Европа, в която всички обичат Германия. И която стряска Русия
Този месец за следващ път ми се случи да се озова в 5 разнообразни страни в разстояние единствено на два дни.
Пътувах от Белгия през Люксембург за Франция. Границите се минават със скорост 120 километра в час и даже не на всички места има табелки, показващи края на една страна и началото на друга.
Във Франция ми хрумна да пия бира в Германия. Няма нищо по-лесно на света – трамваят от Страсбург ме води до такава степен по моста над Рейн на цената на едно пътешестване с градския превоз. На връщане се разминах с претъпкани трамваи с германци, решили да се повеселят по-дълго време от другата страна на великата река, защото в родината им затварят заведенията по-рано.
По различен мотив се разходих и до Нидерландия.
И петте страни са създатели на Европейската общественост за въглища и стомана, прераснала през днешния ден в Европейски Съюз. Четири от тях са били окупирани от Германия по време на Втората международна война. Съответно са потърпевши от нацистката злина.
За случилото се с Франция са изписани вагони с книги. Ще посочи единствено, че през днешния ден в градския превоз в Париж спирките се оповестяват с изключение на на френски, също по този начин на британски и на... немски език. Нищо, че Вермахтът е минал на церемониал по „ Шан-з-Елизе “ при капитулацията на Франция. Въпреки това сражавалият се в две международни войни против Германия Шарл дьо Гол протяга ръка за другарство с тогавашния окупатор и застава дружно с него против съдружника Англия.
От Нидерландия нацистите депортират над 100 000 евреи, което е унищожило търговията в Амстердам А за сбогом срутват Ротердам и още няколко града по морето. Символ на омразата към Германия са сълзите и псувните на нидерландския футболист Вим ван Ханегем след финала на международното състезание през 1974 година, изгубен от неговия тим с 1:2 против Федерална Република Германия. Баща му, сестра му и двама от братята му умират при бомбардировките. Днес обаче голяма част от жителите на Ниската земя знаят и приказват немски.
Нацистите сполучливо настройват валонци против фламандци в Белгия, депортират за насилствен труд в Германия близо 200 000 души, с цел да работят като плебеи против мизерно възнаграждение. За два дни през 1940 година германците правят клането в градчето Винкт, при което са убити към 140 души. Днес обаче немската общественост в Белгия (80 000 души) се употребява с огромна респект.
Колкото до Люксембург, той е анексиран от Германия и жителите му са оповестени за германци. Приложено е нещо като нашия „ възродителен развой “. Френските лични имена са сменени с немските им еквиваленти. Така напирмер всеки Пиер става Петер и всеки Жан – Йохан или Ханс. Преведени са даже семействата, като да вземем за пример Дюпон става Брюкнер. Отделно няколко хиляди младежи от Великото херцогство са мобилизирани във Вермахта и изпратени да се борят на източния фронт. Малцина остават живи.
Как да не мразиш Германия след всичко това?
Да, но не, споделяше починалият Петко Бочаров. Днес Европейски Съюз надали би съществувал без Германия. Тя е първа икономическа мощ и максимален вносител в хазната на Съюза. Тя е и пръв стопански сътрудник и вложител на съседите си, които в миналото е прегазила. Влиянието й е неведнъж по-голямо от това на тогавашната нацистка страна. И всички – или най-малко множеството – обичат модерна Германия.
Всичко това се дължи на обстоятелството, че Германия е претърпяла своя катарзис, а отводът от нацисткото минало е публична държавна политика. Никой не приказва за връщане на Елзас и Лотарингия в лоното на историческата татковина. Който желае да ги посети, се качва на кола, на трен или на трамвай и минава границата без никаква инспекция. А може и пешком.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/хитлер-париж_cr.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 962 " /> След капитулацията на Франция през 1940 година Хитлер посещава Париж и театралничи пред Айфеловата кула.
Русия явно не желае тази Европа. Така, както не я желаеше и предшественикът й Съюз на съветските социалистически републики.
Почитан като избавител на Европа от нацистката чума, доста бързо след края й Съюз на съветските социалистически републики си печели репутацията на угнетител и окупатор на страни, дръзнали да мечтаят за европейско бъдеще. Констатира го още през 1968 година не различен, а огромният стихотворец Александър Твардовски, основал облика на Василий Тьоркин - знак на воина избавител. Но този път Твардовски съпоставя в едно четиристишие възторженото посрещане на Червената войска в Прага през 1945 година и националното възмущение от нея в същата тази Прага единствено 23 години по-късно.
