* Той е умеел да вижда страданията на хората и

* Той е умеел да вижда страданията на хората и да ги накара да му повярват и да се обединят

* Левски и през днешния ден щеше да се бори за чиста и свята република
-->
В момента, в който се е отдал на революционното придвижване, се е отказал и от духовния, и от светския живот, споделя Христина Богданова

Христина Богданова е една от пра-правнучките на Яна, сестрата на Васил Левски. Тя е  родена е в София, приключва ловешката езикова гимназия с британски език и Американския университет в България – бакалавър по „ Журналистика и всеобщи връзки “. Магистър по „ Психология и психопатология на развиването “ от ВСУ „ Черноризец Храбър “. 

 

- Госпожо Богданова, отбелязахме 150 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Вие сте негова потомка, по какъв начин във Вашето семейство чествате тази годишнина? 

- Аз съм една от 27-те живи родственици на Апостола по линия на сестра му Яна. Обикновено за мен това е доста дейна част от годината, с множество пътувания, срещи в разнообразни градове с разнообразни хора, с които да поговорим за него в една по-човешка вероятност. Как е почнал животът му, какви са били факторите, които подкрепят да се образува личността му и да стане исполин на българщината и на човечността, какъвто е той. Моето отбелязване на годишнината минава по този метод – в голям брой срещи, диалози, споделяния. Много са вълнуващи тези събития. Разбира се, това е мотив и да се чуем с други роднини. Винаги, когато можем, на този ден се срещаме някъде. Ако с една дума би трябвало да кажа, това е ден за споделеност. 

- Колко огромна е отговорността, която вие имате като кръвни роднини на персона от такава големина? 

- Отговорността е голяма. Много пъти сме си говорили и с другите роднини, че ние нямаме на практика заслуга за това, че сме роднини и това е  стечение на събитията, изрично е подарък от ориста, че в нашите вени тече и неговата кръв. Това сигурно върви с отговорността по какъв начин живеем, по какъв начин работим, какви послания насочваме към социума.

И тъй като виждам как Левски ни сплотява по един толкоз безапелационен и неоспорим метод като българи и като народ, това осмисля да описваме за него, да предадем родовата памет.

Защото ние това можем да създадем – да предадем родовата памет освен за Левски, само че и за неговите братя, които също са с значителен принос в подготовката на освободителното придвижване. За неговото семейство изобщо като просвета, като полезности и по този начин да съхраним паметта за делото. Да вдъхновим хората с тези полезности, в които Левски е вярвал и се надявам да запалителен в другите този жар, с цел да следват те правилата, които той е изповядвал. 

- Има ли нещо в обществения облик на Васил Левски, което да се отклонява от истината? Неговият облик е повдигнат на висок фундамент и е обикновено да се появяват истории към него и обликът му в една или друга степен да се преекспонира.  Има ли нещо към построения облик на Апостола, с което Вие като родственица не сте съгласна?

 - Една от тематиките, които от време на време ме смущават, когато ги чувам в полемики и разискване, е огромната тематика за измяната и по-скоро интерпретацията, че българите, видите ли, сме народ, който предава своите герои. Всъщност не бих споделила, че това е характерността на българите и доста елементарно се хулим сами себе си, а това е нещо, което е в несъгласие с разбиранията на самия Левски, който в действителност надълбоко е 

вярвал във опциите, капацитета, човечността на българите, в техния кураж, в тяхната храброст.

Разбира се, че е имало изменничество в тази ситуация, само че е имало и толкоз доста хора, които до последно са го подкрепяли. Има няколко опита да вземем за пример /това също е тематика, която е много дискусионна/, да бъде освободен след залавянето му, само че просто би трябвало да си даваме сметка и за някои действителности в това време. Месеци преди да бъде хванат, цялата мощна конструкция на Османската империя - полиция, армия даже в някои моменти, е мобилизирана да го търси. Знае доста добре кого търси. Много други неща се случват в революционната организация по това време, които имат своя отзив и водят до това да се стигне до залавянето му, само че това не значи, че не са направени опити да бъде избавен. Друга огромна тематика, с която постоянно се спекулира, е обвързвана с дамите в живота му. Напоследък съвсем като мода се появяват трудове, свързани с това коя е била дамата в живота му и т.н. 

