Предвижда се НАП и КЗП да могат да следят за спекула при приемането на еврото
Това съобщи служебният министър на финансите Росица Велкова
Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) и Националната организация за приходите (НАП), както и други органи, се чака да бъдат овластени с опцията да управляват спекулативното покачване на цените при влизането на България в еврозоната, като това се чака да бъде заложено в бъдещия закон за еврото. Това съобщи в изявление пред Българска телеграфна агенция служебният министър на финансите Росица Велкова, която по-рано през днешния ден взе участие във конгрес, отдаден на влизането на Хърватия в еврозоната.
Днес министърът организира и среща с Главния държавен контрольор на Република Хърватия Андрия Микулич, началник на Държавния инспекторат - органът, който от началото на годината следи за голословно повишаване на цените в балканската страна. До момента инспекторатът е наложил над 230 наказания за повече от 400 000 евро, като всяка една от тях стартира от 1600 евро.
Пред Българска телеграфна агенция Велкова уточни още, че най-важното за страната ни по пътя към еврозоната е приемането на три законопроекта, касаещи промени в Закона за ограниченията против изпирането на пари, Кодекса за обезпечаване и Търговския закон, които към този момент са в Народното събрание.
Освен това финансовият министър съобщи, че чака оповестените дефицити по консолидираната фискална стратегия на начислена основа и касова основа да бъдат по-ниски от предвижданията, в началото оповестени в края на предходната година. На начислена основа се чака дефицитът да се намали от 2,9 на 2,8 на 100, а на касова - от 1 на 100 до 0,8 на 100.
Представяме ви цялостният текст на изявлението:
- Г-жо Велкова, през днешния ден е вторият ден в Загреб, през който водената от вас делегация е тук за присъединяване във форума " Хърватия - двадесетата страна членка на еврозоната ". В началото на годината страната одобри еврото, само че стана ясно, че има покачвания на някои цени, които жителите дефинираха като огромни. Това е главно терзание за българските консуматори по отношение на момента, в който примем единната валута. На този декор по какъв начин виждате оправянето на Хърватия с казуса?
- Вчера организирахме диалог с финансовия министър на Хърватия (Марко Приморац - бел. авт.), който съобщи, че чака в средата на февруари да излязат формалните данни за инфлацията. Неговите упования на база наблюдения са, че инфлацията няма да е толкоз висока, колкото е предварителното чувство на хората. При дребните бизнеси това се следи, само че повече изясненост ще внесат данните от националната статистика на Хърватия.
Това, което считаме, че би трябвало да създадем, е да проучим техния опит и по-специално на Държавния инспекторат (контролен орган сплотяващ редица регулатори), който тук е акредитиран да управлява и постанова наказания под разнообразни форми на търговците за спекулативна облага. Това би трябвало доста добре да се изследва, с цел да се види до каква степен сходни ограничения биха съответствали на нашата конституция.
Важно е в България да се реши кой да бъде органът или органите, които да извършва такива задания. Тук държавният орган за надзор е обединен инспекторат, а ние не можем да предприемемтакива огромни промени във време на служебно държавно управление.
Бихме могли да забележим характерните функционалности на тези хърватски органи, които са в подтекста на спекулативното повишаване на цените и вероятно с плана на закон за еврото да заложим сходни функционалности на Комисията за отбрана на потребителите, на Националната организация за приходите или на различен подобаващ надзорен орган.
- Тоест Национална агенция за приходите, КЗП или различен орган ще могат да прави инспекции за спекулативно повишаване на цените?
- Това, което обмисляме, е тези органи да бъдат овластени сега, в който стане ясна датата за присъединението ни към еврозоната, с цел да могат те да стартират прелиминарен мониторинг преди въвеждането на еврото.
- Къде съгласно вас се намираме по пътя към еврозоната?
- Ключово на фона на политическата неустойчивост и последните дни от работата на Народното събрание е то да одобри три законопроекта, които са свързани с нашите задължения към валутния механизъм. Това са измененията в Търговския закон, Кодекса за застраховането и Закона за ограниченията против изпирането на пари. Другото значимо нещо е тези закони с изключение на да бъдат признати от Народно събрание, да не бъдат правени основни промени и промени, тъй като, в случай че това се случи, ние не бихме дали отговор на условията и уговорките, които сме поели.
Ако тези задължения бъдат изпълнени, остава инфлацията. За нея е значимо да се каже, че ние сме дребна стопанска система, която е във валутен ръб, което значи, че ние нямаме парична политика, което прави доста сложна задачата да се въздейства на цените посредством фискалната политика, само че данните демонстрират, че даже и при тези условия се прави каквото може, с цел да няма повишение на цените.
