Големият Андрей Дреников преди смъртта си: Мили хора, обичайте се и бъдете добри!
Той се изявяваше и като импровизатор, артист, трагичен и комедиен артист, шоумен и създател на огромна част от текстовете на своите песни. Композираше от ранна възраст в разнообразни жанрове. Творчеството му обгръща стотици детски песни, музика за над 110 постановки за трагичен и куклен спектакъл в София и страната. Написал е музика за доста радио- и телевизионни новели, филми, излъчвания. Като композитор и реализатор изнася стотици концерти за деца и възрастни със своя музика.
Получава награди за театрална музика, над 40 награди за детска музика и награди за естрадна музика на разнообразни поп фестивали. Автор е още на балет-приказка, пиеси за цигулка, пиано, виолончело и други инструментални композиции.
„ Загубих брат си - прелестният човек и създател Андрей Дреников! Отлетя, както беше песента му в отвъдното! Ще го помним с добрината и любовта към децата и хората! Да почива в мир! “, написа във фейсбук пианистът Иван Дреников.
Родителите на Андрей и Иван – Жана Даскалова и Петко Дреников, са извънредно надарени музиканти. Те са сонатна двойка – пиано и цигулка. Интересно е родословното дърво на семейството. Дядото на Андрей по майчина линия – Андрей, на който е кръстен, е внук на Бачо Киро. Отгледан е от най-малката щерка на Бачо Киро – баба Димитра. Дядото отива да следва медицина в Монпелие.
Там се влюбва от пръв взор във французойката Валери Дюма. Тя пък е внучка на писателя Александър Дюма-син. В началото на предишния век дядото на Андрей довежда брачната половинка си в България и се откриват в Дупница. Дреников цели 45 години работи в театъра като композитор. Кариерата му на театралната сцена стартира през 1979 година, а две години по-късно е поканен от корифея на българския спектакъл Любен Гройс за музиката на пиесата „ Театър, обич моя! “ от Валери Петров в „ Театър 199 ”, с присъединяване на Славка Славова и Таня Масалитинова.
„ В живота си постоянно съм казвал, че доста почитам амбициозните хора, само че съвсем мразя болно амбициозните. Имах доста щуро детство, палувах и играех на воля и все пак при страхотна конкуренция бях признат първи в музикалното учебно заведение и трети в Консерваторията, след Минчо Минчев и Димитър Данчев. Имам прелестни мемоари от младежките си години, тъй като общувах с невероятни музиканти. С Емил Чакъров бяхме другари и два пъти сме свирили с него двойни концерти за цигулка – от Моцарт и от Вивалди. След това всеки пое по своя път, тъй като Съдбата е друга и разнолика за всеки “, споделяше Андрей Дреников.
Поклон пред паметта му!
Източник: Уикенд
