Ще си ходи ли и Лиз Тръс след финансовия си министър?
Той съумя да нанесе оптимални вреди за оптимално малко време и е претендент за купата " най-лошият финансов министър " за последните десетилетия: досегашният английски финансов министър Куази Куартенг. Само за 40 дни той съумя да провокира разтърсвания на финансовите пазари, курсът на английската лира стигна дъното, а лихвите по ипотечните заеми и цената на държавните скъпи бумаги се покачиха неимоверно.
Състудентите му свидетелстват, че Куази Куартенг е с огромно самочувствие. И то всякога му е пособие да се измъкне от хаоса, основан от самия него.
" Незначителни пропуски "
В отговор на острите рецензии към неговите бюджетни и фискални проекти от страна на Английската централна банка, американското държавно управление и редица икономисти от целия свят той единствено сви плещи и призна " незначителни пропуски ". На последната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон Куартенг към момента продължаваше да упорства, че желае да резервира поста си.
В четвъртък обаче е получил указания неотложно да се качи на самолета за Лондон, с цел да вземе уведомлението за уволнението си от министър-председателката Лиз Тръс. При това той бе най-верният реализатор на желанията ѝ, неин непосредствен политически другар и покровител на икономическа ѝ политика.
В името на някакъв мъгляв стопански напредък финансовият министър приложи нейните проекти за огромни понижения на налозите, които биха могли да се финансират само посредством увеличение на държавния дълг. Банкери и финансови специалисти нарекоха тези планове несъответствуващи, стопански голословни и даже разрушителни.
Бунтът в Камарата на общините
Но Лиз Тръс даде заден ход едвам откакто рейтингът на английските консерватори се срина до под 20 %, партийната конференция на торите се трансформира в злополука, а депутатите ѝ в Камарата на общините приканиха за протест.
Тя отдръпна намаляването на налозите за богатите, което щеше да им обезпечи хиляди лири в допълнение. На второ място върна в дневния ред нарастването на корпоративния налог, което преди този момент бе отхвърлила като нездравословно за растежа. Тръс се бори за своето оцеляване, в името на което ловко се оправя със задния ход. И с лекост пожертва Куази Куаренг.
Катастрофата в английската политика има идеологически предпоставки. Тя се дължи на вярата на Лиз Тръс в " рейгъномиката " - икономическата и фискална политика, която не проработи даже и по времена ръководството на Роналд Рейгън (1981-1989).
Илюзията за слабата страна
Идеята е, че една относително слаба страна с ниски обществени разноски може автоматизирано да генерира напредък посредством огромно понижение на налозите. Смята се, че тази политика прави богатите още по-богати, а бедните - още по-бедни. Икономистите по света от дълго време са отхвърлили тази идеология. В изискванията на растяща инфлация и международна енергийна рецесия, на сходни предписания се гледа даже като на справочник за икономическа злополука.
Въпреки всичко Лиз Тръс твърдо държи на обещанието си по някакъв метод да укрепи стопанската система. Това обаче лишава години и изисква цялостни обществени промени. Във Англия не се виждат никакви признаци за сходно нещо - бедността пораства, учебната система е в неприятно положение, а опазването на здравето е в колапс.
След като уволни финансовия си министър, Лиз Тръс призна единствено, че фискалната и данъчната ѝ политика напредвали " прекомерно бързо ". Очевидно тя не си е взела поука от предходните неуспехи и се надява, че финансовите пазари ще се успокоят и държавното управление ѝ ще може да си възвърне доверието.
Тръс се бори за оцеляване
Как обаче би могло да се случи това, щом единственото, което е направила, е да уволни човек, придържал се прецизно към нейната политика? В Камарата на общините депутатите от Консервативната партия се бунтуват и обмислят дали още идната седмица да не заменят Тръс с нов министър-председател.
Това дефинитивно би трансформирало Англия в един тип бананова република, в която на всеки няколко месеца посредством пуч или дворцова конспирация се конфигурира ново държавно управление. Във всяка демократична страна сходна обстановка би означавала незабавни предварителни избори.
Но парламентарното болшинство желае непременно да предотврати един нов избор. Защото това би означавало консерваторите да останат отвън властта в продължение на години. Гневът на гласоподавателите към този момент е толкоз огромен, че доверието в торите е напълно компрометирано.
И защото при нови избори десетки депутати биха изгубили постовете си, смъртоносната серпантина в английската политика ще продължи да се върти още известно време. А драмата на Даунинг стрийт ще се удължи под мотото: " Очаквайте продължението ".