По отношение на критерия за бюджетен недостиг - ние го изпълняваме, тъй като в края на 2022 година обявихме, че дефицитът ще бъде 2,9 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП) на начислена основа, а новите данни на база консолидирането на разнообразни доклади демонстрират, че той може да се намали до към 2,8 на 100. Дефицитът на касова основа, който обявихме за 1 на 100, също ще се намали и чакам той да бъде 0,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт. По отношение на равнището на дълга критериите също се извършват.
В тази връзка, в случай че единственият аршин, който макар положените старания продължаваме да не изпълняваме, е инфлацията, имаме желание да водим диалози и договаряния с Европейската комисия и страните членки на еврозоната.
Друг значим период е февруари, когато би трябвало да предоставим на съвещанието на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) всички данни. От направените заключения ние ще преценим дали да подадем заявление за правенето на конвергентен отчет (документ даващ оценката на Европейската комисия и Европейската централна банка до каква степен дадена страна извършва условията за участие в еврозоната).
- Влизаме във втора поредна година с бюджет, чиято съществена рамка е от този за миналата. Има ли подготвеност в министерството на финансите то да предложи бюджет след изборите, както и средносрочна бюджетна прогноза?
- Последната утвърдена от държавното управление средносрочна рамка е от април 2022 година. Сега имаме желание, макар обстоятелството, че сме служебно държавно управление и защото за повторно се отива на предварителни избори, да представим план на закон за държавния бюджет за 2023 година със средносрочна бюджетна рамка, който да е за интервала от 2024 до 2026 година, защото това би трябвало да бъде показано и в Брюксел през април-май месец.
Преди предходните избори и след тях ние имахме готовността да предоставим планове, които да подготвим за идващото държавно управление, тъй че те да могат доста бързо да го преработят на база своята управническа стратегия. Сега обаче, поради напредването на времето, имаме желание да внесем законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание и да не изчакваме, тъй като времето напредва.
- Как ще бъде водена връзката с българската общност във връзка с приемането на еврото?
- Страната ни към този момент има призната информационна тактика и едно от първите неща, които направихме в тази връзка, е социологическо изследване взаимно с " Алфа Рисърч ", което към този момент бе показано. Очаква се в края на февруари да има конференция, на която публично да бъде даден старт на осведомителната акция за присъединението ни към еврозоната. На конференцията се чака наличието на финансови министри от страните членки, както и представители от Европейската комисия. През март се чака да бъде стартиран осведомителният уебсайт за еврото, а по-късно през годината ще се открият и непрекъснати телефонни линии за жителите, които имат въпроси, свързани с приемането на единната валута.
Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) и Националната организация за приходите (НАП), както и други органи, се чака да бъдат овластени с опцията да управляват спекулативното покачване на цените при влизането на България в еврозоната, като това се чака да бъде заложено в бъдещия закон за еврото. Това съобщи в изявление пред Българска телеграфна агенция служебният министър на финансите Росица Велкова, която по-рано през днешния ден взе участие във конгрес, отдаден на влизането на Хърватия в еврозоната.
Днес министърът организира и среща с Главния държавен контрольор на Република Хърватия Андрия Микулич, началник на Държавния инспекторат - органът, който от началото на годината следи за голословно повишаване на цените в балканската страна. До момента инспекторатът е наложил над 230 наказания за повече от 400 000 евро, като всяка една от тях стартира от 1600 евро.
Пред Българска телеграфна агенция Велкова уточни още, че най-важното за страната ни по пътя към еврозоната е приемането на три законопроекта, касаещи промени в Закона за ограниченията против изпирането на пари, Кодекса за обезпечаване и Търговския закон, които към този момент са в Народното събрание.
Освен това финансовият министър съобщи, че чака оповестените дефицити по консолидираната фискална стратегия на начислена основа и касова основа да бъдат по-ниски от предвижданията, в началото оповестени в края на предходната година. На начислена основа се чака дефицитът да се намали от 2,9 на 2,8 на 100, а на касова - от 1 на 100 до 0,8 на 100.
Представяме ви цялостният текст на изявлението:
- Г-жо Велкова, през днешния ден е вторият ден в Загреб, през който водената от вас делегация е тук за присъединяване във форума " Хърватия - двадесетата страна членка на еврозоната ". В началото на годината страната одобри еврото, само че стана ясно, че има покачвания на някои цени, които жителите дефинираха като огромни. Това е главно терзание за българските консуматори по отношение на момента, в който примем единната валута. На този декор по какъв начин виждате оправянето на Хърватия с казуса?
- Вчера организирахме диалог с финансовия министър на Хърватия (Марко Приморац - бел. авт.), който съобщи, че чака в средата на февруари да излязат формалните данни за инфлацията. Неговите упования на база наблюдения са, че инфлацията няма да е толкоз висока, колкото е предварителното чувство на хората. При дребните бизнеси това се следи, само че повече изясненост ще внесат данните от националната статистика на Хърватия.