Днес Русия продължава прекомерно сполучливо по този надолнище. Европейският модел е зложелател номер 1 на режима на Владимир Путин. В Кремъл повече от всичко ненавиждат демокрацията, сменяемостта в ръководството, рестриктивните мерки на президентските мандати, контрола върху властта. Те стряскат режима даже когато са наоколо до страната му. И това е основната причина за войната против Украйна.
Граници не се местят, а се отстраняват. Това е един от главните правила на днешна Европа. Така са сведени съвсем до нула последствията от обстоятелството, че след Втората международна война 6 страни лишават територии от Германия. (Това може би не важи само за миналия към Русия анклав Калининград.)
Казано в резюме, окупаторът стана мечтан сътрудник, а освободителят - агресор.
Управниците на Русия не могат да одобряват, че някой от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер през днешния ден смее да не желае да живее под тяхно въздействие. В Кремъл са най-хубавите, мислят единствено за положителното на народите, които други, злонамерени страни насъскват против тях.
Премахнатите граници са в действителност очистване на националния суверенитет. Нали тази стъпка планува непълен отвод от него? В Европейски Съюз даже не го крият – написано е черно на бяло.
Ама то и самият Европейски съюз е нацистки план. И такава опорка има. Според нея, когато германците разбрали, че губят войната, им щукнало да създадат Европейски съюз, с цел да владеят още веднъж Европа. С едничката цел да навредят на Русия.
Все другите са отговорни.
Няма потребност в Москва да откриват топлата вода. В Берлин са го създали преди 7 десетилетия. И по тази причина голяма част от популацията на прегазения в миналото Бенелюкс през днешния ден приказва немски.
И в Балтика биха могли да приказват съветски, който така и така мнозина знаят добре. Също и в Полша. Но за задачата московският комшия не би трябвало непрекъснато да надува мускули и да омаловажава сталинските закононарушения. Нито да афишира за нацистки страните, в които президентите и ръководещите партии непрекъснато се сменят. (В Украйна от 1991 година до момента на власт е седми подред държавен глава против единствено трима в Русия за същия интервал.) А да се покае за породените несгоди, както направи Германия.
И тогава могат да паднат и границите, които Русия сама издигна и с които през днешния ден от ден на ден се изолира от Европа.
„ Представи си, че няма страни. Не е мъчно да го направиш “, пееше Джон Леннън в популярната си ария Imagine.
Наистина не е мъчно. Трябва единствено воля.
Пътувах от Белгия през Люксембург за Франция. Границите се минават със скорост 120 километра в час и даже не на всички места има табелки, показващи края на една страна и началото на друга.
Във Франция ми хрумна да пия бира в Германия. Няма нищо по-лесно на света – трамваят от Страсбург ме води до такава степен по моста над Рейн на цената на едно пътешестване с градския превоз. На връщане се разминах с претъпкани трамваи с германци, решили да се повеселят по-дълго време от другата страна на великата река, защото в родината им затварят заведенията по-рано.
По различен мотив се разходих и до Нидерландия.
И петте страни са създатели на Европейската общественост за въглища и стомана, прераснала през днешния ден в Европейски Съюз. Четири от тях са били окупирани от Германия по време на Втората международна война. Съответно са потърпевши от нацистката злина.
За случилото се с Франция са изписани вагони с книги. Ще посочи единствено, че през днешния ден в градския превоз в Париж спирките се оповестяват с изключение на на френски, също по този начин на британски и на... немски език. Нищо, че Вермахтът е минал на церемониал по „ Шан-з-Елизе “ при капитулацията на Франция. Въпреки това сражавалият се в две международни войни против Германия Шарл дьо Гол протяга ръка за другарство с тогавашния окупатор и застава дружно с него против съдружника Англия.
От Нидерландия нацистите депортират над 100 000 евреи, което е унищожило търговията в Амстердам А за сбогом срутват Ротердам и още няколко града по морето. Символ на омразата към Германия са сълзите и псувните на нидерландския футболист Вим ван Ханегем след финала на международното състезание през 1974 година, изгубен от неговия тим с 1:2 против Федерална Република Германия. Баща му, сестра му и двама от братята му умират при бомбардировките. Днес обаче голяма част от жителите на Ниската земя знаят и приказват немски.
Нацистите сполучливо настройват валонци против фламандци в Белгия, депортират за насилствен труд в Германия близо 200 000 души, с цел да работят като плебеи против мизерно възнаграждение. За два дни през 1940 година германците правят клането в градчето Винкт, при което са убити към 140 души. Днес обаче немската общественост в Белгия (80 000 души) се употребява с огромна респект.
