Извънземни ли са построили този древен град?
Този град в Южна Америка, който се намира на територията на днешно Перу, е същинска мистерия. Сега десетки хора по света, които са научили за него, се питат каква е историята му. Някои даже позволяват версията за извънземна цивилизация, стояща зад построяването му.
Той е открит от археолозите преди към 70 години и незабавно се трансформира в същинска сензация измежду археолозите. Учените допускат, че се е появил в интервала сред 2000 и 2600 години преди нашата епоха, написа pochivka.blitz.bg.
Карал , както се споделя градът, е открит по напълно инцидентен метод от американски пътешественици едвам през 1949 година. А това, което крие, си остава и до през днешния ден същинска мистерия. Основното проучване на перуанската находка стартира чак през 1994 година и продължава до наши дни.
Преди това изобретение в същия район били открити и други места с остатъци от антични уреди, които по размери явно се различавали от нормалните жилищни постройки. Аналогични постройки били открити и по време на разкопките в Карал.
Благодарение на това изобретение учените могли с акуратност да открият отминалостта на градежа.
Това станало допустимо благодарение на радиовъглероден разбор на една от находките на мястото на разкопките - плетена чанта от тръстикови нишки. Именно ориентировъчните данни посочили, че този най-древен град е на възраст към 5000 години.
Колкото и да е необичайно, този обект е влезнал в листата на ЮНЕСКО едвам преди 10 години. Градът е съхранен доста добре, което очевидно е било допустимо, с помощта на сухия климат. На повърхност от към 60 хектара са живели към 20 хиляди души, най-малко по този начин допускат учените. Интересното е, че същият този град е зародил едновременно с други антични обитаеми места като Месопотамия, Индия, Египет или Китай.
Все още не е потвърдено, само че се допуска, че самият град е бил столица на огромна област.
Сред другите обекти на градската архитектура изпъкват седем пирамиди, сред които били ситуирани улици, площади, хранилища и амфитеатър.
Има и различен, извънредно любопитен факт - на територията на Карал не е открито никакво оръжие - няма даже стени или укрепления. Това свидетелства, че локалните поданици са били изумително мирни - не са взели участие във войни или сражения.
Затова пък учените са намерили екземпляри от антични музикални принадлежности - флейти, направени от кости на пеликан или пък и свирки от лами и елени.
Изследователите са изяснили, че локалното население е почитало " свещения огън ". Жителите устройвали в жилищата си религиозни огнища. Имало е и основно огнище в самия град, което е горяло непрестанно, снабдено със комплицирана, вентилационна система.
За самия олтар е бил издигнат и специфичен амфитеатър, който е защитавал свещената светиня от инцидентен пожар на двойна стена, с която тя е била обградена.
Има към този момент доктрина, че точно за този град се е разпространявала легендата на перуанските индийци. В легендата се споделя за град, в който всичките камъни, които се осветявали от утринното слънце, се превръщали по-късно в злато. Но в случай че някой от хората опитвал да се допре до тях, то изгарял за секунди и изчезвал.
Според друга локална легенда, в града на слънцепоклонниците горял безконечен огън, който защитавал популацията от войни и заличаване. Затова и хората не се нуждаели от оръжие или крепостни стени.
Но един път там пристигнали диви племена, които разрушили оборудванията, разграбили храмовете и трансформирали града в руини. Всъщност това може да се окаже същинската причина за разрушаването на този невероятен град. По време на разкопките там са открити освен следи от пожари, само че и опустошения на самите здания, които няма по какъв начин да бъдат породени от естествените стихии.
В момента се устройват специфични екскурзии до руините на този античен град.
Той е открит от археолозите преди към 70 години и незабавно се трансформира в същинска сензация измежду археолозите. Учените допускат, че се е появил в интервала сред 2000 и 2600 години преди нашата епоха, написа pochivka.blitz.bg.
Карал , както се споделя градът, е открит по напълно инцидентен метод от американски пътешественици едвам през 1949 година. А това, което крие, си остава и до през днешния ден същинска мистерия. Основното проучване на перуанската находка стартира чак през 1994 година и продължава до наши дни.
Преди това изобретение в същия район били открити и други места с остатъци от антични уреди, които по размери явно се различавали от нормалните жилищни постройки. Аналогични постройки били открити и по време на разкопките в Карал.
Благодарение на това изобретение учените могли с акуратност да открият отминалостта на градежа.
Това станало допустимо благодарение на радиовъглероден разбор на една от находките на мястото на разкопките - плетена чанта от тръстикови нишки. Именно ориентировъчните данни посочили, че този най-древен град е на възраст към 5000 години.
Колкото и да е необичайно, този обект е влезнал в листата на ЮНЕСКО едвам преди 10 години. Градът е съхранен доста добре, което очевидно е било допустимо, с помощта на сухия климат. На повърхност от към 60 хектара са живели към 20 хиляди души, най-малко по този начин допускат учените. Интересното е, че същият този град е зародил едновременно с други антични обитаеми места като Месопотамия, Индия, Египет или Китай.
Все още не е потвърдено, само че се допуска, че самият град е бил столица на огромна област.
Сред другите обекти на градската архитектура изпъкват седем пирамиди, сред които били ситуирани улици, площади, хранилища и амфитеатър.
Има и различен, извънредно любопитен факт - на територията на Карал не е открито никакво оръжие - няма даже стени или укрепления. Това свидетелства, че локалните поданици са били изумително мирни - не са взели участие във войни или сражения.
Затова пък учените са намерили екземпляри от антични музикални принадлежности - флейти, направени от кости на пеликан или пък и свирки от лами и елени.
Изследователите са изяснили, че локалното население е почитало " свещения огън ". Жителите устройвали в жилищата си религиозни огнища. Имало е и основно огнище в самия град, което е горяло непрестанно, снабдено със комплицирана, вентилационна система.
За самия олтар е бил издигнат и специфичен амфитеатър, който е защитавал свещената светиня от инцидентен пожар на двойна стена, с която тя е била обградена.
Има към този момент доктрина, че точно за този град се е разпространявала легендата на перуанските индийци. В легендата се споделя за град, в който всичките камъни, които се осветявали от утринното слънце, се превръщали по-късно в злато. Но в случай че някой от хората опитвал да се допре до тях, то изгарял за секунди и изчезвал.
Според друга локална легенда, в града на слънцепоклонниците горял безконечен огън, който защитавал популацията от войни и заличаване. Затова и хората не се нуждаели от оръжие или крепостни стени.
Но един път там пристигнали диви племена, които разрушили оборудванията, разграбили храмовете и трансформирали града в руини. Всъщност това може да се окаже същинската причина за разрушаването на този невероятен град. По време на разкопките там са открити освен следи от пожари, само че и опустошения на самите здания, които няма по какъв начин да бъдат породени от естествените стихии.
В момента се устройват специфични екскурзии до руините на този античен град.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