Смятам, че един от огромните завещания на Левски е това по какъв начин се вършат избори. В момента, в който той взема решение да се отдаде на революционното придвижване и това става доста емблематично – на Великден през 1864 година, той в действителност се отхвърля напълно и на 100 % както от духовния си живот като йеродякон, по този начин и от светския си живот. Той повече не прекрачва прага на родния си дом, да вземем за пример. Това прави, с цел да пази делото, само че и да пази околните си. 

Той е направил избор да не сътвори свое семейство макар че доста обичал децата и е бил млад, витален и харесван.

Със сигурност е имал своите трепети. Запазени са такива истории, само че не в подтекста, в който сега се приказва. В момента, в който се отдава на делото, за него всичко останало става невероятно. Друга нечиста сделка, която постоянно се появява в общественото пространство, е за гроба му – къде тъкмо се намира и още веднъж в посока на злословене по какъв начин е допустимо да не сме го  запазили и така нататък Това е действителността. Въпросът е не да има място, на което наложително ритуално да се слагат цветя и да се палят свещи, а в това по какъв начин и какво вършим, с цел да следваме тези негови завещания, изконни човешки полезности. Това за мен и за нас като роднини е опазването жива паметта на един човек – следвайки това, което той ни е завещал. Като се грижим то да пребъде във времето напред. 

- Вие казвате, че той се е отказал и от духовния живот, само че безусловно преди обесването си, когато се изповядва за финален път пред духовник, споделя той да го загатва в молитвите си като йеродякон Игнатий, т.е. има отношение към монашеското звание, което е приел. 

- Да, той има отношение към монашеското звание и към вярата като такава. Това в никакъв случай не се е трансформирало за него, само че невъзможността да съчетава организацията на революционното придвижване с осъществяването на отговорностите си и ролята си на дякон е това, от което се отхвърля. До последно и вярата му, и свързването му с тази му роля, са непоклатими и непоколебими. 

- Образът на Левски и битката му за независимост. Как можем в днешно време, което е размирно и мъчно, да запазим неговия блян за чиста страна, свободен народ? Как наподобява битката на Левски 150 години по-късно?  

- Днес нещата, за жалост, наподобяват много друго, тъй като сякаш доста от полезностите, в които той е вярвал и изповядвал и с помощта на това е станало допустимо да се случат нещата по метода, по който той ги е провел, в действителност не се следват. Да, като думи звучат в общественото пространство, само че нямат наличие, в което е казусът. Тук приказваме за отговорност, състрадателност, свързване един с различен, сливане.

Левски е вярвал в правила като това, че ние всички сме скъпи поради своето разнообразие.

Уважавал е човешкия живот и принос в общото. Къде сега това го има? Има едно разделяне. Усещането, което получаваме от посланията на политиците е, че се грижат за личното си битие. От години аз не съм чувала политики, хрумвания, които да вдъхновят, нещо, което да сплоти. Което да накара, в случай че не цялото, то най-малко огромна част от популацията да повярва, да последва. Левски е умеел да чува, да вижда, да разпознава страданието на хората и оттова насетне да измисли по какъв начин да се направи по този начин, че да се случи, както и да ги увлече и да му повярват. До ден сегашен българите имат вяра на този воин, на този човек и това ги сплотява. За страдание нещото, за което той, а и освен, се е борил - за чиста и свята република, в която всички да живеем свободно и почтено, с изключение на република другото не съществува. И в този смисъл в случай че той, а и доста други наши национални герои бяха живи през днешния ден, най-вероятно биха траяли своята битка за това тази република да стане и чиста, и свята.