Колкото до Люксембург, той е анексиран от Германия и жителите му са оповестени за германци. Приложено е нещо като нашия „ възродителен развой “. Френските лични имена са сменени с немските им еквиваленти. Така напирмер всеки Пиер става Петер и всеки Жан – Йохан или Ханс. Преведени са даже семействата, като да вземем за пример Дюпон става Брюкнер. Отделно няколко хиляди младежи от Великото херцогство са мобилизирани във Вермахта и изпратени да се борят на източния фронт. Малцина остават живи.
Как да не мразиш Германия след всичко това?
Да, но не, споделяше починалият Петко Бочаров. Днес Европейски Съюз надали би съществувал без Германия. Тя е първа икономическа мощ и максимален вносител в хазната на Съюза. Тя е и пръв стопански сътрудник и вложител на съседите си, които в миналото е прегазила. Влиянието й е неведнъж по-голямо от това на тогавашната нацистка страна. И всички – или най-малко множеството – обичат модерна Германия.
Всичко това се дължи на обстоятелството, че Германия е претърпяла своя катарзис, а отводът от нацисткото минало е публична държавна политика. Никой не приказва за връщане на Елзас и Лотарингия в лоното на историческата татковина. Който желае да ги посети, се качва на кола, на трен или на трамвай и минава границата без никаква инспекция. А може и пешком.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/хитлер-париж_cr.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 962 " /> След капитулацията на Франция през 1940 година Хитлер посещава Париж и театралничи пред Айфеловата кула.
Русия явно не желае тази Европа. Така, както не я желаеше и предшественикът й Съюз на съветските социалистически републики.
Почитан като избавител на Европа от нацистката чума, доста бързо след края й Съюз на съветските социалистически републики си печели репутацията на угнетител и окупатор на страни, дръзнали да мечтаят за европейско бъдеще. Констатира го още през 1968 година не различен, а огромният стихотворец Александър Твардовски, основал облика на Василий Тьоркин - знак на воина избавител. Но този път Твардовски съпоставя в едно четиристишие възторженото посрещане на Червената войска в Прага през 1945 година и националното възмущение от нея в същата тази Прага единствено 23 години по-късно.
Днес Русия продължава прекомерно сполучливо по този надолнище. Европейският модел е зложелател номер 1 на режима на Владимир Путин. В Кремъл повече от всичко ненавиждат демокрацията, сменяемостта в ръководството, рестриктивните мерки на президентските мандати, контрола върху властта. Те стряскат режима даже когато са наоколо до страната му. И това е основната причина за войната против Украйна.
Граници не се местят, а се отстраняват. Това е един от главните правила на днешна Европа. Така са сведени съвсем до нула последствията от обстоятелството, че след Втората международна война 6 страни лишават територии от Германия. (Това може би не важи само за миналия към Русия анклав Калининград.)
Казано в резюме, окупаторът стана мечтан сътрудник, а освободителят - агресор.
Управниците на Русия не могат да одобряват, че някой от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер през днешния ден смее да не желае да живее под тяхно въздействие. В Кремъл са най-хубавите, мислят единствено за положителното на народите, които други, злонамерени страни насъскват против тях.
Премахнатите граници са в действителност очистване на националния суверенитет. Нали тази стъпка планува непълен отвод от него? В Европейски Съюз даже не го крият – написано е черно на бяло.
Ама то и самият Европейски съюз е нацистки план. И такава опорка има. Според нея, когато германците разбрали, че губят войната, им щукнало да създадат Европейски съюз, с цел да владеят още веднъж Европа. С едничката цел да навредят на Русия.
Все другите са отговорни.
Няма потребност в Москва да откриват топлата вода. В Берлин са го създали преди 7 десетилетия. И по тази причина голяма част от популацията на прегазения в миналото Бенелюкс през днешния ден приказва немски.
И в Балтика биха могли да приказват съветски, който така и така мнозина знаят добре. Също и в Полша. Но за задачата московският комшия не би трябвало непрекъснато да надува мускули и да омаловажава сталинските закононарушения. Нито да афишира за нацистки страните, в които президентите и ръководещите партии непрекъснато се сменят. (В Украйна от 1991 година до момента на власт е седми подред държавен глава против единствено трима в Русия за същия интервал.) А да се покае за породените несгоди, както направи Германия.
И тогава могат да паднат и границите, които Русия сама издигна и с които през днешния ден от ден на ден се изолира от Европа.
„ Представи си, че няма страни. Не е мъчно да го направиш “, пееше Джон Леннън в популярната си ария Imagine.
Наистина не е мъчно. Трябва единствено воля.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