Това, което считаме, че би трябвало да създадем, е да проучим техния опит и по-специално на Държавния инспекторат (контролен орган сплотяващ редица регулатори), който тук е акредитиран да управлява и постанова наказания под разнообразни форми на търговците за спекулативна облага. Това би трябвало доста добре да се изследва, с цел да се види до каква степен сходни ограничения биха съответствали на нашата конституция.
Важно е в България да се реши кой да бъде органът или органите, които да извършва такива задания. Тук държавният орган за надзор е обединен инспекторат, а ние не можем да предприемемтакива огромни промени във време на служебно държавно управление.
Бихме могли да забележим характерните функционалности на тези хърватски органи, които са в подтекста на спекулативното повишаване на цените и вероятно с плана на закон за еврото да заложим сходни функционалности на Комисията за отбрана на потребителите, на Националната организация за приходите или на различен подобаващ надзорен орган.
- Тоест Национална агенция за приходите, КЗП или различен орган ще могат да прави инспекции за спекулативно повишаване на цените?
- Това, което обмисляме, е тези органи да бъдат овластени сега, в който стане ясна датата за присъединението ни към еврозоната, с цел да могат те да стартират прелиминарен мониторинг преди въвеждането на еврото.
- Къде съгласно вас се намираме по пътя към еврозоната?
- Ключово на фона на политическата неустойчивост и последните дни от работата на Народното събрание е то да одобри три законопроекта, които са свързани с нашите задължения към валутния механизъм. Това са измененията в Търговския закон, Кодекса за застраховането и Закона за ограниченията против изпирането на пари. Другото значимо нещо е тези закони с изключение на да бъдат признати от Народно събрание, да не бъдат правени основни промени и промени, тъй като, в случай че това се случи, ние не бихме дали отговор на условията и уговорките, които сме поели.
Ако тези задължения бъдат изпълнени, остава инфлацията. За нея е значимо да се каже, че ние сме дребна стопанска система, която е във валутен ръб, което значи, че ние нямаме парична политика, което прави доста сложна задачата да се въздейства на цените посредством фискалната политика, само че данните демонстрират, че даже и при тези условия се прави каквото може, с цел да няма повишение на цените.
По отношение на критерия за бюджетен недостиг - ние го изпълняваме, тъй като в края на 2022 година обявихме, че дефицитът ще бъде 2,9 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП) на начислена основа, а новите данни на база консолидирането на разнообразни доклади демонстрират, че той може да се намали до към 2,8 на 100. Дефицитът на касова основа, който обявихме за 1 на 100, също ще се намали и чакам той да бъде 0,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт. По отношение на равнището на дълга критериите също се извършват.
В тази връзка, в случай че единственият аршин, който макар положените старания продължаваме да не изпълняваме, е инфлацията, имаме желание да водим диалози и договаряния с Европейската комисия и страните членки на еврозоната.
Друг значим период е февруари, когато би трябвало да предоставим на съвещанието на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) всички данни. От направените заключения ние ще преценим дали да подадем заявление за правенето на конвергентен отчет (документ даващ оценката на Европейската комисия и Европейската централна банка до каква степен дадена страна извършва условията за участие в еврозоната).
- Влизаме във втора поредна година с бюджет, чиято съществена рамка е от този за миналата. Има ли подготвеност в министерството на финансите то да предложи бюджет след изборите, както и средносрочна бюджетна прогноза?
- Последната утвърдена от държавното управление средносрочна рамка е от април 2022 година. Сега имаме желание, макар обстоятелството, че сме служебно държавно управление и защото за повторно се отива на предварителни избори, да представим план на закон за държавния бюджет за 2023 година със средносрочна бюджетна рамка, който да е за интервала от 2024 до 2026 година, защото това би трябвало да бъде показано и в Брюксел през април-май месец.
Преди предходните избори и след тях ние имахме готовността да предоставим планове, които да подготвим за идващото държавно управление, тъй че те да могат доста бързо да го преработят на база своята управническа стратегия. Сега обаче, поради напредването на времето, имаме желание да внесем законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание и да не изчакваме, тъй като времето напредва.
- Как ще бъде водена връзката с българската общност във връзка с приемането на еврото?
- Страната ни към този момент има призната информационна тактика и едно от първите неща, които направихме в тази връзка, е социологическо изследване взаимно с " Алфа Рисърч ", което към този момент бе показано. Очаква се в края на февруари да има конференция, на която публично да бъде даден старт на осведомителната акция за присъединението ни към еврозоната. На конференцията се чака наличието на финансови министри от страните членки, както и представители от Европейската комисия. През март се чака да бъде стартиран осведомителният уебсайт за еврото, а по-късно през годината ще се открият и непрекъснати телефонни линии за жителите, които имат въпроси, свързани с приемането на единната валута.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