Впрочем - продължението към този момент е реалност с назначението на Джереми Хънт за нов финансов министър. Той призна, че в държавната политика във връзка с налозите е " имало неточности " и предизвести сънародниците, че предстоят нараствания в ставките, а други налози няма да бъдат понижени толкоз бързо, колкото е било планувано. Същевременно Хънт акцентира, че страната има потребност от непоклатимост, а Лиз Тръс - от време.
Автор Барбара Везел
Състудентите му свидетелстват, че Куази Куартенг е с огромно самочувствие. И то всякога му е пособие да се измъкне от хаоса, основан от самия него.
" Незначителни пропуски "
В отговор на острите рецензии към неговите бюджетни и фискални проекти от страна на Английската централна банка, американското държавно управление и редица икономисти от целия свят той единствено сви плещи и призна " незначителни пропуски ". На последната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон Куартенг към момента продължаваше да упорства, че желае да резервира поста си.
В четвъртък обаче е получил указания неотложно да се качи на самолета за Лондон, с цел да вземе уведомлението за уволнението си от министър-председателката Лиз Тръс. При това той бе най-верният реализатор на желанията ѝ, неин непосредствен политически другар и покровител на икономическа ѝ политика.
В името на някакъв мъгляв стопански напредък финансовият министър приложи нейните проекти за огромни понижения на налозите, които биха могли да се финансират само посредством увеличение на държавния дълг. Банкери и финансови специалисти нарекоха тези планове несъответствуващи, стопански голословни и даже разрушителни.
Бунтът в Камарата на общините
Но Лиз Тръс даде заден ход едвам откакто рейтингът на английските консерватори се срина до под 20 %, партийната конференция на торите се трансформира в злополука, а депутатите ѝ в Камарата на общините приканиха за протест.
Тя отдръпна намаляването на налозите за богатите, което щеше да им обезпечи хиляди лири в допълнение. На второ място върна в дневния ред нарастването на корпоративния налог, което преди този момент бе отхвърлила като нездравословно за растежа. Тръс се бори за своето оцеляване, в името на което ловко се оправя със задния ход. И с лекост пожертва Куази Куаренг.
Катастрофата в английската политика има идеологически предпоставки. Тя се дължи на вярата на Лиз Тръс в " рейгъномиката " - икономическата и фискална политика, която не проработи даже и по времена ръководството на Роналд Рейгън (1981-1989).
Илюзията за слабата страна
Идеята е, че една относително слаба страна с ниски обществени разноски може автоматизирано да генерира напредък посредством огромно понижение на налозите. Смята се, че тази политика прави богатите още по-богати, а бедните - още по-бедни. Икономистите по света от дълго време са отхвърлили тази идеология. В изискванията на растяща инфлация и международна енергийна рецесия, на сходни предписания се гледа даже като на справочник за икономическа злополука.
Въпреки всичко Лиз Тръс твърдо държи на обещанието си по някакъв метод да укрепи стопанската система. Това обаче лишава години и изисква цялостни обществени промени. Във Англия не се виждат никакви признаци за сходно нещо - бедността пораства, учебната система е в неприятно положение, а опазването на здравето е в колапс.
След като уволни финансовия си министър, Лиз Тръс призна единствено, че фискалната и данъчната ѝ политика напредвали " прекомерно бързо ". Очевидно тя не си е взела поука от предходните неуспехи и се надява, че финансовите пазари ще се успокоят и държавното управление ѝ ще може да си възвърне доверието.
Тръс се бори за оцеляване
Как обаче би могло да се случи това, щом единственото, което е направила, е да уволни човек, придържал се прецизно към нейната политика? В Камарата на общините депутатите от Консервативната партия се бунтуват и обмислят дали още идната седмица да не заменят Тръс с нов министър-председател.
Това дефинитивно би трансформирало Англия в един тип бананова република, в която на всеки няколко месеца посредством пуч или дворцова конспирация се конфигурира ново държавно управление. Във всяка демократична страна сходна обстановка би означавала незабавни предварителни избори.
Но парламентарното болшинство желае непременно да предотврати един нов избор. Защото това би означавало консерваторите да останат отвън властта в продължение на години. Гневът на гласоподавателите към този момент е толкоз огромен, че доверието в торите е напълно компрометирано.
И защото при нови избори десетки депутати биха изгубили постовете си, смъртоносната серпантина в английската политика ще продължи да се върти още известно време. А драмата на Даунинг стрийт ще се удължи под мотото: " Очаквайте продължението ".
Впрочем - продължението към този момент е реалност с назначението на Джереми Хънт за нов финансов министър. Той призна, че в държавната политика във връзка с налозите е " имало неточности " и предизвести сънародниците, че предстоят нараствания в ставките, а други налози няма да бъдат понижени толкоз бързо, колкото е било планувано. Същевременно Хънт акцентира, че страната има потребност от непоклатимост, а Лиз Тръс - от време.
Автор Барбара Везел
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