последват немския образец и стартират да сменят лятно и зимно часово време.
Лятното часово време в България се вкарва чак през 1979 г и по настояще то стартира последната неделя от месец март в 3:00 часа и последната неделя през месец октомври, само че в 4:00 часа, когато превъртаме стрелките един час обратно, т.е. връщаме се в 3: 00 часа.
В предишното промяната на времето от лятно на зимно и противоположното несъмнено е било разумно, тъй като силата е постъпвала най-вече от въглищата. Днес икономическите изгоди от тази промяна са минимални, а от ден на ден изследвания демонстрират, че на болшинството от хората тази промяна се отразява отрицателно от чисто психическа позиция.
При сходно такова изследване, извършено в Германия, над 70 % от хората са изказали мнение в интерес на това да няма промяна на времето. Това е и повода през 2019 година Европейският Съюз да слага въпроса дали да има промяна на времето или не, само че преместването на стрелките в европейските страни продължава да е реалност.
